Правителството запазва плоския данък и ДДС до 2030 г.

12/08/2026, 19:28

Снимка Фейсбук

Правителството няма намерение да променя модела на облагане на бизнеса и гражданите до края на десетилетието. Управленската програма на кабинета до 2030 година не предвижда преминаване от плосък данък към прогресивно облагане, въпреки препоръките на Международния валутен фонд и факта, че Европейската комисия също критикува този модел. Ставката на данък добавена стойност (ДДС) също остава категорично без промяна.

Държавата планира да въведе пакет от данъчни стимули, насочени към развитието на технологиите и иновациите. Според документа на фирмите ще се възстановяват разходи за научноизследователска и развойна дейност. Служителите в стартиращи и иновативни компании ще могат да се възползват от данъчни облекчения за дялови опции, а за доходите от интелектуална собственост ще заработи специален режим.

За новите иновативни компании се подготвя изцяло нова нормативна рамка, която ще включва по-лек регистрационен и регулаторен режим, както и по-лесни процедури за наемане на висококвалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз. Крайният срок за въвеждането на тези стимули е декември 2027 година, за да влязат в сила от 1 януари 2028 година, пише dunavmost.com.

В управленската програма се обещава оценка на настоящия модел за данъчно облагане в туристическия бранш. Документът споменава и въвеждането на дълго отлаганата нова методика за изчисляване на такса смет, която най-после трябва да стъпи на принципа "замърсителят плаща". В частта със законодателните мерки в сферата на финансите прави впечатление липсата на конкретни детайли.

В приходната част кабинетът залага на познати мерки като борба със сивата икономика и по-добро управление на риска в Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници". Планира се и изграждането на нов граничен контролно-пропускателен пункт със Сърбия – "Калотина - Градина 2".

Правителството декларира амбиция да въведе бюджетиране, ориентирано към конкретни резултати, и да прави предварителни анализи на съотношението между разходи и ползи при публичните инвестиции. Основна цел остава овладяването на държавния дълг и излизането от процедурата по свръхдефицит, което е ключово за стабилността на страната след приемането на еврото.

По отношение на европейското финансиране България си поставя за цел да приключи Плана за възстановяване и устойчивост с последно плащане до края на настоящата година. Успоредно с това трябва да се ускори работата по оперативните програми и до септември 2027 година да се договорят с Брюксел средствата за новия програмен период 2028-2034 година.