Вулгарният Тръмп извади наяве президентското псуване: "Държави кенефи", "луди копелета"

28/09/2026, 12:38

Пиксабей

С богат опит и спомени от политическия живот, обхващащи периода от убийството на Джон Ф. Кенеди до борбата на чернокожите за граждански права през 60-те години, Шерил Джонсън има една основна забележка към днешните политици - псувните.

„Цялото това псуване в политиката – никога преди не бяхме чували такова нещо. Думите имат огромна сила, а предишните президенти на тази страна не са си служили с толкова вулгарен език“, казва Джонсън, пенсиониран социален работник, живеещ в района на Питсбърг.

„Нима така говорят учителите, бизнес лидерите, медицинските сестри, лекарите и зъболекарите на работното си място? Това е недопустимо. Става дума за упадък на уважението и достойнството – и точка“, казва Шерил Джонсън.

През последното десетилетие Доналд Тръмп е в челните редици на промяната на обществените стандарти за това какъв език се счита за приемлив, пише „Гардиън“, цитиран от bTV.

След като вече бе критикуван за принизяването на публичния дискурс по време на първия си президентски мандат – когато стана известно изказването му, че САЩ приемат имигранти от „държави кенефи“ (shithole countries) – Тръмп напълно отприщи езика си по време на втория си мандат.

Той многократно използва – и сякаш нормализира – думи, които никога преди не са били чувани публично от устата на американски президент, поне не и умишлено.

Едно табу сякаш бе нарушено през юни 2025 г., когато Доналд Тръмп използва вулгарен език, за да разкритикува Израел и Иран, че продължават да стрелят един срещу друг, въпреки че се смяташе, че военните действия са прекратени след 12-дневна война.

„Те си нямат и представа какво, по дяволите, вършат“, заяви той пред репортери на моравата пред Белия дом.

За да не се сметне това за случайна грешка в речта, през октомври 2025 г. Тръмп отново даде воля на нарастващия си афинитет към публичното използване на нецензурни изрази, когато бе попитан за тогавашния президент на Венецуела Николас Мадуро.

„Предложиха му всичко. Знаете ли защо? Защото не иска да си има работа с шибаните Съединени щати“, заяви Тръмп.

Американският президент използва нецензурен език още по-остро в скорошни публикации в социалните мрежи, като си служи с него, за да засили реторичния натиск върху Техеран, след като Иран затвори Ормузкия проток в отговор на решението на Тръмп да започне война на САЩ и Израел срещу страната през февруари.

„Отворете шибания проток, вие, луди копелета, иначе ще живеете в Ада – САМО ГЛЕДАЙТЕ“, написа той в Truth Social през април.

„Президентът Тръмп няма особено силно чувство за благоприличие“, коментира Майкъл Адамс, професор по английски език в Университета на Индиана в Блумингтън и автор на „Възхвала на псувнята“ (In Praise of Profanity) – изследване за мястото на псувните в обществото.

„Използването на нецензурен език има множество аспекти. От една страна, това е част от неговия подчертано дързък дипломатически стил, а от друга – отразява вярата в непредвидимостта на президента и общото му усещане, че не му пука“, коментира Адамс.

Добрият тон в политиката

Доналд Тръмп далеч не е първият президент, който си служи с груб език. Президентите на САЩ Линдън Джонсън и Ричард Никсън също са били известни с това, че често са използвали цветисти изрази, но са го правили в тесен кръг. За неприличния им език се е разбрало едва след като записите от разговорите им са били оповестени след края на президентските им мандати.

В случая с Никсън псувните му се превърнаха в проблем по време на скандала „Уотъргейт“, когато Белият дом публикува силно цензурирани стенограми от записаните му разговори, в които многократно се срещаше красноречивата фраза „псувнята е заличена“.

Все по-небрежното отношение на Тръмп към неприличния език рязко контрастира с реакцията на силно смутения Джордж У. Буш, когато той беше кандидат за президент на САЩ през септември 2000 г. По време на кампанията включен микрофон улови как той описва журналист от „Ню Йорк Таймс“ като „задник от най-висока класа“.

Почувствал се неудобно, Буш – който водеше кампания с обещание да върне добрия тон в политиката – изрази „съжаление“, че думите му са били чути.

За разлика от тогава, днес политиците с готовност искат избирателите да чуят неща, които в миналото биха се смятали за недопустими волности, отбелязват анализатори. Макар Тръмп да е дал началото на тази тенденция, други държавни служители и кандидати – както републиканци, така и демократи – са последвали примера му.

Джоузеф Филипс, преподавател по американска политика в Тринити Колидж в Дъблин, обяснява това със стремежа към автентичност в епоха, в която авторитетът на политиците в очите на обществеността е спаднал.

„Стимулът за политиците да използват нецензурни думи произтича от промяната в начина, по който хората възприемат професията. Нивото на доверие в политиката сред американците е силно понижено, а това е променило и възприятията за самите политици“, казва Филипс.

„Политиците имат стимул да се противопоставят на тенденцията да изглеждат безскрупулни и далечни от хората, като прибягват до нещо много просто и достъпно за всеки от нас – използването на език, характерен за обикновените хора, включително и псувни“, коментира Джоузеф Филипс.

В този дух вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс често използва думата „shit“ (лайна/глупости) в речи и в социалните мрежи, за да провокира политическите си опоненти и критици.

По време на реч във военна база в Кентъки на Деня на благодарността миналата година, Ванс си навлече критики, след като заяви на войниците, вдигнали ръка в отговор на въпроса дали обичат да ядат пуйка, че са „пълни с лайна“ (т.е. говорят пълни глупости).

Министърът на отбраната Пийт Хегсет използва вулгарен език, за да осмее предишни практики във въоръжените сили, които смята за проява на идеологията „woke“, заявявайки пред събрали се генерали във военна база на морската пехота в Куантико, Вирджиния, миналия септември: „Приключихме с тези лайна.“

Демократите също възприеха вулгарния тон

Кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей нареди на агенти от Службата за имиграционен и митнически контрол „да се махат по дяволите“ от града, след като през януари един от тях застреля в автомобила ѝ Рене Никол Гуд – майка на три деца.

По-рано тази седмица Тами Дъкуърт, сенатор от Демократическата партия, представляваща Илинойс, заяви пред мозъчен тръст във Вашингтон, че ѝ е „писнало да оправя лайната, които републиканците забъркват“.

Изказвайки се против придържането към учтивост, в случай че демократите си върнат контрола над Сената на междинните избори през ноември, тя заяви: „Майната им на тия лайна.“

Риторична маневра

Макар че дългосрочният ефект може да бъде още по-голям спад в общественото уважение към политиката, за кандидатите за власт това едва ли е от значение.

„Стимулът за отделния политик вероятно не е да си върне уважението към професията, а да си осигури избиране или преизбиране. Няма да е за първи път политици да действат, жертвайки една по-широка институция в името на лична изгода“, казва Джоузеф Филипс.

Майкъл Адамс ок Университета на Индиана отбелязва, че политиците търсят „скрит престиж“, когато прибягват до груб език.

„В псуването има скрит престиж, свързан с образа на дързък и безцеремонен човек, който не се свени да ругае – един вид отношение на пълна безгрижност, което привлича хората. Хората псуват и ако ти никога не го правиш, те се питат дали наистина си достатъчно близък до тях, за да бъдеш добър президент“, казва Адамс.

„Това е сравнимо с времето, когато Джордж У. Буш и Барак Обама водеха предизборни кампании и хората се питаха: „Би ли изпил по бира с тях?“ Не ставаше дума за чаша отлежало вино или скъпо уиски, а за напитка на обикновените хора, споделена с обикновените хора. Псуването е част от същия риторичен похват“, казва той.

Бенджамин Берген, професор по когнитивни науки в Калифорнийския университет в Сан Диего и автор на книгата „WHAT THE F: What Swearing Reveals About Our Language, Our Brains, and Ourselves“ („Какво разкрива псуването за езика, мозъка и самите нас“), изрази мнение, че острият тон се подклажда от факта, че „преживяваме период на изключително остри политически разногласия“.

Според него поляризираната атмосфера означава, че е само въпрос на време в президентските встъпителни речи или в обръщенията за състоянието на съюза да се появят ругатни, които доскоро са били немислими – да не говорим за изричането им на глас.

„Не виждам причина, поради която обръщението за състоянието на съюза, речта пред ООН или подобни събития да се разглеждат като нещо специално. Смятам, че езиковите норми просто се променят“, каза Берген.

Той обаче допусна, че махалото може в крайна сметка да се върне в обратната посока спрямо сегашната тенденция към използване на нецензурен език.

„Ако се вижда, че политиците от едно поколение постоянно псуват, следващото поколение може просто напълно да отхвърли този модел“, смята Бенджамин Берген.

Интересна разлика от двете страни на Атлантика отбеляза Филипс, който преди е работил във Великобритания, посочвайки, че склонността към псуване в САЩ все още не се наблюдава в британската и ирландската политика.

„И в трите държави сме свидетели на подобна загуба на доверие в политиката. Има обаче един аспект, по който САЩ се отличават, и това са стимулите за политиците да изграждат личен бранд“, каза той.

„Съдбата на политиците във Великобритания и Ирландия е много по-тясно свързана със съдбата на партията. Затова и стимулът за промяна на утвърдения модел на поведение не е толкова силен“, коментира Филипс.