Светът вече не е същият! Как Путин обедини българите и шамароса "евроценностите" ни

---

Автор: Валентин Георгиев, pogled.info

Колкото и да не се харесва на някои, както и да го отричат, омаловажават или се правят, че не забелязват, фактът си е факт - Путин успя да привлече на своя страна над две трети от българите.

Тук, в европейска България.

Социолозите, разбира се, удобно мълчат за това, вместо да се надпреварват в тестване на общественото мнение по парливата тема на деня. За разлика от американските, които обявиха, че половината американци искат президентът им да е като Путин...

Няколко наши известни сайта като "Фокус" и Dir.bg обаче продължават с различни анкети, чиито резултати са категорични и недвусмислени - симпатиите към Русия и лидера й са скочили на около 70%, независимо от зададените въпроси: "Подкрепяте ли действията на Путин по украинската криза?", "Да признаем ли референдума в Крим?", "Трябва ли да бъдат налагани санкции на Москва?"... Впрочем не е нужно човек да е голям социолог, за да стане свидетел на тази реалност - достатъчно е да се поразходи из социалните мрежи и бързо ще усети обществените настроения.

А парадоксът става още по-впечатляващ, като се има предвид, че в най-критичните дни, свързани със събитията на Майдана в Киев и референдума в Крим, родните ни политици (с малки изключения) вкупом се оказаха от едната "страна на барикадата" - обратно на нагласите на собствените им избиратели.

Някои даже се презастраховаха превантивно, което пък им се върна като политически бумеранг. Други сервилно зазвучаха като ретро предаване на Свободна Европа от 70-те с първосигналната си русофобия.

Защо? Защо "авторитарна Русия" и "диктаторът Путин" така шамаросаха евроценностната ни ориентация?

Не е трудно да си отговорим - защото от две десетилетия насам едностранно ни облъчват с безалтернативни шаблони за това как да живеем и да дишаме,

кое е добро и кое - лошо,

какво трябва и какво не трябва да правим.

Досущ като при "комунизма"?

И на нас, българите, както и на милиони други по света, ни писна от еднополюсния свят, в който един хегемон вилнее безнаказано, напада и бомбардира всяка страна, където има нещо за ограбване, и за която прецени, че е беззащитна. Писна ни да бъдат избивани с бомби и "умни ракети" милиони мирни и невинни хора, само и само да не застояват амунициите и да има още и още военни поръчки за големите корпорации.

Да не говорим за двойните стандарти, проявявани и до ден-днешен. Защото да обявиш най-висшия демократичен вот, какъвто е един референдум, за нелегитимен, означава да плюеш на собствената си физиономия, да се отречеш от собствените си принципи и идеали. Ако въобще си ги зачитал. А да излизаш с номера за "погазване на международното право", когато сам си го тъпкал години наред, е висш пилотаж на демагогията.

Е, след случая "Крим" и речта на Путин стават по-разбираеми и злобата, и стъписването, и объркването на мнозина.

Но искат или не, светът вече не е същият. Той става по-богат, многополюсен и взаимно балансиран. А съответно и с повече адреналин в конкуренцията на идеи и модели на поведение - предизвикателство за умните лидери и държави.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.