Над 70 хиляди българи чакат повече от 30 години за уреждане на трудовите и пенсионните им права в Либия

14/09/2026, 10:51

Пиксабей

Българската държава неглижира проблема с трудовите, пенсионните и осигурителните права на българите, работили в Либия. Засегнати са над 70 хиляди български граждани и техните семейства, чиито права и вземания, произтичащи от трудовата им дейност в Либия, са неизплатени, непризнати или неуредени. Проблемът датира от повече от три десетилетия. Но все още не се е намерила политическа воля за неговото разрешаване, предаде БГНЕС.

Миналия петък, 11 септември, либийският посланик в София Абу Бакр Салех бе удостоен с орден „Мадарски конник“ – втора степен, за заслугите му за развитието на двустранните отношения от президента Илияна Йотова. Темата за подновяване на споразумение, уреждащо правата на българските граждани, работили в Либия, обаче не е била на дневен ред.

Д-р Стилиян Събев, който работи в Университетската болница в град Дарна в Североизточна Либия, определи като скандално награждаването на либийския посланик, тъй като той не е направил нито една стъпка за постигане на споразумение за изплащане на дължимите социални осигуровки на българските граждани и не е имал нито една среща с български министър по този въпрос, който засяга хиляди български семейства.

Д-р Стилиян Събев: България е мащеха за хората, които са извън държавата, 30 години те са буквално забравени

Пред БГНЕС д-р Събев разказа, че живее и работи като консултант-педиатър в Либия вече 24 години – от 2002 г. По думите му проблемът с неуредените права на българите в Либия съществува от няколко десетилетия и до днес остава нерешен. Той подчерта, че няма диалог между двете страни.

„Общо взето е трагична история, защото 24 години работиш, без да имаш накрая трудово осигуряване“, каза д-р Събев.

Проблемът, обясни той, се дължи на това, че двустранното споразумение между България и Либия не е подновявано, откакто е сключено по времето на социализма.

„След като настъпиха промените, годността на този договор изтече и не беше подновяван във времето, когато нашите правителства се сменяха като носни кърпички“, заяви д-р Събев. Той отбеляза, че през годините няколко правителства са се ангажирали, включително трите правителства на Бойко Борисов, но „нищо не се промени“.

„Това е пълна незаинтересованост. Но колко специалисти са минали през тази държава? Всички те имат някакво право – на пенсионно възнаграждение за тези години“, каза д-р Събев и даде пример с други европейски държави, включително с Полша, която почти няма специалисти в Либия, но договорът се подновява, когато му изтече срокът. Той попита нашата държава мащеха ли е за българите зад граница.

Д-р Събев сподели, че е влизал във връзка и с Маргарита Исаева, временно управляващ посолството на Република България в Либия, със седалище в Тунис. „Като не иска да дойде в Либия, да дойде някой друг, който ще иска и който ще е активен, ще обикаля, ще види къде и на какви места работят хората, ще влезе в контакт с правителството. Да, наистина има западно правителство, има едно източно правителство – но тя като посланик може да изисква, да се срещне с тях, да говори за проблемите, които съществуват между двете държави“, добави той и допълни, че тя не се интересува от проблемите на българите в Либия, но всеки месец получава заплата.

„Румен Радев 9 години беше президент. Аз лично съм изпращал писмо до него и съм го запознал с проблема. Никакъв резултат. Илияна Йотова, която сега се е кандидатирала за президент и казва, че е най-подготвената – нали тя отговаря за българите в чужбина, нали тя трябваше да го подготви този документ“, заяви той и бе категоричен, че няма подписан документ, защото никой не иска да се ангажира с този проблем.

„Не съм чул никога либийската държава да е отричала съществуването на специалисти и да е казвала, че не иска да подпише този договор. Но за да се подготви един двустранен международен договор, трябва да има работни групи от двете страни, които да го подготвят, и съответните лица да го подпишат“, каза още той.

Д-р Събев призова премиерът Радев, заедно с министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова да направят работна група, да влязат в контакт с либийската страна и по-специално с председателя на Камарата на представителите на Либия Агила Салех Иса и този протокол да се подпише двустранно от двете държави, за да може, когато един човек приключи своята активна дейност и се прибере в България със сертификатите за прослуженото време, те официално да са легализирани в България.

„Искам да се реши проблемът. Но в България нещата не се случват. Това е най-лошото. Вие го знаете най-добре на местно и на централно ниво. Тепърва трябва да започва борба или революция. По-скоро революция трябва да има в България според мен, за да се случат нещата“, каза още той.

Медицинска сестра, работила в Хомс: Работещите под стража в Либия заслужават обезщетенията си, правителството да вземе отношение

Антоанета е медицинска сестра, работила 5 години в болница в либийския град Хомс, който се намира на 100 км от столицата Триполи. Заминава през 1991 г., след като е одобрена като специалист по реанимация, интензивни грижи и анестезиология. „Ние отивахме да им помагаме в здравеопазването, от което тогава имаха нужда. Аз работех първоначално в мъжка хирургия – там хирургията е разделена на мъжка и женска, след влязох в анестезиологията на операционната“, разказа тя и уточни, че всяка година са подписвали нов контракт, като пази и до днес пълната документация.

Медицинската сестра е доволна от пребиваването си в Либия, а на месец позволяват и на семейството ѝ да отиде при нея.

„Никой не ни призна този труд. Ние си носехме документите от Либия като доказателство за трудов стаж, което ни позволяваше да продължим да работим в България“, разказа тя.

Жената си спомня лошото отношение на юрисконсулта, който тогава пребивава в българското посолство в Триполи. Въпреки че са минали повече от 30 години, Антоанета никога няма да забрави думите му: „Ние с нищо не можем да ви помогнем. Вие сами сте си дошли тук, на своя глава, и ако случайно някой попадне в затвора в Либия, бихме могли да го изтеглим в България да си излежи присъдата.“ Тя обърна внимание, че не са имали никаква защита от българска страна.

Медицинската сестра отправи апел към политиците да подадат ръка към този народ, излязъл тогава от България, за да подсигури семействата си с малко повече средства, защото и тогава заплатите са били много ниски, и да разгледат много добре въпроса с пребиваването на българите там и това, което Либия им дължи – обезщетенията, които им се полагат, след като навършат пенсионна възраст.

Антоанета отбеляза, че през годините е присъствала на срещи с наши социални министри от три правителства. „Имаше големи обещания, че ще си получим обезщетенията“, сподели тя.

В крайна сметка обаче не се стига до подписване на споразумение между двете държави. „Ние много сме дали на Либия и заслужаваме това, което ни се полага по закон. Това е, което бих пожелала на нашите български представители – да ни защитят по някакъв начин и да направят крачка, за да се реализира това споразумение, което искат либийците, за да ни бъдат преведени парите. Доколкото знаем, парите са налице. Най-вече трябва да има добро желание и от страна на социалния министър, и от страна на външния министър да се срещнат на съответното ниво с либийската страна, за да можем да стигнем до това споразумение, което да реши този проблем“, призова отново Антоанета и сподели, че много от нейните колеги медицински сестри, които са работили в Либия, вече ги няма на този свят.

Жената разказа още, че са осигурявани там и не е имало нещо, което да определя по-високи и по-ниски заплати, както и осигуровки. „Не знаем какъв процент сме имали там, защото нямаше кой да ни преведе всичко. Но имахме колеги, които идваха за втори път и ни даваха кураж, че всичко ще бъде наред. Действително ни изплащаха всичко, каквото беше по контракт. Тогава договорът беше такъв – половината от месечната заплата беше трансфер. Не го правеха всеки месец, а на три или четири месеца го изплащаха наведнъж. Не са ни лишавали от това, което ни се е полагало тогава. Но никой не ни е казал какво точно влиза в тези пари“, допълни тя.

„Благодарение на напрежението, с което се налагаше да живеем, всеки от нас се сдоби с някаква болест, за съжаление! Аз още там започнах да лекувам нервите си от някакъв депресивен синдром, с който се боря и си го отглеждам до сега“, сподели Антоанета пред БГНЕС.

Медицинската сестра продължава да поддържа връзка със свои колеги, които не са от София. „Хората се надяват на обезщетенията си. Те ги заслужават. Трудът, който полагахме там, няма нищо общо с труда, който се полага тук. Там работехме под стража. Имаше морална полиция, която ни наблюдаваше. Ние знаехме, че има такова наблюдение и това създаваше огромно напрежение“, сподели още Антоанета и добави: „Молбата ми е нашето правителство да вземе отношение“.

Георги Гьоков: Българинът ще обича още повече държавата си, ако знае, че когато е в чужбина, тя е зад него

Бившият министър на труда и социалната политика от кабинета на Кирил Петков – Георги Гьоков, също коментира казуса пред БГНЕС. Той изтъкна, че по негово време се направиха няколко сериозни стъпки за уреждане на правата на българите, работили в Либия. Гьоков уточни, че темата за пенсиите на тези хора е изключително чувствителна и от гледна точка на трудовото-осигурителното право съдържа много сериозни правни казуси.

„Българската държава признава трудовия стаж, придобит в Либия, и този период се зачита при придобиване право на пенсия в България. Проблемът идва, когато хората, работили там, не разполагат с трудови книжки с удостоверения УП-3 или пък някакви други документи и се налага да доказват този трудов стаж, което в повечето случаи е невъзможно да се случи“, обясни бившият социален министър.

Той обърна внимание и на друг проблем – много хора са получавали сравнително високи възнаграждения за времето си във валута, но осигуровките им в България са били внасяни върху минимални стойности или изкуствено определени базови заплати в левове и в резултат на това пенсията им се изчислява върху нисък осигурителен доход и се оказва значително под очакванията на работещите.

„Между България и Либия има подписана спогодба за социално осигуряване още през 1984 г. и се е изпълнявала с всички недостатъци и последствия от нея, но заради нестабилната политическа ситуация в Либия през последните десетилетия обменът на информация, пенсионни средства и потвърждения от либийските институции на практика е сериозно затруднен или блокиран“, добави Гьоков.

В качеството си на министър той напомни, че е провел пет или шест срещи с тогавашното ръководство на либийското посолство, започвайки работа по създаването на съвместна комисия. Срещнали са се и с българските медици и медицински работници, чиито пенсионни права не са уредени. „Дори беше уредено посещение на техния социален министър в България. За съжаление, тогавашното правителство приключи много бързо съществуването си и не успяхме да развием в пълна степен тези действия за подобряване на комуникацията и за уреждане на правата на тези хора“, разказа Гьоков и потвърди, че честният отговор е, че правата им по-скоро не са уредени.

По думите му мнозина са разчитали, че трудът им при тежките климатични условия в Либия и при определена категория труд ще им осигури по-високи пенсии, близки до максималната, но това не се случва. Има също неизплатени валутни спестявания, имало е периоди на забавяне на възнагражденията и редица други нерешени въпроси.

Гьоков заяви, че не може да обвинява единствено либийската страна, тъй като има безхаберие от страна на българската държава. „Недопустимо е държавата да не защити правата на българите“, добави той и подчерта, че е крайно време българската държава да предприеме конкретни действия и стъпки.

Гьоков призовава сегашното ръководство на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) да предприеме по-сериозни стъпки за уреждане правата на българите. „Тези права не са подарък. Те са заслужени и са предмет на двустранни споразумения с Либия, нищо че са от 1980-те година“, каза той и допълни, че споразуменията трябва да се обновяват, защото се променят политическата и световната обстановка, както и политическата картина в България и в Либия, и обвини българската държава, че не е направила това през всички тези години след 1989 г.

Това е и причината да е далеч от мисълта, че всички негативи трябва да бъдат струпани върху сегашното правителство, което управлява 5 месеца и е наследило всичко, което е или не е правено по този въпрос през предходните години.

Към настоящия момент Гьоков не знае дали някой е запазил резултатите от работата на създадената през 2021 г. българско-либийска работна група.

„Българската държава е длъжник на тези хора. Българинът ще обича още повече държавата си, ако знае, че когато е в чужбина – независимо дали работи, или е там по друг повод – и неговите интереси са засегнати, държавата застава зад него“, заключи той.