Людмила Петкова: Данъкът върху свръхпечалбите е мярка за овладяване на инфлацията

26/09/2026, 19:25

Кадър БНТ

Правителството разглежда данъка върху свръхпечалбите като една от мерките за овладяване на инфлацията. Това коментира в "Говори сега" заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. Петкова защити предложението на фона на критиките от Българската народна банка и бизнеса и заяви, че регулаторите трябва да се намесят при евентуално спекулативно повишаване на лихви, такси и цени.

По повод предупрежденията за риск от висока инфлация Петкова посочи, че правителството работи по пакет от мерки за нейното овладяване. Според нея една от тях е именно облагането на свръхпечалбите.

„Действително правителството работи по пакет от мерки за овладяване на инфлацията и всъщност данъкът върху свръхпечалбата е една от мерките, за която може да се каже, че е и антиинфлационна мярка. Ако си спомняте, 2022-2023 година за първи път беше въведен на ниво Европейски съюз европейски регламент по отношение на цените на електроенергията и на енергийните продукти. Тогава се въведе таван на цените за електроенергията и съответно облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор“, заяви тя.

Заместник-министърът коментира и възраженията на засегнатите сектори, че не реализират свръхпечалби. По думите ѝ, ако такива действително няма, компаниите не би трябвало да се притесняват от новия данък.

„Знаете, че имаше един спор, че цените са си пазарни и няма свръхпечалби. Така че, ако няма свръхпечалби, не би трябвало да се притесняват, че ще бъдат обложени с данък върху свръхпечалбите. Действително тези сектори, които сме ги включили за облагане, те формират около 60% от свръхпечалбите във всички икономически сектори на страната. И, както виждате, ние не сме включили производство, селско стопанство, транспорт, защото считаме, че там печалбите действително се инвестират за нови мощности, за повишаване на производителността, за ефективност, за нови работни места. Докато в някои от тези сектори печалбите всъщност не се инвестират, а те директно се разпределят като дивиденти и излизат от България, без да се облагат с данъци“, каза Петкова.

Тя коментира и опасенията, че допълнителното облагане може да бъде прехвърлено върху клиентите чрез по-високи цени, банкови такси, лихви или застраховки. Според нея при спекулативно увеличение трябва да се намесят съответните регулатори.

Според заместник-министъра свръхпечалбите вече са били платени от гражданите и бизнеса чрез високите цени.

Петкова обясни, че целта на облагането е да има и дисциплиниращ ефект, като се облага единствено извънредната част от печалбата, а не обичайната норма на печалба:

„Дисциплиниращ, защото по принцип при облагането със свръхпечалба се облага само извънредната компонента. Не говорим за нормалната норма на печалба. Идеята е всъщност да се намали икономическият стимул за повишаване на цените, защото държавата – колкото по-висока е свръхпечалбата, толкова по-голям е данъкът.“

По повод критиките на управителя на БНБ Димитър Радев и опасенията за капитализацията и ликвидността на банките Петкова заяви, че вижда „двоен стандарт“ в позицията на централната банка:

„По отношение и на ползите, и на вредите, понеже се коментира, че данък свръхпечалба ще засегне капитализацията на банките и ликвидността, сега изказването, т.е. изявлението на БНБ го разглеждам малко като двоен стандарт. От една страна, когато част от печалбите трябва да отидат в бюджета, за да подпомогнат финансовата стабилност на страната, те водят до декапитализация и намаляват ликвидността на банките. От друга страна, когато се разпределят като дивиденти за чуждестранните дружества майки, всъщност тогава няма проблем с капитализацията. И всъщност, ако действително има проблем с капитализацията, вместо да се разпределят печалбите като дивиденти, биха могли централната банка да задължи за заделяне на резерви, с които по принцип да се засили капиталовата адекватност на банките, ако има такъв риск.“

Тя уточни, че не отправя съвет към управителя на БНБ, а прави констатация, като посочи размера на разпределяните като дивиденти печалби през последните години: „Не, аз не го съветвам, а просто констатирам, защото последните 3 години са разпределени повече от 60% от печалбите под формата на дивиденти.“

Петкова коментира и предупрежденията, че данъкът може да доведе до по-високи лихви и ограничаване на кредитирането. Според нея има противоречие между тези опасения и предишните предупреждения за прекомерно кредитиране и риск на имотния пазар.

„Тук също виждам така малко едно, как да го кажа по-меко, лицемерие. Защото, от една страна, самият управител на Централната банка беше изявил притеснение от рязкото увеличаване на предоставянето на кредити и съответно имотния балон. И се търсеха и начини това нещо да се спре, включително и чрез увеличаването на лихвите. От друга страна, данък свръхпечалба ще доведе до това увеличаване, според него, на лихвите и ще намали кредитирането. Затова казвам, че тук виждам така малко едно раздвоение, което не мога точно да си обясня в позицията на Централната банка“, обясни тя.

По думите ѝ ролята на държавата е да защити гражданите и финансовата стабилност, а част от средствата от предлаганите мерки са предвидени за преференции за семейства с деца и за бизнеса:

„Държавата трябва, правителството трябва да защити гражданите, защото това, което по принцип сме предложили, това е защита на българските граждани. Това е защита на финансовата стабилност на страната. Виждате, че ние част от средствата сме ги предвидили да бъдат предоставени под формата на преференции, както за семействата с деца, така и съответно за бизнеса.“

В отговор на опасенията, че банките могат да увеличат лихвите по кредитите, Петкова определи подобни предупреждения като „икономическа заплаха“ и подчерта ролята на централната банка.