Каримански: Задължително да се направи оценка къде ще се прехвърли икономическата тежест на данък свръхпечалба

08/10/2026, 19:58

Кадър бТВ

Идеите на „Прогресивна България“ за облагане на свръхпечалбата на банките, телекомите, търговските вериги, застрахователните дружества и дружествата за бързи кредити, както и новите данъци – „това са само идеи. Това, което искам да видя, е мотивацията за тези идеи и да видим по какъв начин те са защитени от гледна точка на различните анализи и оценки. Необходимо е задължително да се направи оценка в крайна сметка къде и към кого се прехвърля икономическата тежест на данъка.“

Това коментира в предаването „Лице в лице“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.

„Много важно е също да се направи оценка дали тази тежест към банките би могла по някакъв начин да се пренесе по-натам в цялата верига, в целия процес на дейност, който осъществява една банка - от гледна точка на капитала на банката, от гледна точка на разпределението на печалбата. Дали имаме реинвестиция на тази печалба, дали има раздаване на дивиденти, какво е раздаването на дивидентите“, посочи той.

„Какви са отделните коефициенти, които има всяка една банка? И тук трябва много внимателно вече да се прецени от гледна точка на възвръщаемост на активите, възвръщаемост на капитала, за да може да имаме обоснованост при предлагането на един такъв данък. Не бива да опростяваме коментара до това да изкарваме само една свръхпечалба, натрупана в годините, по един начин, по който добре знаем, че базата е била много ниска“, обясни Каримански.

По думите му, ако имаме имаме една много ниска база поради изкривяване или поради някакви извънредни обстоятелства, така както беше с пандемията през 2020–2021 година, е нормално след това данните, които се посочват като свръхпечалба, да бъдат по някакъв начин изкривени - ако се взима за база определен брой години.

„Има неща, които са изключително важни от гледна точка на банките да бъдат стабилни, за да могат да бъдат наистина партньори на всички икономически субекти в обществото“, посочи Любомир Каримански.

„В Италия никой не го нарича данък „свръхпечалба“. Това е данък, който облага така наречения нетен лихвен марж. Тоест това са разходите, които има една банка за плащане на лихви по депозитите, и приходите, които има банката от съответните кредити. Тоест този марж се облага със ставка - примерно 10%, и то по-скоро не самият марж, а се облага разликата – ако след като се получи какъв е маржът, има над 10%, всичко това, което е над 10%, се облага с такъв данък“, посочи експертът.

„В Италия първото предложение беше променено в парламента, в хода на дебатите. И то беше променено така, че се даде възможност банките, които решават, че печалбата им ще се капитализира, да засилят капиталовата си устойчивост.

Което пък привнесе друг смисъл на този данък. То доведе дотам банките в Италия да бъдат още по-стабилни откъм капитал, да имат възможност още повече да кредитират съответно икономическите субекти, които имат нужда от такъв тип финансиране. И в същото време за фиска резултатът е почти приблизително равен на нула“, допълни той.

„Трябва да се види цялата система как работи. Ще направя една метафора. Ще използвам една метафора. Някой път системата, ако представлява едно огледало и ние искаме да се огледаме в това огледало, а пред огледалото и нас е поставена, дали е изпъкнала или вдлъбната леща, няма да видим образа, който огледалото ни представя. Така че много е важно каква цел се поставя на системата. Тоест тези, които задават целите на системата, могат да зададат такава цел, че образът да бъде изкривен. И така става във времето.

Затова е важно да установим какви са фактите, какви са данните, какви са числата, какви са процентите, за да може да кажем как работи една мярка и как не работи една мярка“, посочи Любомир Каримански.

По думите му фискалният резерв е "горе-долу е стабилен".

"Честно казано, аз очаквах от него да се харчат много повече пари, защото какво е фискалният резерв? Това е единната сметка на страната, от която се харчат пари за всичко. Общо взето, всичко това, което държавата има да разплаща, го разплаща главно през тази единна сметка, или така наречения фискален резерв, където има прагове, под които не може да пада. Но така или иначе, за последните няколко месеца той се държи стабилно и е сравнително на високи стойности в сравнение с минали години", коментира той.

По думите му дефицитът за 2026 година няма да бъде този, който беше в държавния бюджет - ще бъде по-нисък.

"Нивото на дълга расте, съобразно това, че трябва да покрива определени разходи. Естествено, до дългова спирала сега още не сме стигнали. Няма такива ясни признаци за дългова спирала. Но в същото време, ако ние не направим консолидация на разходната част в бюджета и не променяме данъците, това ще бъде неизбежно", коментира Каримански.