Преди 40 години Рейгън тръшка вратата бесен на Горбачов в Рейкявик, но всъщност САЩ и СССР постигат огромен успех

---

Кадър Ютуб

Преди четиридесет години, през октомври 1986 г., в Рейкявик приключиха преговорите между лидерите на двете ядрени суперсили Михаил Горбачов и Роналд Рейгън. СССР и Съединените щати бяха близо до историческо споразумение за разоръжаване, но разногласията по американската програма „Междузвездни войни“ им попречиха да постигнат споразумение.

Вбесеният Рейгън заявява, че срещата е приключила, събира документите си, става и си тръгва. Снимките от излизането им от сградата показват двамата лидери с изключително мрачни и разочаровани изражения.

Дали провалената среща на върха беше повратна точка за света?

Свят без ядрени оръжия – в политическата реалност на последните години това звучи като научна фантастика. Но през октомври 1986 г. в Исландия двама мъже обсъждаха именно тази перспектива. Те говореха за елиминиране на цели категории ракети, намаляване на ядрените арсенали наполовина и дори обмисляха пълно премахване на ядрените оръжия.

„Нищо не се получи“

На 12 октомври 1986 г. среща при закрити врати между Горбачов и Рейгън се проточи в малко двуетажно имение на брега на Атлантическия океан. За срещата на върха в Рейкявик беше избрана историческата къща „Хьофди“, неподходяща за събитие от такъв мащаб. Участниците си спомниха, че имението имало само една тоалетна и се намирало на „съветска територия“. Затова по време на продължилите часове преговори американците били принудени редовно да преминават въображаемата граница, като всеки път сигнализирали за „нашествието“ си със специален знак.

Дипломатите се шегуваха, разказваха анекдоти и бяха нервни. Накрая вратите се отвориха. От лицата на Горбачов и Рейгън стана ясно, че не е постигнато споразумение.

„Михаил Сергеевич, минавайки покрай мен, прошепна: „Нищо не се получи““, спомня си един от най-близките сътрудници на съветския лидер, Александър Яковлев.

Рейгън бил бесен. Според Владимир Медведев, началник на личната охрана на Горбачов, американският президент дори се е разплакал по време на сбогуването.

„Да, той плачеше. Гледах и не можех да повярвам“, спомня си той.

В последния момент преговорите за американската програма за противоракетна отбрана, известна като „Междузвездни войни“, стигнаха до застой. Нито Рейгън, нито Горбачов бяха склонни да отстъпят.

Но наистина ли преговорите се провалиха? На този въпрос за „Фонтанка “ отговори историкът и лектор Александър Матлин, организатор на ежегодната конференция „Вятърът на перестройката“ .

„Постигнахме голям напредък в преговорите. Обсъдихме намаляването на стратегическите оръжия наполовина и елиминирането на съветските и американските ракети със среден обсег в Европа. В един момент дори обмисляхме перспективата за пълно премахване на ядрените оръжия“, обясни той.

Въпреки това, както отбелязва историкът, „съгласието, че би било добре да се унищожат ядрените оръжия, и съгласието за условията, при които това трябва да се направи, са две различни неща“.

Светът, който се страхуваше от ядрена война

В началото на 80-те години на миналия век СССР и Съединените щати продължават да изграждат ядрените си арсенали. В Европа се появяват нови ракети и двете суперсили се подозират взаимно в подготовка за атака. През 1983 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява Стратегическата отбранителна инициатива (СОИ) - програма за създаване на система за противоракетна отбрана, която става известна като „Междузвездни войни“. Същата година съветската система за предупреждение за ракетен удар погрешно съобщава за изстрелването на американски ракети.

Не само политиците и военните се страхуваха от ядрена война. В Европа се проведоха масови антивоенни демонстрации срещу разполагането на ядрени оръжия. Учените предупредиха за катастрофалните последици от ядрена размяна, включително възможността за ядрена зима. През 1985 г. Международната организация „Лекари за предотвратяване на ядрена война“ (IPN) получи Нобеловата награда за мир.

През март 1985 г. Михаил Горбачов идва на власт в СССР. Новият съветски лидер превръща разоръжаването в един от най-важните стълбове на външната политика.

„Тук се събраха лични убеждения и много силно обществено искане. Горбачов последователно говореше за свят без ядрени оръжия“, обяснява Матлин.

Историкът обаче подчертава, че би било погрешно да се говори за всеобщо съгласие. Много западни политици смятаха ядрените оръжия за необходима гаранция за сигурност. Британският премиер Маргарет Тачър, по-специално, заемаше тази позиция.

До есента на 1986 г. Горбачов вече беше предложил програма за пълно ядрено разоръжаване до края на 20-ти век, а Рейгън публично говори за желанието си да премахне ядрените оръжия. Още през ноември 1985 г. лидерите на двете суперсили се срещнаха за първи път в Женева, където издадоха съвместно изявление:

„Ядрена война не трябва да се води и в нея не може да има победители.“

Какво предложи Горбачов в Рейкявик?

Горбачов пристигна в Рейкявик с обширен пакет от предложения за ядрено разоръжаване. Съветската страна предложи намаляване наполовина на стратегическите настъпателни оръжия на СССР и САЩ, пълно елиминиране на съветските и американските ракети със среден обсег в Европа и ограничаване на американската програма за противобалистични ракети – така наречената програма „Междузвездни войни“.

Москва беше готова да направи значителни отстъпки, включително намаляване на броя на тежките си междуконтинентални ракети от 308 на 154. Горбачов обаче разглеждаше и трите области на преговори като единен пакет – намаляването на ядрените арсенали трябваше да бъде придружено от гаранции, че американската система за противоракетна отбрана няма да наруши стратегическия баланс.

„Самите предложения бяха внимателно подготвени. Съветската делегация пристигна с добре обмислени планове за съкращаване. Горбачов предвиждаше поетапно разоръжаване, участието на други ядрени сили и проверка, включително инспекции на място“, каза Александър Матлин.

Според историка обаче Горбачов е надценил възможностите за лични споразумения между лидерите на свръхсилите.

„Той разчиташе много на политическата воля на лидерите: ако разбираме опасността и сме готови да преговаряме, тогава можем да започнем големи промени“, обяснява Матлин.

Американският президент подкрепи идеята за свят без ядрени оръжия и беше готов да обсъди премахването не само на стратегически, но и на тактически ядрени оръжия.

Горбачов и Рейгън постигнаха фундаментално споразумение за възможността за пълно премахване на ядрените оръжия в рамките на десет години. Инициативата дойде от съветския лидер, а американският президент я подкрепи.

Всичко е по вина на "Междузвездни войни".

Рейгън категорично не желаеше да се откаже от Стратегическата отбранителна инициатива. Той разглеждаше бъдещата система за противоракетна отбрана не като средство за нападение, а като защита срещу ядрена атака и гаранция за сигурност в свят с намалени арсенали.

„СОИ е застрахователна полица, която гарантира, че Съветите ще изпълнят ангажиментите, които Горбачов и аз поехме в Рейкявик“, пише по-късно Роналд Рейгън.

Стратегическата отбранителна инициатива (СОИ), известна още като „Междузвездни войни“, беше програма за защита на Съединените щати от ядрени ракети. Предвиждаше се специализирани системи, включително космически базирани, да могат да унищожават съветски ракети в полет. Проектът обаче беше изключително сложен и в много отношения изпреварваше техническите възможности на времето си. Въпреки обширните изследвания и разработки, пълноценен противоракетен щит никога не беше създаден. Програмата, в първоначалния си вид, беше отменена през 1993 г.

Съветският лидер обаче настояваше за ограничаване на разработването и тестването на СОИ до лабораторни условия и по-специално се противопоставяше на тестването на противоракетни системи в космоса. Рейгън нямаше намерение да се съгласява с подобни ограничения.

„Горбачов се опасяваше, че докато ние намаляваме нападателните оръжия, американците създават система, която ще им даде военно предимство. Затова той настояваше за ограничения върху изследванията и тестовете на СОИ. Тук той демонстрира твърдостта на съветската позиция“, обяснява историкът Александър Матлин.

Тази размяна на думи завърши разговора между Михаил Горбачов и Роналд Рейгън в Рейкявик.

Рейгън:

„Жалко е, че се разделяме по този начин. Бяхме толкова близо до постигането на споразумение. Все още мисля, че ти не искаше да постигнеш споразумение. Много съжалявам.“

Горбачов:

„И аз много съжалявам, че това се случи. Исках споразумение и направих всичко възможно, за да го постигна, ако не и повече.“

Рейгън:

„Не знам кога ще имаме отново такава възможност и колко скоро ще можем да се срещнем.“

Горбачов:

- И аз не знам това.

„Това не е поражение. Това е пробив.“

След провала на преговорите, Горбачов не бързал да говори с репортери. Според спомените на съветския лидер, той поискал около половин час, за да обмисли забележките си. Въпреки липсата на подписани споразумения, Горбачов решил да не обявява срещата за провал.

„Въпреки цялата драма, Рейкявик не е поражение. Това е пробив. За първи път погледнахме отвъд хоризонта“, преразказа по-късно Горбачов думите си на пресконференция.

Според историка Александър Матлин от съветския лидер се е очаквала съвсем различна реакция – да обвини американците. Горбачов обаче предпочита да говори за постигнатото. Той заявява, че страните са се доближили до сериозни решения, възможността за постигане на споразумение остава и съветските предложения остават валидни.

„Това беше мощен политически ход. Никой не го очакваше и с това изявление съветският лидер привлече вниманието на медиите и издигна знамето на международното миротворчество“, каза Матлин.

Но не ставаше въпрос само за обществения ефект.

„Неформалният резултат също беше важен. Всички придобиха по-добро разбиране един за друг. Горбачов се убеди, че Рейгън наистина иска да елиминира ядрената заплаха. Рейгън видя колко далеч е готово да стигне съветското ръководство в съкращаването на оръжията“, обяснява историкът.

Още през декември 1987 г. Горбачов и Рейгън подписаха Договора за ядрените сили със среден обсег във Вашингтон. За първи път двете суперсили се споразумяха да елиминират цял ​​клас ядрени ракети. Това обаче изискваше нов компромис: Горбачов се съгласи да отдели преговорите за ракетите от спора за Социално-демократическата инициатива (СОИ).

„Но основите на споразумението бяха до голяма степен положени в Рейкявик. След тази среща преговорите продължиха с много по-конкретна визия за възможния резултат“, отбелязва Матлин.

Светът без ядрени оръжия, замислен от Горбачов и Рейгън, така и не се осъществи, но стана по-безопасен. Днес перспективите за свят без ядрени оръжия са още по-малки.

Въз основа на материали от: А. С. Зайцев. „Спомняйки си срещата на върха в Рейкявик“. Списание „Консул“, 1 октомври 2026 г. А. С. Пученков. „Срещата на върха в Рейкявик: успех или провал?“, списание „Руска история“, 2020, № 6. А. С. Пученков. „М. С. Горбачов: За и против“. 2-ро издание, коригирано. Санкт Петербург: РХГА, 2023.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.