Литовска евродепутатка към Радев и България: Когато Кремъл атакува Европа, няма да брои колко много пропутински забележки сте направили

20/10/2026, 15:12

Кадър Ютуб

Евродепутати разкритикуваха българското правителство и премиера Румен Радев заради това, че не смеят да посочи Русия като извършител на атаките с дронове срещу кораби в Черно море.

Това стана по време на дебат в Европейския парламент в Страсбург. Той бе посветен на ескалацията на руските удари в ЕС, най-вече срещу черноморското корабоплаване.

Пръв натисна спусъка роденият в СССР германски „зелен“ евродепутат Сергей Лагодински.

„За разлика от настоящия министър-председател на България, ние знаем кой е отговорен. Това е Русия, това е Кремъл“, заяви той.

Последваха го и български представители.

„Можем ясно да назовем Русия като агресор, за разлика от министър-председателя на моята страна, който още търси категорични доказателства за тези атаки“, каза консерваторът Танер Кабилов от "ДПС - Ново начало".

Той увери, че независимо от настоящата политическа конюнктура у нас, България ще остане надеждно и стабилно звено в колективната отбрана на НАТО и сигурността на ЕС. И изтъкна, че ДПС винаги е отстоявало европейския избор, цитира Клуб З

„Наивна и опасна е позицията на българското правителство да продължава да избягва ясното назоваване на Русия като източник на атаките. Със снишаване пред Кремъл не се купува нито сигурност, нито мир. Кремъл не се спира от колебания и отстъпки, той разбира само от езика на силата и нашето единство“, изтъкна Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Никола Минчев от ПП и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) бе малко по-мек от колегите си. Той поне не посочи конкретно правителство и държавник:

„Крайно време е някои лидери на правителства и държавни глави да спрат да си държат очите затворени пред лицето и името на агресора в тази война и да намерят силите в себе си да посочат Русия ясно и недвусмислено“, посочи той.

Според него целта на Владимир Путин е ясна. Тя е да се засегне износът на Украйна, но също така да се настани в съзнанието на все повече европейски граждани усещането за непосредствена опасност, да се намали желанието за подкрепа на жертвата на тази война.

Литовката Раса Юкнявичиене от ЕНП се обърна от пленарната зала към българското правителство:

„Какво повече искате да се случи, за да поискате НАТО да задейства член 4? Защо толкова се страхувате от Русия? Когато Кремъл атакува Европа, той няма да вземе предвид колко много пропутински забележки може да сте направили. Случаят с България демонстрира, че показването на благоразположение към Русия е от полза за никого.“

Проруският дискурс на Румен Радев няма да защити държавите от руската заплаха, констатира хърватинът Давор Щир от ЕНП.

Социалистът Кристиан Вигенин заяви, че руската война срещу Украйна вече е стигнала до българските брегове. По принцип представителите на БСП рядко признават, че Кремъл е агресорът. Вигенин поиска дипломатически усилия за разрешаване на кризата.

Елена Йончева – понастоящем консерватор, а в миналото социалист, либерал и независим евродепутат, се обърна към върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас:

„Знаете ли колко губи България на ден заради превръщането на Черно море във военна зона?“

Йончева настоя Европейската комисия да предприеме спешни мерки, които да защитят държавите от Западното Черноморие от негативните икономически последици. Тя предложи ЕК да предприеме няколко мерки. Първата е създаване на специален европейски механизъм или гаранционен фонд за споделяне на военния риск и компенсиране на засегнатите сектори в Западното Черноморие. Става дума например за покриване на част от извънредния риск за кораби, товари и пристанищни операции. Отделно Йончева предложи фонд за пристанищата Варна, Бургас и Констанца, който да финансира мерки за безопасност, резервно оборудване и непрекъсваемост на дейността чрез създаване на резервен капацитет за съхранение и пренасочване на товари. Друга мярка според нея може да е механизъм за защита на подводната инфраструктура - наблюдение и бързо възстановяване на кабели, тръбопроводи и енергийни връзки.

Евродепутати идват у нас заради дроновите атаки в Черно море

Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) поиска ЕС да изпрати мисия в Черно море, която да охранява търговските кораби. Единствената й цел трябва да бъде не да ескалира нещо, не да плаши никого, а да направи така, че да бъде доставяно на нормални цени гориво, стоки и всичко, от което имаме нужда.

„Има нещо, което никога не искам да чувам в залата на Европейския парламент. И то е, че дадена заплаха е прекалено далеч, за да бъде общ проблем. Защото разстоянието от Страсбург до Варна може и да е голямо, но разстоянието от сигурността на един български гражданин до тази на който и да е друг европеец трябва да е точно нула“, настоя Новаков.

Той припомни, че докато неговото поколение е израснало в Европа и я е приело за даденост, това на неговите родители не е имало този лукс. Те са изстрадали и платили с много лишения тази мечта, изгладували са я и с много труд са платили членството на България в ЕС, като са вярвали на обещанието, че принадлежим към общност, в която сигурността на един е отговорност на всички.

Българските и румънските граждани не могат да бъдат оставени сами и е необходима спешна икономическа подкрепа, каза либералът Илхан Кючюк от ДПС. По думите му за тази цел трябва да бъдат мобилизирани всички налични инструменти на Многогодишната финансова рамка (МФР), независимо от ограничения ресурс. Могат да бъдат използвани и възможностите в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), където все още има ресурси.

Русия не печели на бойното поле, а вместо това Путин взема на прицел цивилни извън него и засилва хибридните атаки в Европа, заяви Кая Калас.

Евродепутатите настояха по-бързо да бъде открит и финансиран от ЕС командният морски център във Варна. А патрулирането трябва да се извършва съвместно с НАТО и Турция.

Дебатът се нажежи на два пъти. Първо германската евродепутатка Йозлем Демирел от радикалната левица бе принудена почти да се закълне, че не подкрепя действията на Русия. Причина за това бе изказването й против военна помощ за Украйна и за търсене на мир чрез дипломация.

Особено остър бе сблъсъкът, предизвикан от скандалния крайно десен полски евродепутат Гжегож Браун – отявлен антисемит, който е необвързан, тъй като никой не го желае в своята парламентарна група.

Той обяви за пореден път за нацистка властта в Украйна, както и редица свои колеги, че подкрепят и режима в Киев, и нацистката свастика. Това предизвика гнева на германския либерал Лукас Зипер, който му припомни, че страната му винаги е имала чувство за вина и че свастиката противоречи на съвременната германска култура. Зипер поиска и последици за думите на Браун.

Депутатите ще гласуват резолюция на 22 октомври.