Франция търси кой да плаща за щетите, причинени от размириците и оценявани на 1 млрд. евро

01/11/2026, 19:53

Кадър Youtube

Разноските за покриване на щетите от размириците във Франция скоро може да бъдат удържани от жилищните помощи, но на някои участници в протестите може да се наложи да плащат за прозорци, които никога не са чупили, пише Асошиейтед прес.

Френският Сенат одобри тази седмица съответния законопроект с 229 гласа "за" при 105 "против", след като през последните седмици протестите срещу високите разходи за живот прераснаха в най-тежките безредици в страната от години насам, довели до щети, оценявани на над 1 милиард евро, отбелязва БТА.

Само миналия уикенд полицията арестува близо 2,400 души, според властите хиляди магазини са били ограбени или са понесли щети, а кметството на Лимож, датиращо от 19 век, бе опожарено.

Не само във Франция се търси кой да плати. В цяла Западна Европа правителствата насочват вниманието си не само към участниците в безредиците, но и към техните родители, както и към приложенията, които призовават към излизане на улицата.

И това може би още не е краят. Испанският сайт за проверка на факти "Малдита.ес" (Maldita.es) е засякъл призиви за протести по повод Хелоуин в 46 града в поне девет европейски държави, някои от които призовават към грабежи.

Представители на властите твърдят, че целта е да се предотвратят следващите безредици и да се покрият разходите от предишните. Противници на мярката предупреждават, че разширяването на отговорността може да накаже хора, които не са извършили насилие, и да накара други да се страхуват да протестират.

Във Франция всеки, който съзнателно се присъедини към група, подготвяща насилие, може да бъде задължен да плати до 10 000 евро за това, което е унищожено. Същото важи и за всеки, който съзнателно остане на мястото, след като полицията е наредила на тълпата, нанесла щети, да се разпръсне.

Най-трудната част е събирането на сумите, тъй като нарушителите често разполагат с малко пари или само доходи, които законът защитава от конфискация, се посочва в доклад на френския Сенат.

Новият законопроект трябва да осигури още един източник - парите,чрез които държавата подпомага семействата.

Френското законодателство по принцип вече държи родителите отговорни за щети, причинени от техни деца на възраст под 18 години. Съгласно законопроекта, след като съдебното решение стане окончателно, парите биха могли да се удържат от семейните надбавки и помощта за жилищно настаняване. Сенаторите добавиха към доходите, коиот могат да бъдат засегнато и помощта, осигуряваща минимален доход, на стойност до около 650 евро месечно на човек, и дори надбавката за началото на учебната година, която семействата получават за учебни материали. За покриване на разходите за издръжка защитена от конфискация остава минимална сума.

Поддръжниците на мярката твърдят, че жертвите заслужават обезщетение, а разходите не трябва да се поемат от данъкоплатците. Замяната на една голяма витрина може да струва десетки хиляди евро. След бунтовете през 2023 г. застрахователите са изплатили 793 милиона евро по 16 400 иска, по данни на френската федерация на застрахователите.

Правозащитни организации призоваха депутатите да отхвърлят законопроекта, като предупредиха, че той може да възпрепятства мирните протести и да навреди на семействата, които разчитат на социални помощи.

Конфискуването на тези плащания "може да има катастрофални последствия за най-бедните", заяви в изявление Натали Годар от "Амнести Интернешънъл" Франция.

Крайната десница подкрепи законопроекта в Сената, където мнозинство имат консерваторите. Той обаче трябва да бъде гласуван и в Националното събрание (долната камара на френския парламент), където нито един блок не разполага с мнозинство.

Отнемането на социалните помощи на участници в безредиците е отдавнашна идея на Марин льо Пен, лидера на крайнодясната партия "Национален сбор". Сега правителството я е припознава, а Льо Пен води в социологическите проучвания за президентските избори през пролетта на следващата година.

В Италия аргументацията започва с разказ за едно семейство. "Зад витрината на този магазин стои едно семейство, което е цял живот е правило жертви", заяви премиерът Джорджа Мелони на 20 октомври, когато обяви нов строг Указ за сигурност и борба с младежката престъпност след мародерствата в Милано.

Нейният принцип се изразява с три италиански думи: "Chi rompe paga" - "Ако го счупиш, плащаш".

"Да ако този, който го счупи, е непълнолетен, плащат родителите", заяви Мелони.

Родителите вече могат да понесат глоби до 1000 евро, които се удвояват при повторно нарушение, освен ако не докажат, че не са могли да спрат детето си. Те могат да бъдат задължени да платят за нанесените щети, а съгласно френския законопроект, парите, предназначени за издръжка и отглеждане на деца, биха могли да бъдат използвани за покриване на щетите от ограбен магазин.

"Привличането на родителите към отговорност може да помогне, но самите глоби едва ли ще възпрат тийнейджърите, които са подтиквани от натиска на връстниците си или от желанието да получат признание в групата", казва Клаудио Бертолоти, директор на "Старт ИнСайт" (START InSight) - компания за изследвания в областта на сигурността.

Организирането на насилие по време на протест, дори онлайн, вече се наказва с лишаване от свобода от 4 до 12 години.

"Телеграм" (Telegram) и "уатсАп" (WhatsApp) трябва да закриват такива канали, когато те подбуждат към насилие, посочват експерти. Говорител на "Телеграм" заяви пред АП, че компанията подкрепя мирното изразяване на мнение и протестите, но "призивите към насилие, вандализъм и кражби са изрично забранени и се премахват веднага щом бъдат открити". Той посочва, че "Телеграм" е свалил подобни призиви, свързани с протестите в Мадрид.

"ТикТок" (TikTok) и "Мета" (Meta), която притежава "УатсАп" (WhatsApp) засега не са отговорили на запитванията за коментар.

"Телеграм" е закрила групов канал в Барселона, насърчаваща грабежи по Хелоуин, но на негово място веднага се е появил друг, който привлече над 2000 членове, съобщиха испанските медии.

Френският законопроект ще позволи на властите да изискват конкретни незаконни призиви към насилие или грабежи да бъдат сваляни без предварително съдебно одобрение. Ако те останат онлайн в продължение на 24 часа, властите ще могат да разпоредят блокирането на уеб адресите. Тези решения могат да бъдат обжалвани в съда.

В САЩ се върви в обратната посока. Там законодателството по принцип предпазва платформите от гражданска отговорност за публикациите на потребителите, а администрацията на президента Доналд Тръмп нарича европейските правила "цензура".

Великобритания показва границите на премахването на съдържание. След като през 2024 г. в Саутпорт бяха убити три момичета, в интернет се разпространиха неверни твърдения, последвани от бунтове. Парламентарна комисия установи, че алгоритмите са допринасяли за по-широкото разпространение на вредно съдържание, значителна част от което не е нарушавало закона.