На този ден в историята

05/04/2014, 08:05

Събития

1242 г. — Руските армии водени от Александър Невски разбиват рицарите на Тевтонския орден в Битката на Чудското езеро.

1614 г. — Във Вирджиния, индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф.

1753 г. — От частна колекция е основан Британският музей.

1886 г. — Подписан е Топханенския акт, с който Съединението на България се признава международно.

1904 г. — Македония е разделена на реформени райони, управлявани от представители на Великите сили, както следва: Австро-Унгария — района на Скопие, Русия — района на Солун, Англия — района на Драма, Франция — района на Сяр и Италия — района на Битоля.

1937 г. — Отворено е Летище Прага.

1945 г. — Студената война: Югославския лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява „временно разполагане на съветски войници на югославска територия“.

1948 г. — Със Закон за кинематографията се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми.

1955 г. — Уинстън Чърчил се отказва от поста министър-председател на Обединеното кралство по здравословни причини и приключва политическата си дейност, започнала през 1900 г.

1962 г. — ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства — цигани, татари и помаци.

1978 г. — Започва строежът на хидрокомплекса Никопол — Турну Мъгуреле.

1989 г. — Полското правителство узаконява профсъюза Солидарност и предприема демократични мерки в политическата система

1992 г. — Започва обсадата на Сараево от югославската армия.

1998 г. — Отворен е за движение най-големият висящ мост в Япония Акаши Кайкио.

Родени

1472 г. — Бианка-Мария Сфорца, императрица на Свещената римска империя († 1531 г.)

1568 г. — Урбан VIII, римски папа († 1644 г.)

1588 г. — Томас Хобс, английски философ († 1679 г.)

1622 г. — Винченцо Вивиани, италиански учен († 1703 г.)

1732 г. — Жан-Оноре Фрагонар, френски художник († 1806 г.)

1804 г. — Матиас Шлайден, немски ботаник († 1881 г.)

1822 г. — Емил дьо Лавеле, белгийски икономист († 1892 г.)

1827 г. — Джоузеф Листър, английски хирург († 1912 г.)

1838 г. — Тодораки Пешов, български политик († 1892 г. г.)

1843 г. — Петко Каравелов, Министър-председател на България († 1903 г.)

1846 г. — Таньо Стоянов, български революционер († 1876 г.)

1857 г. — Александър I Батенберг, Княз на България († 1893 г.)

1858 г. — Георги Паунчев, български просветен деец († 1915 г.)

1868 г. — Анастас Иширков, български учен († 1937 г.)

1883 г. — Уолтър Хюстън, американски актьор († 1950 г.)

1894 г. — Борис Шчукин, руски драматичен артист († 1939 г.)

1899 г. — Събчо Събев, български оперен певец († 1950 г.)

1900 г. — Спенсър Трейси, американски кино актьор († 1967 г.)

1901 г. — Иван Козарев, деец на БКП († 1944 г.)

1905 г. — Емил Марков, деец на революционното работническо движение в България, генерал-полковник (посмъртно) († 1943 г.)

1907 г. — Тамара Янкова, българска пианистка († 1983 г.)

1908 г. — Бети Дейвис, американска актриса († 1989 г.)

1908 г. — Херберт фон Караян, австрийски диригент († 1989 г.)

1914 г. — Феличе Борел, италиански футболист и треньор († 1993 г.)

1916 г. — Грегъри Пек, американски кино актьор († 2003 г.)

1917 г. — Робърт Блох, американски писател († 1994 г.)

1920 г. — Артър Хейли, американски писател († 2004 г.)

1923 г. — Божидар Божилов, български поет († 2006 г.)

1924 г. — Пенчо Кулеков, български художник

1929 г. — Ивар Йевер, американски физик, Нобелов лауреат през 1973

1929 г. — Коста Балабанов, македонски историк

1929 г. — Хюго Клаус, белгийски писател († 2008 г.)

1930 г. — Ирина Чмихова, българска естрадна певица и музикален педагог

1934 г. — Роман Херцог, президент на Германия

1937 г. — Колин Пауъл, държавен секретар на САЩ

1938 г. — Господин Чолаков, спортен деец

1940 г. — Ани Бакалова, българска актриса

1941 г. — Александър Шурбанов, български учен

1942 г. — Питър Грийнауей, британски режисьор

1943 г. — Петър Кендеров, български математик

1946 г. — Георги Мърков, български треньор по борба

1948 г. — Глория Макапагал-Оройо, президент на Филипините

1950 г. — Агнета Фелтскуг, шведска певица (ABBA)

1950 г. — Мики Манойлович, сръбски актьор

1954 г. — Борис Комитов, български астроном

1967 г. — Петрана Иванова, първата Мисис България (избрана 9.1.1991г)

1968 г. — Пола Коул, американска певица

1971 г. — Симона Кавалари, италианска актриса

1972 г. — Детелина Борисова, български политик

1976 г. — Фернандо Мориентес, испански футболист

1979 г. — Тимо Хилдебранд, немски вратар

1984 г. — Маршал Олман, американски актьор

1986 г. — Джени Хендрикс, американска порно актриса