Билд: Русия е поискала НАТО да изхвърли Финландия

13/11/2026, 14:52

Кадър Ютуб

Германският в. "Билд" се е добрал до част от исканията на Русия за промени в сигурността на Европа, които са поставени на масата за преговори в Абу Даби. Те далеч надхвърлят рамките на Украйна и засягат дузина европейски държави.

Москва иска да предотврати по-нататъшното присъединяване на държави към НАТО и да отмени членството на Финландия в алианса. Планът е бил представен и на европейски представители в Абу Даби.

Когато Русия говори за мир, Кремъл отново и отново се връща към едно старо обвинение: Западът бил измамил Москва, пише "Билд". Той обещал, че НАТО няма да се разширява на изток, а след това приел все повече държави в алианса. Никога обаче не е имало обвързващо споразумение, което да изключва по-нататъшното присъединяване на страни, цитира Клуб З.

Сега руските преговарящи обсъждат как би могла да изглежда една „нова европейска архитектура за сигурност“ според представите на Москва.

Освен официалните делегации и посредници обсъждат условията за прекратяване на войната. Според информация на "Билд" съществуват няколко такива кръга за разговори. Някои работят чрез граждански посредници, други имат връзки с военните. На моменти те се конкурират помежду си.

Решаващо е кои предложения ще подкрепи Путин. Засега не е ясно дали той е одобрил предложението, с което "Билд" разполага.

Какво предвижда руският план

- Още територии за Русия. Москва трябва да запази окупираните територии и да получи целия Донбас. Така Украйна ще трябва да се откаже и от онези части на Донецка и Луганска област, които все още контролира.

- Демилитаризирани украински пристанища. Пристанищата в Одеса и Николаев трябва да бъдат демилитаризирани. Така Украйна вече няма да може да ги използва като военноморски бази. Предвиждат се и споразумения за свободата на корабоплаването в Черно и Балтийско море.

- Без бази на НАТО в балтийските държави. Предложението предвижда отказ от разполагане на военни бази в Естония, Латвия и Литва.

- Финландия трябва да напусне НАТО. Иска се страната да се върне към статута си отпреди присъединяването към алианса.

- Украйна трябва да остане извън военните блокове. Членство в ЕС би било възможно. Членството в НАТО обаче трябва да бъде изключено.

- Молдова трябва да бъде преобразувана. Предвижда се създаването на федерална република, включваща основната част от територията на Молдова, Приднестровието и Гагаузия. Ако Молдова се присъедини към ЕС, Приднестровието и Гагаузия трябва да получат възможност да проведат референдуми за независимост.

Какво предлага Русия в замяна?

В замяна руската страна предлага изтегляне на ядрените оръжия от Беларус и отказ от разполагането там на ракети със среден обсег.

В известните на "Билд" точки от предложението обаче не се предвижда подобен отказ за руската Калининградска област – руския анклав на Балтийско море.

Освен това руските войски трябва да се изтеглят от Приднестровието. В замяна Молдова ще трябва да остане извън военните блокове.

Руското предложение за сделка би имало последици далеч отвъд Украйна и би довело до създаването на нова архитектура за сигурност в Европа.

Молдова първа реагира на съобщенията за тези искания, които се появиха и в руски източници.

Андрей Курарару, експерт по публични политики и политически анализатор от общността WatchDog.MD, предупреждава, че подобен сценарий би могъл да даде на Москва значително влияние върху политическите решения в Кишинев. По думите на Курарару предполагаемото предложение предвижда и изтегляне на руските войски от Приднестровието в замяна на ангажимент от страна на Молдова да не се присъединява към военни съюзи. Експертът припомня, че Молдова е постоянно неутрална държава от 1994 г., а през 1999 г., на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул, Русия пое ангажимент да изтегли войските си от молдовска територия.

„Сега от нас се иска да направим отстъпки за нещо, което Русия е била длъжна да направи преди 24 години“, отбелязва анализаторът.

Той има предвид срока за изтегляне на руските войски, който изтече в края на 2002 г. Русия не изпълни това задължение и нейните войски продължават да бъдат разположени в Приднестровския регион.

Курарару отбелязва, че исканията на Кремъл и за условия в други държави показват, че Русия се стреми да има думата при вземането на решения за сигурността на съседните държави.

„Нямаме потвърждение, че това е прието или че представлява официалната позиция на Москва. Но самият факт, че се обсъждат подобни сценарии, трябва да ни тревожи. Особено когато решения за бъдещето на Република Молдова се обсъждат на маса, на която самата Молдова няма място“, заявява Андрей Курарару.

Съобщенията идват на фона на подновените дискусии за прекратяване на войната в Украйна. На 12 ноември специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп Стив Уиткоф заяви пред CNN, че след разговорите си в Москва с руския президент Владимир Путин е договорена нова тристранна среща. По думите му в следващите кръгове от преговорите могат да участват и представители на Европа.

Федерализацията неведнъж е била тема в политическата история на Молдова

Идеята за федерализация на Република Молдова не е нова. Едно от най-известните предложения е Меморандумът „Козак“ от 2003 г., който предвижда превръщането на страната в асиметрична федерация от три субекта: Република Молдова, Приднестровския регион и Гагаузия.

Документът е изготвен от Дмитрий Козак, тогава заместник-ръководител на администрацията на руския президент. Той предвижда двукамарен парламент, в който представителите на Приднестровието и Гагаузията да имат значителна тежест. Предложената структура би дала на представителите на Тираспол възможност да влияят върху решенията на федерално равнище.

Меморандумът предвижда също руските войски да останат на молдовска територия за продължителен период.

Тогавашният президент Владимир Воронин първоначално подкрепя предложението и се очаква да го подпише през ноември 2003 г. в присъствието на руския президент Владимир Путин. В последния момент обаче Воронин се отказва след протести на опозицията и разговори със западни партньори. Посещението на Путин в Кишинев е отменено, а меморандумът така и не е подписан.

По-късно Воронин признава, че ако беше подписал Меморандума „Козак“, Молдова щеше да загуби независимостта си.

„Не съжалявам за постъпката си тогава и ако днес имах такава възможност, бих постъпил точно по същия начин. (...) Видях какво беше записано в този меморандум. Черно на бяло беше посочено какво означава споразумението, кога регионът трябваше да обяви независимост и какво щеше да остане за нас. Трябваше ли аз да бъда гробокопачът на независимостта на нашата страна? Затова ли поех президентския пост? Не можех да постъпя в разрез с моралните, човешките и държавническите си принципи и да прекрача тази граница, при цялото ми уважение към господин Путин“, заявява Воронин през декември 2020 г.

Въпросът отново е поставян през следващите години. През 2013 г. Игор Додон, тогава лидер на Партията на социалистите, представя собствено предложение за федерализация на Република Молдова. То предвижда федерация от три субекта: територията под контрола на конституционните власти в Кишинев, Приднестровския регион и Гагаузия. Тогава Додон аргументира позицията си с твърдението, че федерализацията може да предложи решение за възстановяване на териториалната цялост на страната.

След като става президент през 2016 г., Додон продължава да подкрепя федералния модел и твърди, че проблемът с Приднестровието може да бъде решен по този начин. Едновременно с това той призовава за разширяване на правомощията на Гагаузия в рамките на евентуална конституционна реформа.