Младежите от СОЦИАЛНИ ИНСТИТУЦИИ: Eдни хора си ПЪЛНЯТ ДЖОБЧЕТО, а ние БРОИМ СТОТИНКИТЕ

26/08/2011, 09:34

През последните години се изговори какво ли не за децата и младежите, настанени в социални институции. Сред тях е и СУПЦ „Анастасия д-р Железкова“, макар този тип заведение да е по-различно от стандартните сиропиталища. Съдбата на децата обаче е почти същата. И тук много от младежите са израснали някъде из социалните домове, тъй като са изоставени от родителите си. Но понеже са в по-зряла възраст, мнението им за случващото се зад оградата не е без значение. „Цялото училище знаем, че за нас се дават много пари по най-различни начини, но има хора, които си пълнят джобчето, а на нас ни сервират по една количка и това е“, коментира тийнейджърка, която вече е на прага на реалността. След по-малко от година тя ще събере целия си живот в един малък сак, а на изхода на училището няма да има кой да я посрещне. „Истината е, че на нас ни трябват обикновени неща като топла вода, бойлери, перални, дрехи, гардероби. По-добре е парите от проекти, които се правят, да се харчат за материалите и консумативите, от които имаме нужда“, продължава момичето. Въпреки че признава, че например миналогодишните разходки и кино в мола не са били излишни. Младежите с удоволствие са отивали на всяко едно организирано посещение по простата причина, че иначе нямало да гледат филм в голям търговски център. А причината е лаконична – не могат да си позволят билета за прожекцията. „Всеки месец получаваме стипендия от 55 лева, но с тези пари нищо не може да се направи“, споделя тийнейджърката. С тях децата трябва да посрещнат елементарни нужди като лекарства, дрехи и обувки. „Аз например съм астматичка и трябва да си осигуря помпичка и противоалергични капки. И се чудя понякога лекарствата ли да си взема, някоя дрешка ли да си купя, или да отида до родното си Търговище да видя близките си“, споделя на свой ред 19-годишната Бахар.

Другото гледище: Тези деца не са държали нож в ръката си

Така както голяма част от младежите в СУПЦ нямат близки, на които да разчитат на изхода на институцията, от тях държавата и обществото очаква да вземат живота си в ръце и да намерят начин да се реализират. Питанката е как да стане това при положение, че начинът им на отглеждане досега е бил пълно безумие. Изоставени като бебета, повечето отраснали по сиропиталища, по-късно са прехвърлени във Варна, за да изучат някакъв занаят. Вътрешната система на социалните заведения обаче до-ден днешен следва старите модели на функциониране, според които младежите са затворени в дадено пространство, където всичко им се сервира наготово и те остават без основни умения. „Знаете ли, че имаше момчета, които заявиха, че никога не са държали кухненски нож в ръцете си“, споделя една от дамите от асоциация „Да съхраним жената“, която този месец приключи проект в младежкия център.

От едната страна на оградата са децата, които са подхвърляни от дом в дом и изведнъж ще се окажат на улицата с ясното съзнание, че едни хора се облагодетелстват на техен гръб и така си изграждат мнението, че движещата сила е далаверата. От другата страна стоят хората с що-годе нормален живот, които се възмущават, че има там едни деца, които чакат всичко наготово, а освен това нямат кой знае какво образование, но пък искат прилична заплата, с която да покриват всичките си нужди като възрастни. На всичко отгоре върху хлапетата се прехвърля онова обществено неодобрение, породено от възмущението по отношение на техните майки, които са ги захвърлили на грижата на държавата.

Недоразумението идва от поредицата грешки, които са допуснати от лошата социална система и слабия мениджмънт на тази род заведения. Тук не става въпрос, че СУПЦ-то във Варна е някакво лошо място, а че по принцип болшинството от тези институции са с остарели вътрешни системи на работа. „Трябва да се помисли по-сериозно над тези въпроси. Например не е трудно да се организира в двора една зеленчукова градина, за която те да се грижат, да влязат в кухнята и сами да си направят закуската и ред други дейности, с които подрастващите в семействата са ангажирани“, коментира шефката на „Да съхраним жената“ Йорданка Ненчева.

Момичетата забременяват от глупост

„Има доста аборти в училището, а някои момичета напускат, преди да са завършили, защото са бременни и се прибират при близките си“, разказва една от тийнейджърките в СУПЦ-то. Според нея причината за лошата сексуална култура не е в социалните работници и възпитателите, а в самите младежи. „На нас ни се говори за безопасен секс, предоставят ни се съответните предпазни средства, но момчетата не искат да ги ползват, а някои момичета се съгласяват, като вярват, че няма да има последици“, казва 18-годишната Л. Макар самата да е жертва на социалната система и невъзможността на собственото й семейство да се грижи за нея, пак не подкрепя аборта. Смята, че процедурата е опасна за жената и не си заслужава риска. Затова най-правилното решение са превантивните мерки. Но това е въпрос на личен избор, затова не съди останалите твърде жестоко. Пък и не е в неин стил, тъй като вече е пълнолетна и единственото, което я интересува, е да си намери работа, с която да плаща храната и квартирата си след време, така че сама да се пребори за себе си, а не да разчита на други хора.

Психологът Анна Андонова: Тийнейджърите са изпълнени с предразсъдъци

Оказва се, че както хората отвъд оградите на социалните заведения имат куп предразсъдъци по отношение на младежите, така и самите възпитаници имат такива. „Като цяло младежите се чувстват дискриминирани от обществото. Смятат, че понеже са отраснали в дом, работодателите много по-трудно ще им се доверят и ще ги вземат на работа“, коментира психологът Анна Андонова, която в продължение на половин година работи с тийнейджърите. Според нея те не само са потърпевши от липсата на семейната топлина по отношение на интелектуалното и емоционалното си развитие, но страдат и от липсата на достатъчно увереност, че като възрастни ще се справят със собствения си живот. От друга страна нямат добри критерии, с които да съпоставят реалностите. „Често очакванията им за работа не се припокриват с възможностите, които в действителност имат. Няма как да мечтаят за работа, за която нямат нито нужния ценз, нито уменията“, коментира Андонова. В тази връзка усилията й са насочени към това да подтикне младежите да потърсят в себе си онази хармония, която ще ги накара да се чувстват пълноценни хора с това, което могат и знаят, с това, което реално могат да постигнат. Защото в противен случай наистина са обречени на провал.

„Казвам им, че независимо от коя страна на оградата се намират, страховете на всички млади хора са едни и същи – ще успея ли да се реализирам. Така както и мечтите на всички са едни и същи – работа, дом, семейство“, разказва психологът.

Страница на Юлия Георгиева

Фото Тодор Танчев

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!