Цяло село събира пари за отличници

---

Цяло Давидково събира пари за стипендия на най-добрия ученик. За пета година на 24 май родопското село така почита паметта на Димитър Терзиев. Момчето било пословично с желанието си да учи, но умира на 23 години, пише "Труд". 

Хората с желание отделят пари и се включват в инициативата, каза кметицата на Давидково Севда Чолакова. Трябва да се награждават децата, които искат да учат, единодушни са и баби, и млади. "Не е чудно, че даваме награда, все сме си напредничави тук. Още преди да влезе България в Европа, бяхме кръстили нашата главна улица "Европа", отбелязва местен старец.

"Митко обиколи целия свят чрез радиостанцията си.

Говори с краля
на Испания
Хуан Карлос

който също е радиолюбител. Беше самоук, но любознателен. Преди да навлязат масово компютрите, той вече имаше своя компютърна зала и децата се редяха на опашка в двора му. Митко де факто им даде началното компютърно образование. Програмираше сам и дори беше започнал да прави онлайн игра, а е тръгнал от "Правец". Знаеше, че е тежко болен, но никога не говореше за това, винаги беше усмихнат", описва сина си Кирил Терзиев. 

Димитър страдал от анемия на Кулей. За заболяването му се разбрало, като бил бебе на 2 месеца. В продължение на 23 години всеки месец му правели кръвопреливане, а на всеки 4 часа му се вливало лекарство. На 16 години Митко станал най-малкия член на Българската федерация на радиолюбителите с инициалите LZ5AZ. Има хиляди записани радиовръзки, удостоверени с пощенски картички от целия свят. 

Давидково наброява към 800 души. Местните са сложили кутии за дарения за стипендията в магазините и кръчмите. "За втора година слагаме кутии за дарения, преди ги събирахме само в банкова сметка, но хората избягват банките.

 Сега цялото село се включва, даренията ни са от много хора с малки суми. Дават и хора от страната и чужбина, които имат корен от Давидково. Целта не е да се събере голяма сума, стипендията е символична, но въодушевява младите. Искаме да бъдат насърчавани да се развиват и да се възпитават, като пораснат, да отделят от парите, времето и усилията си за родното място", казва един от инициаторите, Цанко Делиев. 40-годишният мъж е диджей в Пловдив.

 Заедно с още шестима от Давидково през 2010 г. правят страница във фейсбук за селото. Първата им инициатива е за създаването на парк в центъра на селото. Събират около 700 лв. дарения и правят розариум пред читалището, засаждат дръвчета и оформят парк с детски кът. 

"Идеята да даваме и награда на най-добрия ученик на селото се роди покрай инициативата за парка. Стипендията е 100 лв., но е стимул за децата. Последната година се събраха повече пари и всички ученици получиха подаръци за 15 септември", разказва сестрата на Митко Иванка Терзиева.

36-годишната жена е излязла отдавна от селото и живее в Пловдив. "Митко беше харизматичен и мил, контактен, имаше страшно много приятели. Не е лесно да понесеш загубата му, но имам удовлетворение, че с тази награда името му продължава да живее", казва сестра му. 

Най-вълнуващ за местните е 24 май. "Тук е запазено уважението към образованието и отдавна празниците на училището са общоселски. Всички се събират в двора на школото", горда е директорката на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" Роза Кънчева. Носителят на стипендията се избира от учителския съвет, а на награждаването идва цялото село и е голяма гордост.

"Митко беше невероятно дете, извор на знания за всички деца. Беше самоук, но много напред в математиката и информатиката. На всеки е помагал и на мен ми е набирал дипломната работа. Смъртта му потресе цялото село", спомня си Кънчева. С пари от даренията училището се снабдило с електронен микроскоп, хвали се директорката. 

Училището в Давидково е защитено от закриване. В него сега учат в сборни паралелки 40 деца от пет села. "С всяка година децата намаляват, но се надяваме училището да оцелее, защото най-близкото е в Баните, а за децата това е много голямо разстояние за пътуване всеки ден. Преди 10 години само учениците на Давидково бяха 630. Тогава обаче закриха накуп 4-5 големи предприятия в района и започна голямото изселване на младите - 30 семейства наведнъж се преместиха", разказва директорката.

Оредява и цялата община - миналата година са се родили едва 26 бебета. Сега са останали само две училища, по време на демокрацията закриха цели седем, броят тъжно пенсионерите. 

"Децата са ни малко, но ученолюбиви и трудолюбиви,

все още
имат уважение
към учителя

Няма обиди и агресия", хвали се Кънчева, която е с 29 години педагогически стаж в селското школо.

Носители на наградата досега са отличничките Мирослава Калибрадова, Дарина Красимирова и Марияна Кокалова. Единственото момче засега е Светослав Илийков, който е гайдар и танцьор, а отскоро обучава малки деца. "Дадоха ми наградата в 8-и клас, беше голяма изненада. С Митко бяхме приятели и няма как да не се гордея", казва 16-годишният Светослав.

"100 лв. всъщност не са малко пари за млад човек, както и признанието. И тези деца ще излетят от Давидково, но нещо ще им напомня за селото", вметва Цанко Делиев. "В страната се правят много инициативи за талантливи деца. Тази обаче е различна, защото ги насърчава да учат и няма връзка с доходите", подчертава бащата на Митко Кирил.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.