Професор Андрей Пантев: Смешно е като кажат с ирония „столетницата“ – ами столетница е качество

---

Роден е през 1939 г. в с. Раковица, Област Видин. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е вече трето поколение учител.  
Работи в историческия музей във Видин през периода 1962-1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийски университет. 
От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. — за професор в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.
Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски,
около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.
През 2002 г. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.
Андрей Пантев е депутат в 39-то, 40-то Народно събрание и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Понастоящем е в евролистата на Коалиция за България. 

- Как вижда един български общественик, културен деец и историк със световно признание настоящата действителност в родината си?

Мнозина смятат, че са в доста скучновато ежедневие. В същото време хората много рядко са смятали, че живеят във велики и значими времена. Обикновено са казвали „О, времена, о нрави!“ като нещо, което изразява неудовлетвореност в съвременния свят. Сега сме изправени пред избори и отново търсим някакво екзотично явление и личност. Свидетели сме на поредното лудване по нова партия. Това свидетелства, че в България има глад за личности. Тогава, когато някой се експонира като такъв, печели и има влияние. Имаше една песен на Камелия Тодорова – „Когато те търсим те виждаме, дори да те няма, любов“. Сега е същото. Забелязва се всеки, който се обяви за пророк, спасител, мъдрец, отрицател - хората имат потребност от някакво личностно явление, от упование. Вероятно ще бъдем свидетели на поредното лудване, което ще се изхаби след година, година и нещо.
В това отношение аз приех благородната идея да участвам в тази листа – не по други причини, не за да си стегна куфарите за Брюксел, а защото един човек трябва да запази лоялност към партийна формация или парламентарна група, която все пак се е спряла на него, избирала го е, водила му е агитацията, включително и във великия град Варна. Аз намирам това за една порядъчност. Тя понякога липсва на други хора, на които, ако не им се предостави това, което искат като лична реализация или позиция, веднага започват да търсят принципни причини или различия, за да се махнат. Това ми се вижда доста некоректно. 

Има ли шанс българинът да започне да вижда реално кои личности са достойни да му бъдат водачи, щом има нужда от такива?

Това е световен проблем. При нас е малко по-релефен, защото е поставен под лупата на нашите дебелашки нрави. Има световен глад за личности, не само български. Колкото и да не искаме да си спомняме какво беше едно време, да не се обръщаме назад, нито един политически лидер в Италия , Англия, Америка или Франция, може да бъде сравнен с тези, които са го предшествали преди 15-20 години. Има президенти, които изглеждат незначителни. Няма ярки личности и за това може би се откроява всеки, който има лично присъствие - независимо дали е диктатор или демократ. Това присъствие привлича, когато е обаятелно, поверително, командващо. Всички други си приличат като две капки вода и нямат близост помежду си – все едно, че са извадени от една и съща люпилня или лаборатория. За това българинът търси не безличното, а личностното. Други народи явно са склонни да прощават очевидни дефекти в миналото и поведението на съвременния политически лидер. В това отношение аз продължавам да симпатизирам на БСП без да съм неин член, което не е заслуга, но го казвам за разграничение. Моите ценностни представи и ценностна скала на добродетели и качества, стои най-близо до това, което наричаме тук борба с бедността, справедливост, равни изначални условия. Все пак самият факт, че толкова млади хора влизат в БСП свидетелства, че не са кариеристични техните съображения, ами има някакъв романтичен порив от миналото. Смешно като кажат с ирония „столетницата“ – ами столетница е качество. Колкото виното е по-отлежало, толкова е по-качествено. 

Нашенецът пази ли връзката с миналото или започна да я изгубва заради трудната ситуация, в която се намира?

Връзката с миналото означава почит към прадедите, почит към родители, почит към родно място, където си целунал за пръв път, получил си първата двойка, първата шестица, първото приятелство. Не можем да живеем вечно с утеха за миналото. Ние не трябва да го забравяме, но колко сме били в миналото велики, това няма никакво значение, защото е важно какво правим сега. 
Почитта към миналото е симбиоза, съчетание между усещането за значимост в миналото и усещане за значимост днес. Една историческа репутация има стойност само тогава, когато има съвременни потвърждения. Това че етиопците са били първата държава при Савската царица днес не ги прави толкова самочувствени. Може да не обичаш управниците си, но трябва да обичаш отечеството си, а не да изпадаш в зоологически възторг, ако някой те похвали от чужбина, че примерно харесва българските икони. Идентитет означава представата за тебе у другите, но най-вече представата за теб на самия теб. 

За оправдание ли ни служи вече образът, с който Алеко Константинов искаше да ни предпази от самите нас? 

Алеко Константинов е изобразил Бай Ганьо не като социален, а като национален тип. Бай Ганьо може да бъде патриот, особено в банята, когато вика „Булгар Булгар“. Но самият факт, че се е появил такъв герой, означава, че това не е случайно и за това ние използваме Бай Ганьо като нарицателно и метафорично понятие. Тези негови черти се възпроизвеждат. Идеята за вулгарния просташкия ген у българите от малцинство става нарастваща. В това отношение не сме стигнали най-лошото и дъното, тепърва предстои. Простаци раждат простаци, възпитават ги като простаци. Ясно е че днес Валери Петров не може да напълни стадиона, но някоя чалга звезда с вулгарни песни го прави.  
Кои качества трябва да възроди българинът в себе си и как да преодолее безверието?
Преди всичко е важна безсмъртната почит на българите към книгата. Към просвета, наука, изкуство, култура. Не всички могат да бъдат писатели, художници, скулптури и философи, но всички могат да изразяват един стремеж и почит към носителите на това познание. А не да се отнасяме с пренебрежение към тези, които го създават. От друга страна симулацията на култура е по-опасна, отколкото нейното отсъствие. Има много хора, които се обявяват за поети, просто защото могат да римуват „кон“ със „слон“ и поради това обществото трябвало да ги храни. Нашата интелигенция носи голяма отговорност за съвременното безличие, защото не успя да създаде образи, добродетели и стойности, които да привличат. Вместо да се прави на обидена добродетел, тя трябва да бъде съпоставима с онези продукти, които пречат на самата нея – от чалгата до пошлите романчета за убийства и кражби. 

Какво стана с патриотизма? Има ли го?

Патриархалната почит на децата към родителите и грижата на родителите към децата не трябва да бъде сведена само към това да го изучиш, да му купиш тоалет, да го пратиш в чужбина, защото патриотизмът се учи на бабино коляно. Най-напред патриотизмът започва, когато баба ти или майка ти те друса и ти пее песен за четници и воеводи. Пречи и този комерсиален дух, който възпитаваме всички – че индикация за значимост на едни човек е колко получава, че колкото повече ти заплащат, толкова по-значим е трудът ти. Колкото и да се прекланяме пред пазарната икономика, тя е и жестока. Комерсиалната пустиня на съвременния свят до голяма степен обяснява защо не само в България, а в целия свят няма културни абсолюти, авторитети и личности. След имена като Гарсия Маркес, Умберто Еко, има ли някой от ранга на Хемингуей, на Достоевски, на Ерих Мария Ремарк, които да имат всепризната почит и респект. Футболните звезди се къпят с един шампоан и за това и ние трябвало да се къпем със същия шампоан или да се мием с определена паста за зъби. Това рано или късно ще избие нанякъде, както е избивало до сега, когато прекалено много се е наблягало на печалбата и на хубавия живот. Избухват революции, пролива се кръв, влиза се в замъците на графовете, изколват графовете, изнасилват графините и се настаняват там за следващите 300 години. В историята на човечеството на 200-300 години има винаги преразпределение на собствеността. Това за съжаление до сега става с насилие. Но за съжаление до сега не сме стигнали още дъното – нито света, нито ние- българите. 

Интервю на Виолета Гурнакова

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.