Как 30 хиляди трупа пътуват от Плевен до Лондон

---

Милена Бойчева, Труд

Предстои да излезе от печат уникална книга под злокобното (засега работно на изд. "Тангра ТанНакРа) заглавие "Пътят на труповете на загиналите през 1877 г. турски войници от Плевен до Великобритания". Тя съдържа документи от продължилите близо две години перипетии около изясняването на една лъжа, поднесена като научен факт в луксозното издание "Турците в България".

То бе представено през ноември 2012 г. на пищна пресконференция в БТА в присъствието на турския, американския, израелския и пр. посланици, представители на дипломатически мисии у нас, депутати и почти без журналисти. Изданието е преведено на английски и се разпространява по света. Книгата съдържа следния куриозен пасаж, възбудил научната общност у нас и посрещнат с

феноменално равнодушие

от разните институции.

"Различните източници си противоречат в данните, но в битките, които "Енциклопедия Британика" от 1911-а описва като "касапница", загинали около 40 000 руснаци, румънци и българи. Костите им са положени в многобройни мавзолеи и костници във и около съвременния град.

Но къде са турците, загинали в Плевен? Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и продадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделие."
Интригуван от този "малко известен факт", историкът акад. Георги Марков като директор на Център за изследване на българите изпраща писма до посолствата на Великобритания, Турция, Русия, до научни институти, университети, музеи, архиви - общо 18 адресата, вкл. и до Народното събрание, с молба за съдействие по изясняване на "малко известния факт". Единствено колегите му от БАН вземат присърце случая, правят собствено проучване и излизат с окончателно научно становище. В него се изяснява трагикомичната истина. 

Запитан как се е добрал до малко известния факт за износа на турски трупове, авторът на текста Антони Георгиев обяснява, че използването на човешки кости и други телесни отпадъци в селското стопанство от Античността до наши дни е добре документирано в различни периоди и страни. А случаят с Плевен бил упоменат в с. 319 на Encyclopaedia of Islam. 

Действително на тази страница със статия на холандския османист проф. Махиел Кийл, посветена на историята на гр. Плевен, пише: "Костите на загиналите през 1877 г. руски и румънски войници са положени отчасти в огромния мавзолей, отчасти в огромните военни гробища... Съдбата на костите на десетките хиляди османски войници обаче е друга - те са ексхумирани и продадени на британска фирма, която ги превръща в тор за английското земеделие."

Запитан за източника на това твърдение, проф. Кийл препраща колегите си към книгата на R. Furneaux - The Siege of Plevna, която дава прелюбопитното сведение, че "Ървинг Монтегю, военният художник, разказва два плевенски анекдота... В 1879 г. Монтегю прочел следната новина в един бристолски вестник: "Тридесет тона кости, съдържащи 30 000 скелета, току-що пристигнаха в Бристол от Плевен". Тези, които пожертвали живота си при атаката и защитата на един неизвестен български град, приключили кариерата си като фертилизатор за английската почва!"

Та така. Става дума за черен хумор, за анекдот, който постепенно претърпява метаморфоза. Костите биват "ексхумирани" и стават изцяло "турски". Становището на БАН обобщава: "Ясно се долавя намек за оскверняване на мъртъвци, исторически грамотният читател лесно ще направи паралел и с нацистките практики за използване на хора като индустриална суровина. Турците са неоснователно виктимизирани, техните противници (руснаци, румънци, българи) - натоварени с измислена вина. Озовавайки се при "Турците в България", инсинуацията, вместо да бъде подложена на проверка, става още по-зловеща - турските кости се превръщат в турски "мъртви [тела]" (т.е. в трупове), които са "погребани в масови гробове" и по-късно "изкопани и продадени на английска фирма"... Данни за турски трупове от Плевен, ексхумирани и продадени за тор, липсват. Налице е само флагрантна некоректност от страна и на Encyclоpaedia of Islam, и на "Турците в България" към историческите извори. Премахвайки съществени подробности и добавяйки измислици, те в недопустима степен променят съдържанието на един анекдот и съвършено неправомерно го обявяват за "малко известен факт", за да го ситуират накрая в натоварен с драматична идеологическа тенденция контекст."
Разбира се, усилията на българските учени да проследят пътя на турските трупове остават без никакви последствия. Изданието разпространяващо този "малко известен факт" продължава да съществува в първоначалния си вид със

зловещата измама

Та за да направи "малко известния факт" широкоизвестен, акад. Георги Марков предлага детайлно разясняване на следните въпроси:

1. Има ли съхранен договор за сделката в архивите на България, Турция, Великобритания и Русия?
2. Кои са страните по тази сделка: коя е английската фирма и коя е другата страна - Русия или/и България? 
3. На каква цена са продадени труповете (костите) и дали са били само на турски войници?
4. Кой е организирал изкопаването на войнишките останки и кога е станало това?
5. Как са обработени труповете (костите), за да станат удобни за транспортиране, в чували или сандъци (цели ли са били, или нарязани; къде са били накълцани или смлени; ръчно или машинно; в България или във Великобритания, или в трета европейска страна по пътя им?
6. Как са били транспортирани останките и за колко време? По този въпрос са ни необходими повече подробности. Имаме идея да направим карта на трасето им до Великобритания. Има няколко варианта:

Първи вариант: предполага се, че в Плевен те са натоварени на каруци и са закарани до някое дунавско пристанище (Русе, Свищов, Никопол и пр.). След това са били претоварени на кораб и по Дунав са закарани до пристанище в Западна Европа, където отново са претоварени на жп транспорт или на каруци са доставени до неизвестно за нас подходящо пристанище.

Втори вариант: с каруци от Плевен труповете са закарани до неизвестна жп гара и са доставени до пристанище и отново са претоварени на кораб за Великобритания. Там за пореден път са претоварени на друг транспорт до крайната дестинация. 
7. В кои земеделски райони на Великобритания са използвани труповете (костите) като тор? Има ли сведения какви култури са наторявани, какви са били добивите и дали са били по-добри от тези в предходните години, т.е. какви са икономическите резултати от сделката?

Засега нито едно от запитаните посолства - турско, руско и британско, не е отговорило на запитването. Което е озадачаващо като знаем колко прецизно Брам Стокър е описал маршрута на граф Влад Дракулеску от Трансилвания до Лондон през варненското пристанище.

А се отнася само до един-едничък труп, докато експортът на 30 000 близо век и половина тъне в неизвестност.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.