101-годишният дядо Георги: Без мръвка не сядам на масата

---

101-годишният Георги Георгиев от пловдивското с. Бенковски разбива на пух и прах всички съвети за здравословно хранене и дълголетие. “Постни манджи избягвам. Ям рядко картофи, боб и леща. Не сядам на масата без мръвка, ама да е със сланинка по нея. Винаги съм гледал по 2-3 прасета на година. Обичам и сладко”, разказва дядото, предаде "24 часа".

Допреди 10 г. кръвното му било като на младеж. Сега от време на време има проблеми с него. На 58 г. бай Георги се пенсионирал по болест заради сърцето, но оттогава не е отишъл и веднъж на кардиолог. Не пие и хапчета. Умът му сече като бръснач, помни с подробности събитията година по година.

Според него редовната консумация на плодове, мед и сирене, което си приготвя сам от
домашно мляко, както и железният му режим са причините да достигне до тази възраст.
Вечеря в 16 ч. През деня хапва не повече от 2 филийки хляб, но обича да си угажда с вкуснотии. Любимите му ястия са свинско и кокошка с кисело зеле. Често точи баница или пък си прави мекици.

“Откакто жена ми почина през 1987 г., се оправям сам в кухнята. В казармата бях готвач и фурнаджия”, разказва дълголетникът. Доскоро въртял манджи и за семейството на внука си Георги Георгиев-младши, с когото живее в една къща, но се отказал, тъй като младите вечеряли късно.

Бай Георги смята, че за силния му имунитет помагат много и морковите. Всеки ден през зимата хапвал по един настърган, поръсен с малко захар. В менюто му присъстват и лимоните. Отглежда 6 дръвчета и на година изяжда по 300 броя. Алкохолът не му е по вкуса. Рядко пийва по 1-2 чашки вино.

“Генът също е от значение. Татко почина на 96 г. Единият от 5-те ми братя умря на 93 г., а другият - на 80. Имам и братовчед, който в момента кара 97”, допълва най-старият жител на Бенковски.

Решаващият фактор за неговото дълголетие била работата. Бай Георги се труди от 7-годишен. Баща му се върнал с отрязан крак от Първата световна война и момчето било принудено да стане пастир.

“Израснах, без някой да ме погали по главата. До 27 г. упражнявах най-древната професия - овчарството. След това обаче се разбунтувах. Започнах да се дразня, че тримата ми братя, които бяха шивачи, ходят изтупани с костюми, а аз - с вълнени гащи”, усмихва се столетникът.

Набрал смелост и казал на баща си да търси друг овчар. По онова време Георги имал невяста, бременна във втори месец, но това не го спряло. Отишъл при богаташ от Бенковски и се договорил с него да сеят заедно ягоди.

“Същия ден обаче ми предложиха да стана прислужник в местното училище и разтурих пазарлъка с чорбаджията.” 31 г. изкарал в школото. Това бил най-хубавият период в живота му, защото го тачели и учители, и деца. Старецът признава, че се чувствал като зам.-директор.

Нито веднъж не му направили забележка за нещо, защото поддържал чистота навсякъде, осигурявал и спокойствие. Често го викали да укротява буйните класове.
“Пошляпвах най-немирните, но те не ми се сърдеха. Даже като станаха големи, ми викаха, че е трябвало повече да ги стягам”, смее се той. Бай Георги уточнява, че училището го е просветило. Заради бедността на родителите си завършил само IV отделение.

“С овцете бях напълно затъпял. Когато обаче ме назначиха за прислужник, започнах да чета. Сега не мога без вестници, гледам редовно и новините по телевизията”, обяснява старецът. 8 г. живял в помещения към школото, тъй като си нямал собствена къща. “Дядо е бил като бей в училището. Гледал в двора свои овце, пилета и 200 мисирки. В избата под класните стаи си направил мандра”, казва внукът му Георги, който е наследил не само името, но и чувството за хумор.

 

Пенсионерът си признава, че на обяд винаги си поспива. Вземал си дрямката и пак подхващал работата в училището. Ходел и на къра, а вечер изкарвал по някой лев в местната сушилня. “При мен не важи приказката за двете дини под една мишница. Носел съм и по повече.

От бачкане не се умира, а от калпазанлък”, философства бай Георги. Без чужда помощ успява да си купи 5 дка в покрайнините на Бенковски, където си строи дом. Прави най-хубавата градина в двора си. Продължава да я обработва - сади лук, чесън, картофи, домати, чушки, краставици, моркови.

Не позволява на никого от близките да му помага - копае и полива сам. Семейството му се включва само в правене на консервите. Георги-старши се грижи и за 3 дка люцерна и 1,5 дка жито в двора на къщата.

“Опитахме се да го убедим, че не му трябва толкова фураж, тъй като има само 2 овце и 15 кокошки, но той не чува. Спряхме да настояваме, за да не му чупим хатъра. Трудът го държи”, коментира внукът.

По думите му дядото бил като часовник. Ставал между 7,30 и 8 ч и първата му работа била да нахрани животните. След това си оправял леглото, закусвал и отивал в градината. Като се изморял, полягал и после пак се хващал за мотиката. До 90-ата си година бай Георги карал зеленчуци от градината си на най-големия пловдивски пазар, за да ги продава. Товарел колелото си с по 70 кг продукция и въртял педали десетина километра до града.

 

В Бенковски знаят, че е запален по велосипеди, затова и на 101-ия рожден ден - на 27 март, кметът на община “Марица” Димитър Иванов му подарил ново. Бай Георги обича да разказва на съселяните си за двамата мъже, които имали късмета да срещнат Господ.

“Кога искате да сте добре - на млади години или на стари”, попитал ги той. Единият си пожелал първото, другият - второто. Столетникът от Бенковски добавя, че при него съдбата е избрала да е като втория.

“Животът ми по-рано беше изпъстрен с премеждия. На 2 г. съм паднал до огъня и дрехите ми пламнали. Щял съм да изгоря целият, ако майка ми не е била наблизо”, разправя дълголетникът. От онзи инцидент му е останал белег на едната буза и споменът за лекаря с инструменти в ръка.

По време на Втората световна война Георги бил 7 месеца на фронта, участвал в битката при Драва в Унгария. Превозвал лекарства до окопите с каруца, а покрай него хвърчали куршумите.

Един ден на 2 м от него паднала мина, но по чудо не избухнала. Оттогава най-възрастният жител на Бенковски вярва, че го пази сила свише. Най-голямата му опора са двамата внуци и снахите. Преди няколко месеца загубил сина си, който му е единственото дете. Бай Георги се опитва да потуши мъката с тримата правнуци, четвъртият ще се появи през юли. “Искам още малко да им се порадвам. А и имам инат за живот”, обобщава столетникът.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.