Животински геноцид

07/09/2011, 13:00

Еволюционното ниво на едно общество личало по отношението му към децата, бедните и... животните. Е, при нас нито една от трите „касти“ не благува. Това, че нивото ни не е от най-високите, и сами си го знаем. Въпросът е какво да направим, защото животните са най-малко виновни за човешкото ни безсилие пред проблемите. Да не говорим, че от духовно-научна гледна точка на тях дължим сегашния си облик и изправен стоеж, но май само с него си оставаме. За интелект и душевност трудно можем да говорим. Но като се сравним със западняците, поне в малки количества още си ги имаме.

С чуждестранния рационализъм се сблъсква човек, когато види как някой идва отвън и започва да ни помага – с пари, с акъл, дори с... кастрация. За успокоение на съвестта ни той ни убеждава, че това е единственият вариант и друг няма, ама наистина няма. Нима? Я да си помислим много ли ще ни е приятно някой да започне да хваща хора и да ги скопява, тъй като земята е пренаселена?

Сърцето на някой може да се къса от мъка, когато води любимеца си на кастрация, а ветеринарят любезно ще го увери, че процедурата е дори полезна и здравословна. Как ли пък не?! Ако има заболяване на отделителната система – може, но в противен случай прекъсването потока на възпроизводителната енергия е заличаване на индивидуалността както на човека, така и на животното, отнемайки му творческия принцип във всяко едно отношение.

Ама кучетата нападали – а хората не се ли нападат по много по-жесток начин?! Многокраките просто отразяват огледално собствената ни агресия и безлюбие.

Тук дори не става въпрос за вегетарианство, което е едва първата стъпка към съзнателен живот - въпрос на личен избор, и то само когато човек е узрял да проумее, че животното заслужава също толкова живота си, колкото и ние. Докато не почувства с всичките си клетки тази истина, отказвайки месото като храна, някой може и да заболее. Същото е и с облеклото – от кожа или не.

Затова днес природозащитниците, в които все пак е останала малко съзнателност и са готови да помагат на животните, всъщност изглеждат побъркани и провокират обществено недоволство. Защото съвестта на обществото е болна и изкривена от заучени удобни форми.

И така за най-беззащитните обикновено се грижат болни, бедни и нещастни фигури, като нито едното, нито другото е полезно за самите животни. Така искайки да помогнем, всъщност много повече навреждаме поради липса на истинска резерватна грижа, където популациите да бъдат контролирани, а малките ни събратя да живеят в естествена среда, необезпокоявани от автомобилни гуми и човешки комплекси.

Затова е и спорно кое точно е геноцид за животните – естественият подбор или единичната помощ в домашни условия.

Виолета Гурнакова

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!