Юлия Георгиева: Оправданието – работя толкова, колкото ми плащат

11/06/2014, 08:20

Едно от най-досадните оправдания, на които може да се натъкне човек почти на всяка крачка, но пък много удобно за използване, е старият лаф: „Те ме лъжат, че ми плащат, аз се правя, че работя“. Крилатата фраза е „долетяла“ до наши дни незнайно откога. Чудно е обаче, че все още се използва, а когато някой така оправдае мързела си на работа, околните най-често се усмихват и толерантно приемат подобно изказване. Само че отдавна трябваше да сме разбрали, че това мото не води до нищо добро. Нито работниците са щастливи, нито пък работодателите. В крайна сметка след десетилетия прилагане на тази формула се стигна до една едва кретаща икономика, в която дори и да имаш желание да печелиш с труд, нещата са изключително трудни. Но всичко това може да се обърне. Решението е - контрол, а ако и това не помогне – сурови санкции. Пример във Варна имаме – пешеходният ринг ще се нарежда дотогава, докато не стане както трябва. Лошо е, че се стигна до това положение, лошо е, че посрещаме туристите в окопи, лошо е, че самите ние трябва да живеем със сътворената грозота, но пък решението да се упражни контрол върху фирмата изпълнител, макар и с известно закъснение, все пак е някакво начало.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!