Правосъдният министър с нови критерии за избор на ръководни постове в съдебната власт

04/05/2026, 11:56

Булфото

Министерството на правосъдието представи нова стратегическа рамка, която урежда как министърът да предлага кандидати за ръководни постове в съдебната власт, включително главен прокурор и председатели на върховни съдилища.

Документът, изготвен по възлагане на министъра на правосъдието Андрей Янкулов, е разработен в сътрудничество със съдебната система, академични среди и неправителствени организации. Основната цел е да се въведе по-ясен, прозрачен и предвидим модел за участие на изпълнителната власт в кадровите процедури, без да се нарушава независимостта на съдебната система, предаде Нова телевизия.

Рамката не създава нови правомощия, а дава методология за по-структуриран и обоснован избор на кандидати. Тя е насочена към това номинациите да се основават на професионални стандарти, публичност и ясно аргументирани решения, като същевременно се запазва правото на Висшия съдебен съвет да взема окончателните решения.

Документът включва три основни елемента. Първият е компетентностен модел, който описва какви знания, умения и лични качества трябва да имат ръководителите в съдебната система - от стратегическо мислене и управленски капацитет до висока етика и независимост. Акцентът е поставен върху почтеност и устойчивост срещу зависимости и злоупотреба с власт.

Вторият елемент е система за оценка на кандидатите. Тя въвежда обективни критерии като професионален опит, управленски резултати и репутация, като целта е да се сравняват различни кандидати по единен стандарт. Особено важно място заемат критериите за почтеност - включително липса на зависимости, етични нарушения или съмнения за натиск и избирателно правосъдие.

Третият компонент е процедурна рамка със състезателен характер, която предвижда етапи на подбор, оценка и публичност на процеса. Идеята е предложенията за ръководни постове да бъдат ясни и обосновани както за професионалната общност, така и за обществото.

С тази рамка Министерството цели по-устойчиво управление на съдебната система, по-висока прозрачност при назначенията и по-голямо обществено доверие в правосъдието.