Политиката на калта и лопатата

27/06/2014, 10:38

Веселин Златков

Природните бедствия и човешките трагедии не бива да се политизират. Това повтарят всички политици, преди да ни залеят с поток от думи, послания, хули срещу опонентите си и премерена или непремерена агитация точно в такива уж забранени за политика ситуации. Цинично и лицемерно, но е факт.

Настава истинска надпревара кой първи ще каже „Нека не бъдем популисти!“. И това пък ако не е популизъм, кой знае какво е.

Обществото ни в последните години е в криза и отчаяно търси някакво решение, което да ни оттласне от дъното, някакъв положителен факт, който да ни вдъхне увереност, че животът в България има своите достойнства. За съжаление тези усилия се оказват напълно безплодни, поне за мнозинството хора. Изпаднало в хронична депресия, обществото ни трупа отрицателна енергия, която често избухва в яростно търсене на виновника за това положение. А политиците чакат именно този момент и започват да си „плетат кошницата“ за поредните избори, когато и каквито да са те.

Трагедията в „Аспарухово“ предизвика политически сблъсък още от първите си часове. И макар че всеобщото възмущение бързо го потуши, той далеч няма да е последният по тази тема. Колкото и страшно да звучи, смъртта ще влезе в употреба, ще стане част от арсенала за въздействие върху хората, който стремящите се към властта ще използват. И колкото по-голяма е амбицията, толкова по-безогледно ще я употребят.

Непригодност и неадекватност

Трудно е да се каже защо варненският кмет Иван Портних реши още с първите си коментари за бедствието да нападне държавата (разбирай – правителството) и да я нарече „непригодна“. Отговорът на министър-председателя Пламен Орешарски, че кметът е „неадекватен“, също беше на практика излишен. Спречкването им, толкова неуместно за съвместната работа, която местна и централна власт имат в такава ситуация, образно казано „вдигна топката“ за Бойко Борисов. Влязъл в ролята на бъдещия първи човек в държавата още от европейските избори, лидерът на ГЕРБ реши да се направи на морален съдник и на двамата, без дори да е съвсем наясно със ситуацията. Като видя обаче, че този път никой не се вързва на менторския му тон, той бързо реши да избяга от коментарите за трагедията в „Аспарухово“, казвайки нещо, което просто не подлежи на коменатар. „Случаят с Корпоративна търговска банка (КТБ) е не по-малко бедствие от наводнението във Варна“, заяви Бойко Борисов. Ако човешкият живот има по-голямо значение от парите в нечия ценностна система, такова сравнение просто не бива да се прави. Но уви, или авторът му вижда света по друг начин, или желанието да „замаже положението“ позволява и такъв цинизъм.

Като цяло повечето политици се усетиха, че нямат място във варненската кал. Това не значи, че те няма да се замерят с нея на по-късен етап. Други пък я нагазиха смело, най-вече за да могат впоследствие да кажат на опонентите си: „Аз бях там, а вие къде бяхте?“. Подобна „бедствена“ суетност не допринася нищо за решаването на проблемите на пострадалите, нито пък за предотвратяването на други трагедии. Това е просто част от политическия театър. В случая обаче хората нито ги интересуваше кой е бил на мястото, кой не е, нито какво е казал. Разбира се, основният призив на политиците беше трагедията да не се политизира, което би било просто смешно, ако контекстът не беше толкова ужасен.

Обречено на популизъм беше и посещението на президента Росен Плевнелиев, макар и не по негова вина. Обществото би изригнало, ако той не беше посетил бедствения район, както и ако не бе изгребал поне една кофа кал. След като го направи и всичко беше чинно отразено в медиите, последваха лесно предвидимите в тази ситуация обвинения в лицемерие. Каквото и да си говорим, с какво точно може един български президент да помогне на бедстващите си сънародници освен със съчувствие и състрадание, не е много ясно. Просто такова ни е държавното устройство.

Ще се изясни ли очевидното?

Варненският общински съвет пък избра доста странен начин да реагира на бедствието. Докато кметът и екипът му активно се впуснаха в овладяването на ситуацията, докато областният управител се зае и той да бъде полезен според задълженията и възможностите си, местният парламент реши да разследва причините за трагедията. С ясното съзнание, че това не им е работата, съветниците замениха думата „разследване“ с „изясняване“. Като се има предвид, че прокуратурата вече е заета да търси има ли престъпление, за да се стигне до фаталните последствия от бедствието, не е ясно какво и как ще разнищва работната група на местния парламент. Нима ще разберат нещо, което не знаят? Ще установят, че деретата не са почистени от години и че в „Аспарухово“ има незаконно строителство? Изясняването на очевидното е безсмислен акт, който обаче Общинският съвет трябва да предприеме, за да запази и бездруго отдавна уронения си авторитет. По-лошото е, че инициаторът за общинското разследване, националистът Костадин Костадинов, заявява меко казано предубедена позиция в търсенето на виновници. Неговите обвинения ще бъдат насочени към ромите, това е сигурно, а исканите санкции ще са най-малкото изселване. Интересно обаче дали те ще са толкова категорични и към българите, развяващи националния ни флаг над къщите си, които са точно толкова незаконни, колкото циганските.

Някой може да каже, че написаното представя политиците в тази бедствена ситуация в твърде мрачни краски. Все пак те правят дарения или осигуряват такива, помагат работата да върви по-добре с влияние, пък било и за собствена изгода. Солидарността с пострадалите и желанието да им се помогне не е политика, а съвсем нормален граждански дълг. Да, да бъде проявен такъв в България, за някого може да изглежда като истинско чудо, както и всяка друга безкористна проява. И от нея просто не бива да се извличат политически дивиденти. Обществото ни обаче е толкова осакатено морално от дейността на политиците, че е склонно на моменти да се съмнява дори в мотивите на доброволците. За щастие в този случай няма никакво основание за това. Всъщност тъкмо доброволците в „Аспарухово“ са онзи положителен факт, онзи лъч светлина, споменат в началото, от който всички имаме нужда. Не че те компенсират трагедията. Просто така е устроен светът, че подобни драматични събития наистина могат да пробудят най-доброто у човека. Условието е все пак това добро да съществува.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!