Калоян, който дари количките си на деца от Аспарухово, учи таблицата за умножение

---

“Имам поне 100 различни колички и не съжалявам, че дарих 10 от тях на пострадали от наводнението деца. Само че 100 не е най-голямото число, най-голямото е гигма, защото има цели 100 нули отзад.”

С тези думи преди дни 7-годишният Калоян Ямалиев за пореден път изненадал баба си Дарина. Тя отдавна подозира, че детето има талант на математик. “Като влезем в магазин, започва да гледа цени и грамажи и да си създава задачи”, доверява Дарина.

Калоян е момченцето от София, което неотдавна дари 10 колички за бедстващите деца от варненския кв. Аспарухово, както и старото си, вече отесняло легло. И написа писмо до непознато варненче да си играе, но и да пази количките.

Баба и дядо по майчина линия на бъдещия второкласник са художниците Дарина и Андрей Яневи, майка му Ангелина също е художник. А баща му Александър е представителят на точните науки в семейството - той е специалист по телекомуникации.

“Децата на неговата възраст искат да станат всичко, но щом той го споделя, значи има нужда от това. Засега е достатъчно детето да види какво и как се случва - например докато гледа дядо си как рисува стенописи, то подсъзнателно попива информация, която ще му бъде полезна. То се учи да гледа на света през очите на художника”, казва Дарина.

От близо 15 г. тя има в София своя Академия за детско творчество и напоследък Калоян е неизменно в ателието й, когато работи с малките художници. Разговаряме в Котел, където Андрей завършва изписването на частен параклис.

Когато е възможно, двамата художници винаги вземат със себе си внука. Твърде заети са с работа - Андрей трябва да открие на 18 септември в столична галерия изложба акварели, а на Дарина в края на октомври  предстои юбилейна изложба живопис.

Юбилейна, защото художничката закръгля златните за един творец 50 г. и по този повод е подготвила картини по темата “Градините на Париж” - емоционален спомен от едно пътуване до Франция. Въпреки това двамата не се отказват от най-сладката грижа за всички баби и дядовци - грижата за внука.

“Сега с Калоян четем книга със 777 гатанки - те са в рими и са много подходящи за възрастта му. Едновременно с това той учи и таблицата за умножение”, допълва Дарина. 

“Две по две е 4, но и две плюс две пак е 4. Е, две до две не зная какво прави, но пет по осем е 40.

До 5 таблицата е лесна, после става по-трудна”, признава Калоян. В Котел той се е сприятелил с връстничката си Надежда, която учи в Бургас. Там, в Бургас, им поръчали за ваканцията да научат таблицата за умножение и даже да направят 50 диктовки.

Софийските учители, изглежда, са по-благосклонни към детските игри, защото Калоян не е казал да имат такива домашни за лятото. “Но че и той сега учи таблицата, това е сигурно”, забелязва баба му.

Надежда и 4-годишното  братче Максим се обръщат към Калоян с Коко, което му изглежда необичайно. Вкъщи и в училище го наричали Кайо.

“Аз пък имам приятел - казва се Атанас, виках му Ананас и беше много смешно”, весели се Калоян. Признава, че в училище тренирал таекондо, плуване и баскетбол, но повече от тях харесвал футбола и предпочитал да играе дясно крило с №7. И бил от ЦСКА и “Ливърпул”, знае дори, че в английския отбор играе нашумелят напоследък Луис Суарес.

А това, че двата отбора на сърцето му, играят с червени екипи, за Калоян е без значение, защото любимият му цвят е жълтият. Баба му и дядо му не са изненадани от това, че внукът дарил част от количките си на бедстващи деца, приели го нормално. Да бъдат добри - така са възпитавали децата си - майката на Калоян Ангелина и брат  Пламен.

Така дъщеря им също възпитавала детето си. По-скоро не крият изненадата си от медийния интерес към внука им, защото и други хора и деца са постъпили като него. От друга страна обаче, Дарина е доволна от този интерес - така за доброто ще научат повече хора и то ще се множи.

Нейната, а и на съпруга  прогноза е, че скоро добрите новини ще заменят черните хроники, които сега заливат медиите ни. “Когато работя с деца, се старая да им подскажа внимателно, че ние, хората, не сме създадени случайно, че у всеки от нас има частица от божественото, че сме създадени по божия промисъл”, обяснява Дарина Янева.

Тук Андрей я подкрепя: “Желанието да правиш добро е реакция на натрупваната у хората негативна енергия. В един момент те искат да се види, че има и друго - гордостта не е положително качество, защото подхранва егото, което е разрушително за него, положително е щастието.

Някои казват, че животът е джунгла и борба, в него трябва да се бориш, за да оцелееш. Ами ако обърнем това обратно - животът е любов, ако обичаме, ние също можем да вървим напред. Майка ми беше инвалид, който трябваше да се справя, и аз от малък видях другата страна на ежедневието. Но тя беше много положителен, градивен човек, което даде и на мен.

А когато един родител подхранва човешкото у човека, няма как да не успее. И този положителен заряд започвам да откривам в поколението на нашите деца, които са около 30-те си години.”

Андрей и Дарина са убедени, че децата трябва да се възпитават в това, че всички сме свързани, че хората по света са част от едно цяло - тази взаимовръзка не може да бъде ограничена и те трябва да си помагат в беда.

“Да, отделните човеци са различни като пръстите на ръката, но събрани в едно, правят юмрук, нали”, сочи Андрей. Веднъж на една изложба той прочел чужда мисъл, която много харесал и сега цитира често: “Щом Господ ме е създал, значи има нужда от мен и ще се погрижи за мен.”

“Но едновременно с това ние, хората, имаме необходимостта да усетим подкрепата на другите, имаме нужда от съпричастност. И когато тя идва от най-чистата постъпка на едно дете - независимо дали Калоян, или друго дете, това вече е посока на различност в информационния поток, който обичайно ни залива. Това е друго мислене и то трябва да ни радва”, смята Андрей Янев.

И дава пример с внука си - когато си купил нов джиесем, за него новата техника била загадка, но момчето веднага го включило и му показало всичко. Разбира се, със своите 7 г. техният Калоян няма как да си дава сметка за това.

Друго е голямото му детско желание - час по-скоро да отиде на море. Но близките му са доволни, че с подаръка си е направил малка стъпка към голямата цел да бъде истински човек.

Преди време дядо му Андрей споделя в едно интервю, че молитвата му винаги е насочена към Земята - тя е благодарност за това, което ни дава. Но в последно време усетил, че трябва да се моли и за България. И няма как сега да не признае, че жестът на Калоян да дари част от играчките си на непознати за него деца в беда всъщност е доказателство, че тази негова искрена молитва е чута - щом като бъдещето на България е в ръцете на такива деца, тя има своето бъдеще заедно с тях.

Художникът допълва: “България е единствената държава, която не е променяла името си, откакто съществува на географската карта. Няма как да загине такава държава!”

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.