Не е възможно ПРОСТ ЧОВЕК да направи УМНИ НЕЩА

19/09/2011, 09:20

Най-важното е децата отрано да научат притежателните местоимения

В статия, посветена на езика в „Труд”, Любен Генов пише: „В едно интервю акад. Ефрем Каранфилов разказва следния случай: След Ньойския договор повече от 1500 души тръгват към къщата на Вазов в София. Срещу нея е сградата на тогавашния МС. Демонстрантите застават пред Вазовия дом, падат на колене и плачейки, запяват “Покойници, вий в други полк минахте”. Писателят се появява на балкона на къщата си и също започва да плаче. Такъв случай е единствен в българския ни живот, заключава акад. Каранфилов.

„Водачите будители, а не политическите угодници могат да са спасители”, заключава Генов.

Може би… Казват, че българинът не обичал богатите си хора. Да, и тях не обича. Но народната подкрепа за управлението на първично неграмотни хора ме кара да мисля, че народът не обича и интелигенцията си, даже май я мрази. И естествено, не й вярва… В интерес на истината, не без известни основания. Ако днес например, покрусени от овластената простотия, речем да поплачем на някое патриаршеско рамо, дали ще намерим на кое? Наскоро прочетох в „Стандарт”, че уважаваният от нас акад. Антон Дончев е член на съвета на директорите на "Трейс груп холд" АД, която строи част от АМ "Тракия" и столичното метро. Да, член на съвета на директорите на строителна фирма! Не казвам, че непременно е морално укоримо, но е смущаващо. Пък един приятел твърди, че всички картини на уважавания от нас художник Светлин Русев са откупени на зелено от бизнесмен със, меко казано, съмнителна слава… Още много примери могат да се дадат, но самото им даване е тъжна, много тъжна работа…

Лично ние никога няма да повярваме, че е възможно прост човек да направи умни неща за една държава. След време много хора ще разберат, че е така. Както казва д-р Михайлов в „Труд”, „Харизматичната обсебеност като субективно състояние на заплеснат фен се лекува с глад. Гладът преобръща представите и преориентира симпатиите…”

Ето, послушайте вътрешния си министър: „Действително бе допуснато като грешка от моя страна, че използвах пример, който не бе уместен в тази конфигурация на хора, които присъстват, да бъде споменат, защото след това имаше такава интерпретация и такова художествено обогатяване на всичко това, което съм казал."

„Бе допуснато като грешка от моя страна…” Вместо едно простичко: Сбърках. Па конфигурация, па интерпретации, па художествено обогатяване… И отвсякъде личи, че това е нова, недостатъчно интериоризирана лексика. Което е най-доброто доказателство, че става дума за нещо, за което не би трябвало да става дума редом с управлението на държавата…

Пък Плевнелиев, пише „Сега”, разказал, че имало и друг опит да го корумпират. Още в първата му седмица като строителен министър в кабинета му влязъл някакъв гражданин, на когото той изобщо не разбрал името: "Влезе някакъв човек, каза: ваш интерес, наш интерес. В момента, в който каза "наш интерес", той беше изгонен." Надявам се, че „Сега” цитира точно, щото е важно. Направих, уважаеми читателю, малък следствен експеримент. Взех едно бюро, турих два стола от двете му страни, и написах две табели: „Ваш интерес”, „Наш интерес”. Оказа се, че когато гостът говори, под „Наш интерес” се разбира интерес, който е чужд на домакина. В полза на домакина е „Ваш интерес”. И с този малък експеримент стигнах до извода, че въпросният просител е бил изгонен в момента, в който е поставил въпроса за интерес, чужд на домакина. За да приемем това изгонване като антикорупционно поведение, просителят е трябвало да бъде изгонен в момента, в който казва „Ваш интерес”, това е поканата за корупция. Обратното е нормално, всеки бизнесмен е в правото си да заяви какъв е неговият интерес. Или бъркам?

Виждате ли колко е опасно да си неграмотен! Да не различаваш например притежателните местоимения наш и ваш… И ще кажа нещо важно, запишете си го: Не пълният член и запетайките са най-важното. За българската демокрация най-важното е децата отрано да научат притежателните местоимения!

Може би и циганите, ако ги знаеха…

д-р Тони Филипов