Делнични мисли: Пази ме, господи, от приятелите

19/09/2011, 09:22

Вместо да спре, както призова парламентарната шефка, скандалът с поискания подкуп от Плевнелиев продължава да се разраства като търкаляща се снежна топка и се кани да влезе дори в съда. А цялото царско воинство на ГЕРБ се опитва да се измъкне от блатото, в което Цветанов го натопи. Всичко това можеше и да не се случи, ако не беше гафът на вътрешния министър, по съвместителство шеф на предизборния щаб на партията.

Всъщност проблемът не е в поискания подкуп (с това не можем да изненадаме никого нито у нас, нито по света), а в това кой не казва истината. Кандидатът за най-високия държавен пост, или вицепремиерът. През изминалата седмица се изписаха и изговориха много неща, които още повече замъглиха истината. И нароиха куп варианти на възможния отговор. Опитах се да подредя някои от тях.

Вариант първи, който вече бе тиражиран – след като отпадна още преди старта от президентската надпревара, Цветанов си отмъщава. Т.е. това не е просто негов пореден лапсус (да си спомним историята с лекарите), а съзнателно натопяване на Плевнелиев. Лично на мен този вариант ми изглежда наивен - ако ГЕРБ загуби президентските избори, това ще означава началото на края на партията. А Цветанов никак, ама никак не е заинтересован от това.

Вариант втори. Това е диверсия на опозицията, която в предизборната борба използва компромати. И това не става – историята я започна сам министър Цветанов в Пловдив: „Тогава с него (Плевнелиев) са направили среща трима общински съветници, които са били на важни позиции в Софийския общински съвет. За тях в общи линии негласно се знаеше, че това са брокерите в общинския съвет... За да бъдат решени проблемите тогава, тези хора са му поискали 500 000 евро”, разказа Цветанов пред журналисти в Пловдив. Опозицията трудно може да бъде обвинена за казаното.

Вариант трети. Историята е вярна, но излиза на бял свят в неподходящо време. Цветанов е знаел от няколко години за случката, но си е мълчал. Помислил, че сега е време да я обяви публично и с това да подсили позициите на кандидат-президента. Само че Плевнелиев я опроверга: „Не съм имал среща с никакви брокери - ни един, ни два, нито трима. Лично на мен подкуп не ми е искан... Аз лично подкуп никога на никого не съм давал.” Кой тогава казва истината?

Вариант четвърти. Подобна случка въобще не е имало. Плевнелиев е чист като сълза, но Цветанов е решил да доизлъска ореола му, като му измисля поучителна история. Без да прецени последиците. А на самия кандидат за президент не му остава нищо друго, освен да възкликне като Наполеон: „Господи, пази ме от приятелите.”

Вариантите могат да продължат, но мястото в колонката свършва. Затова ще приключа с мисълта, която ме човърка: Ами ако вътрешният беше станал президент и утре започне да измисля подобни истории? На среща на високо равнище на ЕС например.

Йордан Дончев