Бившият изпълнителен директор на КТБ Любомир Весов: От банката излизаха политици с издути джобове

---

Интервю на Людмила Куюмджиева, "Преса"

Любомир Весов е роден в Габрово, финансист, специализирал е банков мениджмънт. До 2004 година работи в ПИБ, отначало в клона на банката в Стара Загора, след това е директор на дирекция „Корпоративни клиенти и кредитиране“ и директор на дирекция „Клонова мрежа“. Бил е още директор на старозагорските клонове на Транспортна банка и на Банка за земеделски кредит. От 2004 година е прокурист, а след това от 2005 до 2008 г. е изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка. В момента се занимава с консултантска дейност.

- Г-н Весов, какво е реалното състояние на Корпоративна търговска банка? Казвате, че още през 2009 г. финансовата институция е трябвало да бъде поставена под особен надзор. Защо?

- Реалното състояние на банката го знаят само изпълнителните директори, главната счетоводителка и мажоритарният собственик Цветан Василев. Другите, които задължително трябваше да знаят това по закон, са членовете на УС на БНБ. Смятам, че някои от тях, които са отлични професионалисти и доказано морални хора, са били или съзнателно заблуждавани, или не им е казвана цялата истина за кредитния портфейл и депозитната дейност на КТБ. В настоящия момент и аз като всички граждани не разполагам с други данни, освен с тези, които се изнасят от медиите. От събитията, които настъпиха, от изявленията на г-н Искров, че подкрепа в настоящия момент за КТБ от страна на държавата би представлявало „пълнене на каца без дъно“, не съм далеч от мисълта, че управление „Банков надзор“ на БНБ в изминалите няколко години не е получавало коректна информация, не са извършвани редовни надзорни инспекции на място в КТБ или ако са извършвани такива, им е представяна неистинска информация. Разбира се, това е проблем на ресорния подуправител и на управителя на БНБ. Трябва да ви призная, че съм потресен като гражданин от информацията, която излиза всеки ден в общественото пространство за начина на работа в тази кредитна институция. Това надминава представата ми за професионален морал и етика, спазване на закона, дори и чрез ходене по ръба му и всякакви други евфемизми. Пак повтарям, ако наистина е вярно, че управлението на привлечените средства в банката е било извършвано на практика еднолично, освен всички правни аспекти и последици това означава и тежък медицински случай на маниакални прояви, при който трябват други специалисти.

- Защо чак сега решихте да обявите в телевизионно интервю, че сте искали среща с Иван Искров?

- А кога и на кого трябваше да го кажа? Някой да ме е питал, да ми е давал думата, да е слушал какво съм говорил през годините. Аз съм участвал в няколко пресконференции, на които говорихме за държавните пари в търговските банки, но само един журналист, тогава в малка телевизия, се заинтересува какви са проблемите в тази банка, на какво се дължат, какви са политическите обвързаности, какъв е рискът за държавата и вложителите.

Нито БНБ, нито държавните органи, каквото и да разбирате под това, реагираха. Напротив - в една определена телевизия бях характеризиран като човек, който нищо не разбира от финанси и банки и затова не трябва да ми се обръща никакво внимание и да не ми се дава възможност да работя повече в банка. Атаките срещу мен и семейството ми се ожесточиха, включително с ресурса на същата тази държава. Знаете ли какво е тотално подслушване на лични телефони, следене на електронната поща, външно наблюдение? Когато искаш да се запази държавният интерес, в частност парите на държавните дружества, на теб да гледат като на заплаха за същата тази държава. И както ми каза един висш държавен служител, мой приятел - ти си във война с най-могъщия човек в държавата. Да не уточнявам каква е тази държава, щом ня- кой извън отредените по конституция органи е най-могъщият. Ако бяха застанали журналисти пред банката, щяха да установят кога и защо едни и същи политици, синдикални дейци и ръководители на държавни ведомства и фирми с преобладаващо държавно участие посещават КТБ, както и с кого от ръководството

на банката се срещат. Може би щяха да установят, че по едно и също време всеки месец някои хора излизат от институцията с издутини по саката, които са нямали на влизане. Или пък носят особени фирмени чантички в ръцете.

- Колко пъти управителят на БНБ и неговите подуправители са се срещали с Цветан Василев и какви въпроси са обсъждали?

Аз не искам личен отговор, той е дължим на цялото ни общество.

- Според съдебните доказателства 206-те милиона лева са били източвани през годините, но преди обявяването на специалния надзор са осчетоводени. Знаете ли за подобна практика през годините?

- Може би ще се повторя, но това също е потресаващо. Бил съм в страни от Централна Азия, в Африка, в Европа, в САЩ, но не съм чувал за такава практика и се замислям дали в КТБ не са взели „революционни“ счетоводни стандарти от Нубия? При така изнесената информация можем да се питаме колко коректни са годишните счетоводни отчети на КТБ, кой е заверявал балансите през тези години, къде са били БНБ и КФН, данъчната администрация и още много други. Чудя се как се чувстват миноритарните акционери и вложителите?

- Смятате ли, че главната касиерка и счетоводителката трябва да понесат вината?

- Естествено, всеки носи отговорност за това, което е вършил или не е при изпълняване на служебните си задължения. Ако не са били съгласни да изпълняват нечии незаконосъобразни заповеди, е можело да откажат да ги изпълняват, като това си има своята цена. Въпросът обаче трябва да е с подвъпроси - къде е бил и какво е проверявал вътрешният контрол в банката, къде са били и какво са правили изпълнителните директори. Да, определено тези служителки имат вина, но не са сами в това им деяние.

- Как оценявате в момента поведението на Цветан Василев?

- Много е лесно да се бие един паднал, ако щете пропаднал и провалил се човек. Сигурно много го боли. Ако той през годините се беше държал малко по-човешки с хората, сигурно щеше да срещне и съчувствие. Псевдохристиянските му добродетели могат да се коментират с народната мъдрост „Не ме гледай какво върша, слушай ме какво говоря“. Единственото, което ще коментирам, е, че той се държи като последния страхливец, но това не е ново за тези, които го познават. И както съм казвал, от всички пътища към целта той избра неморалния. С това приключвам тази неприятна тема.

- А кой е виновен, за да се стигне дотук? Каква е вината на централната банка?

- Вината има правен и морален аспект. В правен ще го установят следствието и прокуратурата, ще се произнесе съдът. В морален вече се произнасят политиците, които между другото до вчера се вричаха в любов на мажоритарния собственик, вложителите и народа. Вината е персонална. Негови служители, „собственици“ на фирми със стотици милиони кредити, в писмо до главния прокурор посочиха кой е виновен. Но в същото време се връщам и на въпроса „кой“, защото тези договори за кредит са подписани от оправомощените в банката лица, имало е кредитни инспектори, юристи, специалисти по риска. Всеки случай е индивидуален и аз не искам да съм на мястото на разследващите при този видимо огромен обем работа, който ги очаква. Що се отнася до БНБ, вината е съизмерима с тази на посочените служители, дори бих казал и значително по-висока, защото с действията си, а в случая и с бездействието си те станаха опасни не само за банковата, а и за националната сигурност.

- Възможно ли е да изчезнат документи за кредити за 3,5 млрд. лв.?

- Не е възможно, не го вярвам. Склонен съм да мисля, че има липса на документи в кредитните досиета, несъбрани такива, непълно окомплектовани и т.н. вследствие на чувството за безнаказаност и безконтролност. Искам обаче да подчертая, че това няма да спаси никого, ако си мисли, че няма следи на различни места и някой няма да си върне кредита.

- Ако в тази банка се е извършвало нещо нередно, не е ли имало законови средства, с които да се прекъсне тази практика?

- Имало е и има. Стига някой, включително и мажоритарният собственик, да е искал да ги спазва. В законите ясно е разписано какви са правомощията на БНБ в тази посока. Законите са ни добри, наредбите - също. Само е трябвало да се прилагат.

Не знам колко пъти е проверявана КТБ в годините, но при този прекомерен ръст на увеличаване на активите в сравнение с другите добре работещи банки в България при слаба икономика, при кредитиране на отрасли в застой, при свръхконцентрация на средства на държавата и на такива на фирми с преобладаващо държавно участие, при непазарни лихви по депозитите (заради което Мoody’s понижи рейтинга на банката през септември миналата година) червената лампа в БНБ е трябвало не да мига, а да свети непрекъснато и да се пръсне оглушително от високото напрежение много по-рано.

- Казвате, че всеки месец в банката са влизали определени политически лица, значи ли това, че през годините е имало политически чадър над КТБ?

- Всички данни около банката ме навеждат на тази мисъл. И през годините той от малък сгъваем чадър е станал голям градински. Само че минава една буря, пада градушката и чадъра или го отвява вятърът, или го пробиват парчетата лед. Затова винаги съм считал, че банковата сфера трябва да стои достатъчно отдалечено от всички политически сили. Банката е инструмент за правене на политика в областта на икономиката, на реалния бизнес, но банката не бива да бъде политически инструмент, маша в ръцете на самозабравили се политици. Политическият риск беше и е една от основните предпоставки, за да стигне КТБ до това състояние. Вложителите и фирмите трябва да се сърдят както на Цветан Василев и мениджърите на банката, така и на политиците, които флиртуваха с нея. Някои от тях сега плачат и се молим да не получат инфаркт заради преференциалните им депозити, други се крият в Европарламента и се правят, че не знаят за какво иде реч. Дори ми става тъжно, като слушам колко малко хора познават днес Мистър Икономика, Банкера на годините, новия Буров.

- Има информации, че през годините банката е издала дебитни карти без лимит на определени лица. Вярно ли е това и ако да, разкажете малко повече за тази практика?

- Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като до времето, когато аз съм бил в банката, е нямало такава практика. А като мнение, ако лицата са перфектни клиенти, с познат бизнес, доказан в годините, с доказани финансови възможности и морал, не бих отказал такъв инструмент да им бъде предоставен в определени граници, съобразен с предишните условности. Но пък съвсем безлимитен?! Знаете ли какво значи това? А пределно ясният ви подвъпрос - ако има такива случаи с политици, макар и с лимитирани карти, но с висок плафон, смятам, че става въпрос за чиста проба корупция.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.