Деми Мур ми се обади снощи и искаше да купи моя картина за подарък за Аштън Къчър за Св. Валентин, защото той много харесвал моето изкуство.
Реанимира ли са ме 7 пъти с електрошок.
Нямам научна степен.
Изучавах изкуството на улицата, а по-късно като можех да си го позволя, се записах за малко да следвам фотография и история на изкуството в Берлин
Рисувах по около 20 неща на ден из цял Берлин повече от 7 г. Повечето от тези неща бяха отнесени в къщи от разни хора и фенове и това ме прави най-събирания артист в Европа (в света???). Това е напълно ненужна информация, но звучи добре.
1992-ра галеристи ме надушиха и започнах за правя шоута в институции, музеи, шоурумове. Междувременно имам над 40 шоута по света.
Господи, как мразя тази маркетингова информация. Може ли някой друг да поеме това…Да, част съм от много книги за улично изкуство… И никога не съм вземал и цент за снимките, които съм им давал. Ако искате да ги видите, посетете моя блог: www.myspace.com/nomad_yesmad.
Сега съм изморен и искам да отида в ателието си и да рисувам. Това е много по-важно от говоренето за моето минало.
Животът е страхотен.
Nomad
Работата на място вади характера на моя гении
Имате ли предварителна концепция какво ще рисувате или започвате и не знаете докъде ще стигнете?
Никога нямам концепция когато отивам някъде. За мен тя е неизменно свързана с конкретното място. Това, което създавам в някоя галерия е съвсем различно е от това, което правя в студиото. Предпочитам да работя на място. Така нещата получават плътност. Обичам да бъда притиснат от времето. Това вади характера на моя гении. Когато видях пространството първата ми идея, понеже то е абсолютно бяло, бе да го начупя с черни линии. В първи момент си представих да нарисувам една безкрайна линия. Това което правя сега, няма да е просто картини закачени по стените, а пространствена инсталация.
Каква е случката в тях?
Рефлексия на създаването на света и еволюцията. Тя се състои от линии, ако се загледаме в нашето ДНК. Има и жаби. Досега не съм рисувал жаби. Може би от тригодишен не съм го правил.
Галериите разполага със строго фиксирано пространство. Това не Ви ли ограничава като артист, който все пак е започнал на улицата?
Стрийт арта е изкуство, което е направено на улицата за хората от улицата. Затова не може да бъде представено в галерия. Там зрителите знаят какво да очакват. На улицата всичко е случайно и изненадващо, но можеш да използваш познанията си от там в галерията. И в единия и в другия случай съм притиснат от времето, тъй като на улица рисуваш и бягаш от полицията. Резултатът обаче е съвсем различен.
А какво е значението на музиката при рисуването?
Музиката е моят живот. Тя е най-важното. Прекарвам много време да търся и пускам музика. Има доста паралели между нея и работите ми, например в рисунъка на четките. Той може да бъде хармоничен или пък да е като ритъм в акцентите и нарушаването на линиите. Понякога се превръща в танц. Имам страст и към още едно изкуство, но за него няма да говоря.
Може би следващия път.
Не, никога.
Боряна Тодорова
