Гробницата в Амфиполис 10 пъти по-голяма от тази на Филип II

---

Скрит сред голи хълмове край брега на Северна Гърция, лежи древният Амфиполис. Издигнат над устието на река Струма, той е бил сцена на важни битки през Пелопонеските войни, а през 356 г. пр. Хр. е превзет от Филип Македонски.

Днес до античния гръцки град в община Серес кръстосват самосвали и камиони, обгражда го полицейски кордон. Археолози разкопават там безценна старина - най-голямата древна гробница в Гърция, пише "24 часа". 

Издигната е по времето на Александър III Македонски и вътре може би са положили останките на неговото семейство или на някого от пълководците му, пише “Вашингтон пост”. Отговора ще даде до края на месеца екип археолози начело с Катерина Перистери.

Гръцкият премиер Андонис Самарас огледа мястото и повдигна леко завесата с думите: “Страната ни е на прага на забележително откритие”.

Премиерът Андонис Самарас съзерцава входа на гробницата

Гробницата е строена между 325 и 300 г. пр. Хр. Учените и самата г-жа Перистери са категорични, че тя не е на Александър Велики, умрял от треска във Вавилон през юни 323 г. пр. Хр. и погребан в Александрия, пише Ройтерс. Находката, издигната по негово време, ще хвърли обаче нова светлина върху епохата на Александър.

Погребалната могила е обградена от 460-метрова стена с участъци от тасоски мрамор. Входът към самата гробница, още неизследвана, е сводест.

Пазят го два сфинкса без глави и криле

Върхът ѝ в древността е бил украсен с каменен лъв, открит още преди век и изложен сега на 5 км от разкопките.

До входа на гробницата, богато украсена с бял мрамор, се стига по 13 стъпала, които водят към широка пътека, обградена със зид.

Археоложката Катерина Перистери (вляво) показва ценна отломка на съпругата на Самарас Георгия.

Легендарният Александър Велики е роден в Пела, античната македонска столица, през 356 г. пр. Хр. Възкачва се на престола 20-годишен. Тръгвайки от хълмовете на древна Македония, той преначертава картата на древността. Напредва с армията си през Персия, Сирия и Египет и завладява територия след територия. Големият му триумф е битката при Гавгамела, днешен Северен Ирак, където през 331 г. пр. Хр. разбива армията на персиеца Дарий III. Отваря си път към персийската столица Вавилон и я достига чрез битки без поражение, заради което го наричат Александър Велики. При завоевателните походи основава 70 града и създава империя, която се простира на 3 континента - от Гърция до Египет и от Дунав до Пенджаб в Индия.

Съдейки по размерите на могилата в Гърция - 10 пъти по-голяма от тази на Филип Македонски, там е била погребана голяма клечка, пише “Дейли мейл”. В миналото 5-метровият лъв, намерен край нея, е свързван с Лаомедон от Митилена, генерал на Александър Велики, станал управител на Сирия след смъртта му. Скоро ще разберем вярна ли е тази хипотеза. Според друга версия комплексът е издигнат, за да подслони пренесените останки на легендарния пълководец или на жена му Роксана и сина му - 12-годишния Александър IV, убити през 331 г. пр. Хр. от Касандър в борба за власт.

Висшите сановници при Александър са били традиционно погребвани във Вергина западно от Амфиполис. Там е и разкошната гробница на бащата на Александър - Филип, открита през 70-те г. на XX век.

Според Би Би Си архитект на импозантната гробница край Амфиполис може би е прочутият Динократ, личен приятел на Александър.

460-метрова стена обгражда могилата.

Защо “македонците” се вторачиха в находката

Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ

Откритието на гробницата край Амфиполис възбуди духовете в Гърция. Археолозите бяха почетени с посещение на премиера Самарас. Да се учат от него българските министър-председатели. Още това лято може да посетят археолозите Ивайло Кънев в Ивайловград, Иван Христов в Троян, Людмил Вагалински в Петрич, Милен Димитров в Бургас и т.н.

Тъй като гробната камера още не е проучена, гръцките археолози не са се изказали кой е погребаният там. Предположенията, че това е малолетният син на Александър Македонски и съпругата му Роксана, са на възторжени любители на сензацията. Те са убити при заговор за елиминирането им като наследници за трона и телата им са захвърлени в някое дере.

Духовете се възбудиха и в Скопие. Както е известно, от 7-8 г. там се извършва самовъзродителен процес. “Македонците” от Повардарието вече не са някакви особени славяни, различни от българите, а преки потомци на античните македони. Ерго, и на Филип и Александър Македонски. Авторът на тази “теория” проф. Паско Кузман заяви, че Амфиполис е на антична македонска територия, следователно гробницата е част от културно-историческото наследство.

Да, ама не. Античните автори до един твърдят, че в Амфиполис и около него живее силното тракийско племе едони. Те провалили в началото на V в. пр. Хр. два опита на атиняните да основат там град колония. Особено тежко било поражението в 460 г. пр. Хр. През 437 г. атиняните все пак влезли в преговори с едоните и мирно основали град. Договорът почивал на взаимната изгода от търговията с дървен материал, жито, месо, злато и сребро. Амфиполис се превърнал в процъфтяващ град.

Любопитно е, че на стената на църквата “Св. Зосим” в Созопол е зазидана красива мраморна плоча на амфиполитянка, омъжена за аполониец. Смесените бракове в елита улеснявали бизнеса и затвърждавали мира. Рожба на такъв брак бил и Тукидит, смятан за първия академичен историк в света. През Пелопонеската война с малка ескадра той тръгнал от Тасос да помогне на обсаждания от спартанците Амфипол. Закъснял, поради лошо време спартанците превзели Амфиполис.

Наказали го с 20-годишно изгнание. Тукидит отишъл при баба си, тракийската принцеса Хегесапила, в планина над Амфиполис. Тя го изхранвала с доходите от сребърните и златните рудници, а той пишел история. Ех, мечта за всеки историк, включително и съвременните. Казват, че всяка сутрин баба му носела по чаша топло мляко и му викала: “Пиши, сине, в писането ти е талантът, политиката не е за теб”.

Антична Македония превзела града при голямото си разширение (до устието на Дунав и река Инд в Индия), но той си останал трако-гръцки град. Загинал завинаги към 629 г. под ударите на авари, славяни и българи. Членове на античния македонски елит действително се отбелязват в източниците около IV-III в. пр. Хр. в този град. Така че възможностите за положения в гробницата са поне три - виден тракийски владетел на племето едони, богат гръцки политически деец или пълководец на Александър Македонски.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.