ДОКАЗАНО ОТ ИСТОРИЯТА: ГУБЕЩИТЕ НАРОДИ РАЖДАТ РАСИЗЪМ

29/09/2011, 22:41

Райтхарт Уити

Ако изучавате расизма ще откриете, че в голяма степен той е една от последиците на войните и икономическите провали. Южните американски щати никога не са имали икономическа жизненост като тази на север. Хората, които се заселват в южната част на САЩ са различни от хората, които се заселват на север. Както френският историк от 19 век Алексис дьо Токвил разказва:

”Мъжете, изпратени до Вирджиния бяха търсачи на злато, авантюристи без средства и без характер, чиито бурен и неспокоен дух застрашаваше новосъздадената колония. По–късно пристигнаха занаятчии и земеделци, които едва ли са били над нивото на долните класи в Англия. Без възвишени възгледи, без духовна концепция, господстваха в тези нови селища”. .
Колонията е едва установена, когато се въвежда робството. Това оказва огромно влияние върху характера, законите и цялото бъдеще на Юга. Робството обезсмисля труда; налага се безделието в обществото, невежество, гордост, лукс. На Север е различно.
През 1855 г. Токвил пише следния текст свидетелство за робството: „Като упорит враг на деспотизма навсякъде и във всичките му форми, аз съм огорчен и учуден от факта, че най-свободните хора в света сред цивилизованите и християнските народи все още поддържат крепостничеството и то когато е изчезнало дори и сред най-деградиралите народи на Европа. След Гражданската война робите бяха освободени, но бяха прокарани закони, които да осигурят сегрегация до 1965 г. Черните не са имали право да се женят за бели до 1960 г.
Чернокожите са били превърнати в изкупителна жертва на гражданската война. Много от южняците все още обвиняват за загубата в гражданската война именно чернокожите американци. Много чернокожи са служили в армията на Съюза. Когато Юга загуби войната черните стават удобно плашило.
Докато черните са изкупителни жертви в Южните щати, евреите са били изкупителни жертви в Германия след загубата в Първата световна война. Евреите не са имали право на собственост. През януари 1919 г. избухва въстание на берлинските работници, водено от евреи и провокирано от социал-демократическото правителство. В отговор на неговата заповед за уволнение на популярния сред работниците независим ляв социалдемократ Айхорн от поста директор на берлинската полиция на 4 януари в Берлин избухва обща стачка. По негов призив на 6 януари над 200 000 работници вдигат въстание.

Контрареволюционните войски предприемат решително настъпление и смазват въстанието. На 15 януари са убити Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Германската комунистическа партия е обявена извън законите. Хитлер се възползва от това и прехвърля вината за загубата в Първата световна война върху евреите в Германия. Изкупителни жертви винаги са необходими за победените държави, за да рационализират своите собствени неуспехи.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!