нес търсачката на Google ни напомня за един от най-обичаните и четени класици в литературата - Лев Николаевич Толстой. Днес се навършват 186 години от рождението на определяния като най-великия романист в световната история. 

Неговият талант е всеобщо признат и според редица критици и литературни специалисти той е определян като майстор на "реалистичната фикция" и неслучайно мнозина го посочван за един от най-великите автори на всички времена. Имената, с които Лев Толстой завинаги ще остане в историята и съзнанието на милиони почитатели са легендарните му произведения "Война и мир" (1869) и "Ана Каренина" (1877). 

Роден на 9 септември 1828г. в Ясная Поляна, Русия, Толстой произхожда от богат аристократичен род. Той е четвърто дете в семейството. Толстой се записва в Казанския университет, за да се подготви за кандидатстване в редовния курс на университета по арабска и турска филология, единственият в страната по това време. Започва редовното си обучение, показвайки на приемните изпити отлични резултати по "турско-татарски език". Поради конфликт на семейството му с преподавателя по руска история и немски език, в края на първата година той е принуден да се премести в юридическия факултет.

През 1862г. той се жени за София Андреевна Берс, от която има цели тринадесет деца. Отношенията между него и семейството му се влошават драстично през последната година от живота му. Те подозират, че верен на религиозните си възгледи, Толстой ще ги лиши права над творчеството му и ще предостави творбите си безвъзмездно на всички хора.

Самото завещание на Толстой се оказва незаконосъобразно според действащия в Русия закон, тъй като няма посочено поименно лице. Налага се тайно в гората до Ясна поляна Толстой да пише ново завещание, в което посочва дъщеря си Александра за наследник на авторските му права и Чертков — за издател на съчиненията му. Прилага и обяснителна записка, в която пояснява защо постъпва по този начин и утвърждава волята си, че творчеството му принадлежи на цялото човечество безвъзмездно.

Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясна поляна, без церемония, без кръст и име на гроба. Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба, въпреки забраната на светия Синод на РПЦ.

 

inews.bg