Загадката на века: Яворов: убиец или жертва на Лора?

11/10/2014, 21:46

"Марица"

Лора Каравелова е една от безспорните красавици на София в началото на XIX век. Баща е Петко Каравелов, демократът, който цели два мандата е министър-председател. Фаталната му дъщеря Лора обаче не е изкушена от политиката. Тя пътува свободно из Европа. Не кърми децата си, а наема дойка, просто защото така се чувства еманципирана и свободна. Без да й мигне окото, се явява и на конкурс за красавица на София. Напук на патриархалния морал на първия си съпруг д-р Иван Дрянков. И едва ли се е самоубила, твърдят точно неговите наследници днес.

В един мрачен ноемврийски ден на 1934 година редакторите на столичния вестник „Слово” бързо излезли от следобедната си дрямка. Току-що пристигналото писмо ги върнало в реалността. В него Екатерина Каравелова, майката на Лора, казва своето категорично „Стига!” Тя пише: "Лора не е самоубийца, а е убита от Яворов. Това е доказано от първата медицинска експертиза: куршумът е влязъл в гърба и излязъл отпред. Някому, знайно кому - е потрябвала и е била наложена втора експертиза - за да се омие престъплението на Яворов”. Така Екатерина Каравелова отговаря на публикуваните от вестника твърдения на Михаил Кремен. Няколко броя преди това той е „излязъл да приповтаря скроената навремето и безсъвестно разпространявана близо 21 години от разни професори, писатели и сказчици от двата пола - лъжа, че дъщеря ми Лора Каравелова се е самоубила”.

28 години по-рано, през 1906 г., нещата изглеждат различно.

Фаталната среща в манастира

Срещата на Яворов и Лора в Драгалевския манастир минава лежерно. Лора дори не трепва. За нея „Яворов не е „същество от друго време, от друг свят”. Нищо скептично, нищо далечно не открива тя в него. Напротив, поетът изглежда „твърде земен, твърде близък... ”, пише Стефан Памуков в книгата си „Портретът на Яворов”. Три години по-късно двамата са във водовъртежа на обществения живот. Тогава софиянци избират своите любимци. Точно на фасадата на днешния БАН са поставени две кутии. В едната гласуват за хубавицата на столицата. В другата - за най-големия български поет. Тук, разбира се, минувачите са единодушни - първото място е за нежния поет Пейо Яворов. Лора изкачва втора позиция в надпреварата. Тя току-що се е развела с първия си съпруг д-р Иван Дренков. Яворов обаче е объркан. Той пише:

„... има ад и мъка -

и в мъката любов!” („Стон”)

И нещата стават невъзвратими. Тази среща се оказва фатална и за двамата. Също като любовта им.

Ревност и ухажорки

Следващите година и няколко месеца ги вкарват във водовъртежа на чувствата - нежност, радост, за кратко покой, след това несигурност, съмнения и ревност. Емоциите се сменят като деня и нощта. Само на третия ден след венчавката Яворов е на път, за да се бие за освобождението на Македония. Двамата са разделени, свързват ги само кратките писма. Междувременно Лора не си губи времето, обзавежда квартирата им на ул. „Раковски” 126 и мечтае той да пише пиесите си, а тя да се грижи за него. Животът обаче им е подготвил друг сценарий.

Яворов е груб, мрачен, неспокоен. Типичният буен харамия. ”За него стрелянето ще е било забава: Кремен разправя, че съседната до спалнята му стая била продупчена от куршуми?!”, пише Екатерина Каравелова. Жените обаче го харесват такъв. И това, че Лора е до него, не ги спира. Лора ревнува. Поводите са много и различни - от актрисите в Народния театър, където Яворов е драматург, до съпругата на Кремен - Дора Конова. „По чудо не престанали и писмата на неизвестната „В”, която години наред безпокои поета, без той да знае, че това е съпругата на писателя Иван Грозев - Мария Гюлова”, допълва Стефан Памуков.

Гибелните страсти

Лора вече предчувства финала: „Един ден ти даже и без много да ме обичаш, ще жалиш много за моята любов. Това е неизбежно. Ще видиш. Ще го купя на всяка цена, даже ако е необходимо да не живея повече”. Яворов все повече се задържа в прашния си кабинет в Народния театър, за да работи на спокойствие. И така до фаталния изстрел...

Минути след него Яворов се доверява на единствения си рефлекс. Да стреля в слепоочието си. Безкрайната нощ го връхлита след това. В болницата, където го оперират без упойка. През следващата една година съдбата ще го преобрази така, както самият той се вижда пред смъртта си в „Без път”:

„Ослепен,

Аз няма да я видя, - оглушен,

Аз няма да я чуя”.

Сам, неузнаваемо състарен, отчаян, изтерзан до краен предел. Такъв ни гледа поетът от последните си портрети. Самочувствието му на създател сякаш се е стопило под ударите на едно безмилостното обвинение, което витае навсякъде във въздуха. Приятелите му го отбягват, минувачите подминават странника, паднал на улицата. А пресата е категорична. И повтаря заключението на съда.

Скандалът пред прислужницата

Д-р Иван Дренков обаче неотлъчно следва Лора в последния път. След това изнася вещите от квартирата на улица „Раковски”. И ги пренася в къщата им в Боженци. Вероятно точно някъде тук се губи нишката на въпроса - какво се случва с писмата на Яворов до Лора? От тях няма запазено нито едно. Наследниците на Дрянков също не дават категоричен отговор на този въпрос. Но повдигат завесата на друга загадка.

Моето семейство е силно разколебано във версията за самоубийството на Лора, разказва Константин Кожухаров. Той е наследник на прочутия род Дрянкови, но днес живее със семейството си в Пловдив. „Все пак Лора е имала закупен билет и е смятала да отпътува на другия ден за Париж заедно със сина си Петко. Тя обаче не уведомила Яворов за плановете си. Големият скандал, по показанията на прислужницата Йорданка, същата вечер е, защото Лора казва на поета, че го напуска”, допълва Кожухаров. Той знае това от баща си Симеон Кожухаров, той преди смъртта си написа доста писма за цялата тази история. Неговият дядо всъщност е бащата на д-р Дрянков, първият съпруг на Лора.

Практичната Лора взема дивиденти от фирмата на мъжа си

„Къщата ни в с. Боженци не е построена специално за Лора, както твърдят някои”, разказва Константин Кожухаров. През годините тя остана встрани от типичната стилистика на резервата Боженци. Но още навремето минаващите се спирали, за да погледат нейния автентичен балкон, толкова нетипичен за мястото. И различен със своя градски стил. Тук живяла навремето и Лора като снаха на богатия род Дрянкови. Най-старшият от рода е Калчо. Той направил първото търговско сдружение. Участвал в Учредителното народно събрание във Велико Търново и дори доста роптал срещу това да се дават политически права на жените. Какво пък, в живота винаги има някаква ирония.

Семейство Дрянкови обаче забогатели от търговия. Те изнасяли директно към Бесарабия и по-конкретно в Болград. Техни стоки отивали и към дунавското пристанище Рени.

Лора участвала със свой капитал във фирмата и вземала дивиденти. Точно така, младата Каравелова наследила известна сума от своето семейство. Получила парите от съпругата на Любен Каравелов - Наталия. И твърде практично ги вложила в активите на своя мъж. Сделката е за 50 000 лева и доходите от нея давали на Лора известна финансова независимост. Също свободата да пътува из Европа и да живее като една еманципирана европейка.

В Сливен Дрянков прекарва последните години от живота си като адвокат на индустриалците, след развода с Лора.

Колкото до развода им, за него са изписани какви ли не небивалици, твърди Симеон Кожухаров. Истинската причина обаче е смъртта на първото им дете - Кирил. Лора и Дрянков не могат да се справят с тази трагедия. И се отдръпват един от друг.

Първият съпруг

Първият съпруг на Лора д-р Иван Дрянков не е кой да е. Той е завършил две висши образования в Германия - финанси в Хале и право с докторат в Хайделберг. Участва като офицер в Балканската и в Първата световна война. И независимо от хорските сплетни, че точно властната Екатерина Каравелова е виновницата за този брак, Лора му родила две деца - Кирил и Петко. Почива на 59 години, целият Сливен се събира на погребението му. Обявяват и тридневен траур.

Между два изстрела

Годините минават и синът им Петко Дрянков гледа пиесата „Между два изстрела”. Това, което вижда на сцената, го огорчава. Сред театралните декори се разиграва фаталната нощ на Лора и Яворов. „Той с болка ми чете възраженията си, за да спре представлението ”, пише Симеон Кожухаров. Но напразно - една лъжа се мултиплицира с времето. В театъра, по афишите, в книгите. И създава мита за Яворов. Вече 100 години.

Снимки: Печат от архива на Стефан Памуков