Ако пуснат акълите на пазара, всеки българин пак своя ще си купи

24/10/2011, 10:43

Тони Филипов, д-р

В събота мислех да мисля. Затворих се… там, дето мисля най-добре. И знаете ли какво измислих? Че нема смисъл да мисля. Щото каквото и да измисля, няма да е окончателно. Следващата събота пак ще трябва да се мисли. Пък ние, макар и да не сме шоп, от доста време сме сред тях… Така че го отметнахме засега това гайле, пък другата събота ще видим какво ще измислим, та пак да не мислим…

Не знам… Замисляли ли сте се за мисленето? Ако се замислите, ще видите, че е безсмислено. Философи и писатели се надпреварват да хвалят мисленето като голяма добродетел. Волтер вика, че „никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене”. Колко постоянно бе, колега? 22 г. не е ли достатъчно постоянно? Ивайло Петров пък вика, че там, където свършвало мисленето, там почвала вярата. И какво, на кого му е по-лесно? На мислещия, или на вярващия?

Но пък, от друга страна, не е лесно и да не мислиш, ако веднъж си почнал. Викам си: „Не искам да мисля. Мисля как не искам да мисля. Но не бива да мисля, че не искам да мисля, понеже и това е мисъл.“ А може би не е мисъл. Може би да не искаш да мислиш е просто Погнусата? Трябва да измисля как да не мисля, без да мисля, че не мисля. Но е много сложно. Просто не знам как толкова много българи го постигат…

"Cogito ergo sum"! (Мисля, следователно съществувам!) Точно така! Съществувам! А през това време некои си отживяха. Па аз съществувам. Някак си… Ех, Рене, ех Декарт… Не, българското мислене не може да е проява на Божия разум. Бог не може да е толкова прост…

И най-интересното е, че не съм чул българин да се оплаква от мисленето си. Дет’ се вика, ако пуснат акълите на пазара, всеки българин пак своя ще си купи… Наскоро си бях на село. И нали за тамошните се явявам малко нещо авторитет. Не за друго, а щото съм в София. И един ми вика: „Кажи за политиката, какво ще стане на изборите?” И аз доде се замислям, за да му изложа възгледите си изчерпателно, той ме почна и ми каза цялата истина, без да ми остави шанс ни за реплика, ни за дуплика…

„Мисленето, викат философите, дава опосредствано познание за действителността, най-дълбокото познание.” Да, така е, но зависи с какво мислиш. Ако мислиш с телевизора, не дава познание. По телевизора познанието се опосредства от г-н премиера, а той, както сме отбелязвали и друг път (2 пъти), притежава простотата на понятие. А понятието е най-простата мисловна форма - понятие, съждение, умозаключение. Ако мислите, че преувеличавам, ще ви кажа, че съждението се изказва с цели изречения. А сега вие ми покажете тези цели изречения!

Не, наистина, пълно е с глупави апологетики на мисленето. „Прародителят на всяко действие е мисълта”, вика Ралф Емерсън. Много го уважавам, щото е голяма работа, но тук е казал голяма простотия. Мисленето и действието са като водата и шарлана. Умният мисли, глупавият действа. За това сме на тоя хал…

Психолозите като че ли са по-прави, като твърдят, че мисленето рядко протича в чист вид. В повечето случаи то обслужва някой друг познавателен процес – памет, възприятие, въображение, воля, емоции… В смисъл, че си мислиш, че мислиш, а всъщност мислено си на Хаинбоаз или Перник-Волуяк, и си млад и буташ бригадирска количка, а в количката другарката, ама млада, не сбабичасана, к’вато е сега… Или пък като малък си мечтал да станеш пожарникар… Или пък, като тъщата, си въобразяваш, че всички са крадци, но тоя поне прави нещо…

Разбира се, размисъл и мислене не са едно и също. В етимологичен план може наистина размисъл да означава „задълбочено обмисляне, премисляне”, но с времето смисълът се е изместил. Помислете си има ли власт, която ще ни подтиква зорлем към мислене, та и ще ни дава цял ден за това! А, ако обърнахте внимание, за втория тур ни се дава и един час отгоре, щото точно тогава ще сменят времето. Абсурд!