Българинът запазва доброто си здраве 8-9 г. след пенсия

---

В България след пенсиониране запазваме доброто си здраве за около 8 – 9 години, а след това има рязък срив. Като цяло средната продължителност на живота у нас е с около 4 години по-малка от средната за Европейския съюз (ЕС). Това коментира председателят на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски в интервю за БТА.

Той обяснява, че според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средната възраст за пенсиониране в Европа е 65 години. „Изключение са някои от Балтийските републики - 63 години за мъжете и 61 за жените, където и средната продължителност на живот е най ниска, а това е сходно с положението в България“, смята Цветарски.

По неговите думи оптималната възраст за пенсиониране, която е свързана с продължителността на живота в добро здраве, в България е на добро ниво. „По този показател България стои добре на фона на ЕС с 8,7 г. след 65-годишна възраст при мъжете и 9,5 години при жените при съответни 8,5 и 8,4 години средно за ЕС. Разликата между продължителността на живот и продължителността на живот в добро здраве за ЕС средно е 6 години за мъжете, а у нас - 8,8 години. При жените тази разлика е съответно 11 и 12,2 години“, разяснява шефът на НСИ.

Според него изводът от тази статистика е, че страната ни се грижи добре за възрастните хора. Заедно с това Цветарски коментира, че продължителността на живот в добро здраве в България е на едно и също ниво между 2008 и 2012 г. За този период показателят е достигал 62,1 години за мъжете и 65,7 години за жените. „Изключението е през 2010 г. когато продължителността става 63 години за мъжете и 67 за жените. Това вероятно се дължи на случайни причини, тъй като устойчивата тенденция е стагнацията на този показател“, казва експертът.

По отношение на предлаганото увеличение на пенсионната възраст Сергей Цветарски смята, че от основно значение е изравняването на възрастта при мъжете и жените. „В какъв хоризонт обаче това трябва да стане, би трябвало да определят политиците и икономистите. Според мен обективната основа е само тази, която е базирана на иконометрични модели, направени от нас и от съответните академични и научни институции“, казва той.

По отношение на коефициентът на безработицата през последното десетилетие, председателят на НСИ казва, че показателят остава стабилен особено при жените. При тях коефициентът е на ниво от 11,2%. „Има известно покачване в този период и то се поема от мъжете - от 9,7 на сто през 2003 г. на 12,5 на сто през 2013 г.“, обяснява Цветарски, цитиран от econ.bg.

Той допълва, че между 2008 и 2009 г. коефициентът на безработица е намалял до 4,6% за мъжете и 5,9% при жените. „При положително развитие на икономиката - безработицата при мъжете на тази възраст е по-ниска, отколкото при жените и обратното при криза повече мъже остават без работа, защото тогава обикновено засегната е индустрията, където са заети голяма част от мъжете“, завършва Цветарски.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.