Варна 2014 г.: Сграда за инвалиди във Варна - като концентрационен лагер

---

Димитър Щерев, bnews.bg

Сграда, която би трябвало да е затворена от ХЕИ, се ползва за ТЕЛК в морския ни град. Тоалетната е само за малка нужда, хората чакат ред седнали на пода
Концентрационен лагер!
Това е първата мисъл, която идва у човек, зървайки „сградата“ на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) във Варна, пише bnews.bg.
Самата „барака“ сигурно не си знае годините. Отвън е нашарена с графити, което прави облика й още по-жалък.
Рампата за инвалиди (все пак сградата е ТЕЛК) е труднодостъпна. На сантиметри от нея отдавна е паркирана кола, чийто задна гума с времето е омекнала до джантата. Човек с количка не може да стигне до нея, ако не бъде пренесен. Две колички пък е невъзможно да се разминат. Самата рампа е толкова тясна, че и една трудно минава по нея.

Районът около „сградата“ пък е осеян с всевъзможни боклуци.
Просто цялата картинка плаче за затваряне от ХЕИ.
След първото изпитание човекът с увреждания влиза в коридор, достоен за лаборатория на доктор Менгеле.
Първата врата вляво е тоалетната. В ХХІ век в болнично заведение, където с часове чакат пациенти, тя неработи. Само за малка нужда. За да не се обърка някой мъж, пластмасовите капаци са махнати. Ловкостта на Хари Худини трябва да притежават тези на инвалидни колички.

Пред нужниците са стоварени стотици тежки папки. Тежки папки пълни с тъжни човешки съдби.

Подът на коридора в ТЕЛК-а е разбит.
Диваните и столовете, на които инвалидите трябва да чакат своя ред, не си знаят години.
Някои от хората сядат направо на пода. Вече им нямам доверие, че незнам как не счупих кост, след като паднах преди година, тъй като стола беше само с три крака, разказа пациент.
Преди 2 седмици жена припадна, но нямаше кой да и помогне, защото нямало носилка, допълниха други.
Тъжни лица, с тъжни съдби, оставени на доизживяване в една тъжна барака. И всичко това в ХХІ век, в страна членка на Европейския съюз.

Дали лицата с увреждания са втора категория за някого?!
Страх сковава тялото и съзнанието ми, когато трябва да ходя на ТЕЛК, проплаква възрастна жена.
Не стига тази барака, в която сме принудени да чакаме поредното решение, но и ни размотават като луди. Чакаме от 8,30. После ни пращат за един преглед. Като се върнем ни препращат за друг. Параграф 22. Често за един ден не може да си получиш решението, а тук идват хора от цялата област, коментират тъжно тъжните хора.
Дано никой не стига до нашия начин на съществуване, пожелават те.
Дискриминирани българи. Лица, не от добро, попаднали в забравеното от бога място. Живеят на доизживяване, проклинайки съдбата си, но най-вече управниците, които зарити в далаверите са „извърнали“ поглед от проблемите на хората.
Препълнен коридор като Аушвиц. Но пълен не от пленници, а от лица с увреждания, и то не само от Варна, а от градовете и селата от цялата област.
Докато се занимаваме с това, кой политик на кого какъв музикален поздрав е пратил, дереджето ни ще става все по-зле и все по-зле, коментират тъжно тъжните българи.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.