Накрая ще приватизираме и държавата

07/11/2011, 10:30

Делнични мисли

Йордан Дончев

Не мина и седмица от изборите, и властта, вече единна и сплотена, се зае смело да решава наболелите въпроси на деня. Не, не става дума за откриване на нови работни места и за повишаване на пенсии и заплати. Те ще почакат, има по-важни проблеми в дневния ред. Бъдещият президент например си определи като първа и очевидно най-важна задача – да сложи първия си подпис, когато седне на президентското кресло, върху указ за отзоваване на посланиците, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и на военното разузнаване. За следващата задача не спомена, вероятно още не я е получил.

Симеон Дянков пък започна да раздава крошета и на своите, изземвайки функциите на шефа. И роди може би най-оригиналната си идея, след тази за закриването на БАН – да закрие Агенцията за държавен резерв и военновременни запаси и да пръсне наличните резерви по министерства. Може би е прав човекът, ние армия нямаме, военновременни запаси ли ще трупаме. Пък, не дай боже, да се случи земетресение или друго бедствие, ще се свика министерският съвет, той ще излъчи междуведомствена комисия, която на свое заседание ще реши кое министерство какво да отпусне. Тежко ни и горко. А на БАН може и да му се размине, даде надежда образователният министър Сергей Игнатов. Трябва само да се съкрати помощният персонал, а докторантите, докато почиват, да ремонтират научната апаратура и да метат лабораториите и стълбищата.

Не остава назад и министърът на транспорта Московски, който, освен че ще приватизира товарния жп транспорт, се зае и с пътническия. От 1 декември спират 150 влака по различни направления в страната. Билетчетата за оставащите пък леко подскачат – с 10-15 процента. Ако включим в общата сметка и служителите на влаковете, които ще спрат да се движат, то съкратените служители на дружеството могат да достигнат максимум 2500, поясни шефът на БДЖ Владимиров, оборвайки сметките на синдикатите, които говорят за над 3000 железничари, които предстои да си търсят нова работа.

Здравният министър пък реши да съкрати бързата помощ и да я възложи на болниците. Щяло да има големи икономии. Тя и сега често е бърза само като фирма, пък тогава... Дано не ни се случва, си казва всеки. За съжаление, на мнозина се случва.

Това не е началото, а краят на процеса, който за две десетилетия излапа всичко, което може да се лапне, ще каже компетентният читател. И е прав, защото вече не остава почти нищо за приватизиране и закриване. Накрая ще приватизираме и държавата. Стига да се намери чужда компания, която да я купи за един лев на масата и малко повече под масата. Пък ако не се намери, може и да я закрием.

Най-страшното е, че или не разбираме това, или въобще не ни интересува. Поне това показаха последните избори.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!