СИМЕОН ЛЮТАКОВ - ПРОКУРОРЪТ ОТ ПРОВАНСА срещу PETEL.BG

12/11/2011, 09:20

Интервю на Виолета Тодорова

Доскоро не съм си и представяла, че ще следя с интерес български сериали. Още по-малко пък, че ще се вълнувам толкова от случващото се с някои от героите в тях. Но и това стана. Затова не пропускам епизод от „Седем часа разлика“. А Варна отново има повод за гордост. Актьорът от Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ Симеон Лютаков е сред главните действащи лица в тв сагата.

Признавам си, неговият Иван Иванов ми е фаворитът. Предполагам, че не съм и единствената, която следи с интерес прокурора от прованса. Това си личи и от многобройните фенове, с които актьорът от морската столица се сдоби напоследък. „Животът ми си е същият, отношението на хората към мен се промени много. Правя си всички неща, които съм правил преди, живея си по стария начин, но просто сега ме познават навсякъде и ме търсят за някакъв вид контакт“, обясни за PETEL.BG Лютаков.

Сега, когато „Седем часа разлика“ се върти в тв ефира, той има възможност да види какво се е получило. „Не стигам до някакъв хедонизъм. По-скоро опитвам да си сверявам часовника какво е било между моята представа за това, което сме работили, и крайния резултат. Отговорно нещо е да се гледаш и да си набелязваш в главата какво имаш да коригираш. Това си е пак работа за мен“, допълва още тв звездата. За себе си казва, че е ужасяващо самокритичен. „Опитвам се да гледам като зрител. Много е трудно и много малко мои колеги го умеят. Радвам се, че имам това качество. Опитвам да се да се дистанцирам от себе си, все едно става въпрос за непознат. Единствено по този начин мога да погледна върху това как стоя“, смята Симеон Лютаков. И добавя, че няма решение на сцените, които трябва да заснеме, тъй като работят като скачени съдове. „Отивам с научен текст и с подготовката за това, което ми предстои, но не си го представям в главата си точно как ще се случи. Защото докато не се свери с всички на снимачната площадка, никакви предварителни нагласи нямам. Партнирам си с други актьори, които също имат нещо предвид, също градят техните образи, режисьорите са там, операторите... Така че никога не си казвам: „Ей, това можеше да бъде и по друг начин“, защото начинът го научавам в деня на снимките.“

Не е имал притеснения пред камерата, тъй като е участвал в няколко филма, сред тях са „Дзифт“ на Явор Гърдев и „Още нещо за любовта“ с Калин Врачански. Заедно със сериалите, в които се е появявал, и късометражна лента е понатрупал опит.

Актьорът

Иван Иванов е пълната ми противоположност

- Когато се „срещнахте“ с Иван Иванов, от пръв поглед ли се харесахте?

- Не. Тази роля е пълна противоположност на това, което съм аз. Не съм такъв човек – нито съм организиран, нито познавам законите, правната система. Бях толкова далече от всички тези неща преди да започна да снимам, че тя ми дойде като предизвикателство. Приех го с отворени обятия. Започнах да уча. Моята приятелка следва право. Честно да си кажа, започнах да уча заедно с нея. Преди също го правех, но някак не наблягах на нещата. А сега постоянно задавам въпроси и тя ми отговаря. Срещал съм се със следователи, прокурори за обмяна на идеи и знания. Изключително ми беше интересно да вникна в цялата тая система. В тоя контекст ти казвам, че ролята ми е изградена на принципа на противоположността на това, което съм аз. А не на някакво сходство.

- Не е ли малко страшничко на снимки? В една от сериите се опитаха да те взривят?

- Страшничко е, но екипът, с който работим, е толкова свестен и готин, всички толкова на 100 процента се раздават, че последното нещо, което ти минава през ум, е да се притесняваш от това какво снимаш. Дали ще хвърчиш, дали ще си обесен, дали ще си натрошен, дали имаш каскади да правиш и някой да те бие, никакъв проблем няма. Ние работим със страшно много настроение и подобни, сложни на пръв поглед сцени минават с лекота. Така че нямам от какво да се оплача, да недоволствам, че нещо ми е трудно. Ходя с огромно желание на работа и дори ми липсва, когато имам пауза. Звъня, питам какво става, ходя да ги виждам...

- Сцената, в която махаш вратовръзката си, се превърна в култова. Чия идея беше?

- На Магърдич Халваджиян. Той дойде с написано домашно. Знаеше го този кадър и това не подлежеше на коментар. Кадърът наистина е хубав, динамичен и много знаков за моя герой.

- Имаш ли си любим момент от епизодите, които вече са показвани?

- Трудно е да кажа, защото знам историята много напред. Имам любими моменти, но тепърва предстои да се видят. Зрителят знае много малко за нещата все още.

Ваня Цветкова е негов идол

В „Седем часа разлика“ Симеон Лютаков има златната възможност да си партнира с Ваня Цветкова. „Изпитвах притеснение от нея, тя е моят идол от младежките ми години, ама наистина идол. Ужасно много я харесвах във филмите, които бях гледал. При запознанството с нея толкова бях притеснен – обяснява актьорът. - Оказа се много интересен партньор, много мощна актриса. Мисля, че през тези 20 години, в които не се е занимавала със снимане, е натрупала много позитив от това. Тя просто е жадна да снима и й личи.“

Актьорът се чувства много добре в екипа. За него всички са невероятно добри. „Изумен съм колко точни попадения има. Респектът ми от 3-4 имена е голям, но го преодолях. А младите толкова искат да се научат и с толкова живи погледи работят, постоянно има комуникация между нас“, допълва още Лютаков.

Въпреки че са заедно от доста време, се оказало, че всъщност много малко знаят един за друг. „Режимът ни на работа е на пета скорост с максимално натиснат педал постоянно. Знаем всичко, свързано с филма, героите си, но като хора не се познаваме все още. И се изненадахме колко дълго сме снимали, а колко малко сме научили един за друг“, казва актьорът.

За едно обаче е категоричен – появи ли се друго предложение за участие в тв филм, което да го грабне, отново би се впуснал в приключение.

Иска да види вечната пролет в Колумбия

Симеон Лютаков е от хората, на които им е на сърце да обикалят света. Едно от най-големите предизвикателства бил престоят му в Африка. Сега е готов отново да предприеме подобна стъпка. „Изключително много места има, където бих искал да отида, и мисля, че няма да ми стигне времето. Пък и финансово не мога да си го позволя. Искам в Южна Америка, много отдавна го обмислям това. Дори намерих познати, за да не се чувствам съвсем сам. Защото няма да отида просто като турист, ще поостана известно време, за да мога да поснимам. Пък и да си почина малко, да видя свят“, обяснява актьорът.

Разходките по света са мечти от детството му. „Сахара си ми беше мечта от малък, много красиво съм си я представял пустинята. Същото нещо е в главата ми и за Южна Америка. Искам да разбера какво е да живееш на 5000 м надморска височина. Да видя вечната пролет в Колумбия, която е на 3000 м, а си на Екватора. Да видя на живо тамошните индианци и в каква среда живеят сега. Искам да видя Перу, Колумбия, Еквадор, може би Чили... по-аскетските места.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!