\"Кирлив град\" - епизод 1 - ВИДЕО

28/03/2011, 10:49

"Кирлив град" - еп. 1

Ентусиаст спасява градинка с крепостен ров

Веселин Златков

Още през 1931 г. великите руски сатирици Илф и Петров в романа си „Златният телец“ достигат до ироничното, но и твърде точно прозрение, че автомобилите са завладели улиците и безвъзвратно са притиснали пешеходците по ъглите. Можем само да предполагаме какво биха написали бащите на Остап Бендер за днешните времена, когато колите са толкова много, че дори и да не са в движение, те представляват огромен проблем. Примери за това, как те превземат не само улиците, но и тротоарите и градинките, виждаме навсякъде. Първият епизод на рубриката "Кирлив град" на Petel.bg разказва точно за това. По-интересното обаче е, че само тук-там се намират граждани, които решават да дадат отпор на паркирането в зелените площи, понякога и с нетрадиционни и дори леко шокиращи методи. Живко Йорданов, живеещ в блок на ул. „Полк. Свещаров“, е от тези хора. Той се заканва, че ще изкопае дълбок и широк окоп, за да спре превръщането в паркинг на зелената площ под балконите на жилищната сграда. Само подобен крепостен ров може да спре автомобилното нашествие, смята той. Най-странното в случая е, че в района има два големи паркинга, улицата е без изход и също може да се използва за тази цел, новопостроените кооперации имат гаражи и все пак много хора паркират именно във вече бившата градинка. Защо? Отговорът е прост – от мързел и защото никой не им държи сметка за това, което правят. Най-редовни нарушители са автомобилите за зареждане и доставки по домовете на заведение за хранене, намиращо се в съседство. „Шофьорът на микробуса за зареждане явно предпочита да кара през ямите, отколкото да спре на пътя от другата страна и да пренесе на ръка стоката на пет метра. Веднъж пропадна в една дупка и му падна бронята, но след това пак минава оттук“, разказва Йорданов. От разораването на зелената площ има две основни неприятни последствия. Първото е, че цял блок диша прахта, която се вдига. Заради ямите, които трябва да избягват, когато го ползват, шофьорите форсират двигателите и допълнително ги тормозят с рев и горивни изпарения. Второто е неприятно последствие е, че прегазената градинка се превръща в малко блато при всеки по-сериозен дъжд и от него потичат кални реки по цялото продължение на ул. „Полк. Свещаров“. Всички виждат, че мястото създава проблеми, но никой не иска да реагира, заключва Живко Йорданов.

Прокарването на газ отприщило проблема

Окаяното положение на градинката невинаги е било такова. Всичко се променя, когато през нея минава тръба за доставка на газ. Покрай правенето на изкопа се премахват дърветата, които до този момент са расли в градинката, разказва Йорданов. След като зелената площ не е възстановена и на нейно място се е отворило празно пространство, за около две години тя на практика е унищожена, като от нея остава само едно нищожно ъгълче, което жителите на блока са оградили с камъни. Наглостта на паркиращите по самата ул. „Полк. Свещаров“ пък стига до там, че заради зарязаните им коли на места е осуетено предприетото наскоро запълване на многобройните дупки в асфалта. Когато машините на фирмата за пътна поддръжка дошли на място, много от собствениците на автомобилите не били открити, за да ги преместят. В крайна сметка в средата на платното се появили пресни кръпки, а в краищата му си стоят кратерите, образуване главно при строежа на нови кооперации в последните години.

Забравен фургон отброява годините на прехода

Точно до съсипаната градинка на ул. „Полк. Свещаров“ вече 20, а може би и повече години стои изоставен фургон, който спокойно може да бъде обявен за символ и паметник на прехода у нас. Кога и защо се е появил на това място, никой не помни, както и чия собственост е. Някъде назад в последните две десетилетия е останал и моментът, в който колелата му са били свалени и отнесени от незнайни крадци. Никой в махалата не е виждал някой да влиза в загадъчния фургон от години, а продължаващото му присъствие на улицата вече не се и забелязва. Погледите се спират на него само когато по стените му се появи някой по-едър нов графит, сътворен от тийнейджърите в квартала. „Дано някой все пак да си го познае и прибере“, надяват се съседите, когато виждат, че екипът ни снима непоклатимия фургон. Фактът, че е останал на мястото си толкова време, ги кара да са по-скоро скептици, че това ще се случи.

Живко Йорданов

Не очаквам съседите да ме подкрепят

Въпреки сериозността на проблемите в междублоковото пространство на ул. „Полк. Свещаров“ готовият да копае окопи, за да спре паркирането в градинката, Живко Йорданов не смята да търси подкрепа от съседите си. „Повечето са възрастни хора и едва ли ще се вдигнат“, коментира той възможността за създаване на инициативен комитет. Въпреки че практика показва, че властта обръща внимание на подобни организации, Йорданов не възлага големи надежди на съседите си и все по-често се чуди дали наистина да не направи замисления от него крепостен ров. „Най са ми смешни тези с луксозните коли, които ги спират тук и целите се омазват с кал“, коментира гражданинът, за когото наблюденията на ежедневното прегазване на осакатената зелена площ дават много точна представа за манталитета на съвременния българин.