Флекситарианци и алоджии - най-новите попълнения в БГ речника

31/12/2014, 17:25

Леонардо ди Каприо „пали” електронна цигара на церемонията по връчването наградите „Златен глобус”. Десетки обективи улавят изпускането на ароматния „електронен дим” и буквално за броени дни и седмици употребата на глагола вейп (vape - вдишване и издишване на пара от електронна цигара) скача 30 пъти. В резултат на това модната думичка е избрана от редакторите на Оксфордския речник за думата на 2014 г. Любопитно е, че вейп е използвана за първи път в далечната 1983 година в списанието „Ню съсайъти”. За езиковото й официализиране обаче трябва технологичен бум, популярно лице и медийно внимание. По същия механизъм неусетно се раждат и новите думи в българския език, а езиково немарливи политици и наши евробюрократи с работен английски само ускоряват процеса, пише "Монитор".

Народният представител Хюсеин Хафъзов има два внесени законопроекта, но в аналите на българския парламентаризъм вероятно няма да остане с приноса си към българските тютюнопроизводители и вероизповеданията, а с езиковата си продуктивност. Депутатът се впусна през 2013 година в дискусия за лятната отпуска на парламентаристите и обяви от трибуната на Народното събрание, че никога не е ваканцувал. С неологизма Хафъзов се опита да сведе до една дума понятието „ходя на почивка, на море или на планина”. За раждането на новата дума има две теории - едната е, че небрежно депутатът е изплюл каквото му е дошло на езика. Като се има предвид обаче, че самият Хафъзов е завършил българска филология и има доста добър и подреден изказ, по-вероятна е втората хипотеза - вкарването на “ваканцувам” е било иронична закачка към политическите опоненти. Година по-късно обаче учените от БАН вече са признали думичката „ваканцувам” и тя е намерила място в информационния портал за българска неология и лексикология “НеоЛекс”. Глаголът ваканцувам вече има в Гугъл близо 3 хиляди срещания, а терминът ваканцуване гони 8 хиляди употреби.

Най-новата езиковедски потвърдена дума в българския език е флекситарианец и е добавена в портала с неологизми на БАН на 5 декември. Вероятно тепърва ще се среща, тъй като е свързана с относително модна тема - храненето. А го е открила Гала - и го е направила отделна тема на предаване. Флекситари-анецът е привърженик на полувегетарианския начин на живот, който включва в менюто си предимно растителни продукти, но допуска и консумацията на яйца и млечни продукти, а понякога дори на месо и риба.

Важно за флекситарианците е месото да бъде „отглеждано по етичен начин”

Контекстуално бихме могли да използваме израза и като синоним на “лицемер”, защото няма как да изядеш пържолата, без да прережеш гърлото на животинчето.

Еврочиновниците и българските им пригласници вкарват в употреба цели термини, които не могат да съберат в една дума, и понякога ги пускат като словосъчетания. Така най-новото узаконено пак от БАН българско словосъчетание е „социален туризъм”. Като значение е записано: „миграция към страни с развита система за социално подпомагане с цел да се използват социални придобивки”. Доколкото имаме някакъв принос като българи в създаването на самото явление в социалните практики на Германия, Холандия, Дания и Великобритания, може да се каже, че сме съавтори и от езикова гледна точка. Социалният туризъм и мерките срещу него вече са любима дъвка на водещи в сутрешни блокове и панелистите (пак водещи, но не по телевизия) в различните евросеминари.

Селфи беше думичката на 2013-а. Изрази като нея нямаше да се появят, ако все още щракахме със съветските „Смена” и разчитахме за снимки главно на щатен снимач от Държавно обединение „Българска фотография”. Въпреки че първото селфи, за което се сещам, беше от филмчето „Ну погоди” - епизодът, в който вълкът се щракаше с изпъната ръка. През 2014 година обаче новата българска думичка, свързана с тази практика, е релфи - разновидност на селфито, която се прави с любим или близък човек. Идва от relationship и selfie, отново през английския. Груповото селфи пък е юси.

Ако сте гладни, октопуш може да ви звучи като наименование на храна. Така обаче се нарича вид спорт - разновидност на хокея, който се играе под вода с шайба и малки стикове, а играчите носят очила, маска и плавници, един вид подводен хокей. В един и същ ден с октопуша е узаконена и употребата на сламбола, колективна спортна игра, подобна на баскетбола, но с елементи на ръгби. Въпреки че цяла България и съседна Турция пропищяха от телефонните измами на мними доктори и лъжливи кандидат-булки, а явлението скоро ще стане на десет години, думата алоджия е получила официалното си признание в българския език също в началото на декември. Означава човек, който печели пари, като извършва по телефона или по интернет измами, свързани с лъжливи обещания за брак или медицински услуги. Не са от вчера клиентелистите, но на тях също им се наложи да почакат, за да ги впишат като лица с държавна или политическа власт, влияние, които покровителстват, толерират определени лица.

Нови думи се появяват понякога и от безсилие да назовеш набързо нещо, което те ядосва. Как да наречеш гада, който ти вдига с паяк колата от място, забранено за паркиране? Гад, изрод, п***л - ясно. Но без обиди? Официализира-ната думичка е паякаджия - служител, който с помощта на специално устройство (паяк) премества неправилно паркираните автомобили на съответни паркинги като наказателна мярка. Думата функционира напълно законно и е съставена от съществителното паяк с продуктивната наставка -джия.

Хаштага никой не го знаеше до протестите през 2013 година. Знака “диез” асистентите на мобилните оператори, като ти обясняват какво да натиснеш, го наричаха даже „решетка”. Символът # днес е мощно маркетингово средство и е познато като хаштаг, въпреки че е било по-известно като знак за число и за мярката за тегло паунд. Приносът за разпространението на думичката е изцяло на социалните мрежи и медиите, а официално хаштагът е добавен и в „НеоЛекс” на 5 ноември. Любопитно е, че някои думи влизат в речника почти начаса, а други чакат на дълга опашка. Такъв е случаят с „туитър”. Родните езиковеди го признават за дума едва в края на тази година.

Лафчета като банкстер (нeодобрително за лице от банковия сектор), смути (здравословна напитка от плодове и зеленчуци, разбита на каша), бюфетиер (барманът, обслужващ шведската маса) или хоротека (специално помещение - клуб за народни танци) навлизат бавно и неусетно в българския език, но за последните 20 - 25 г. българският речник се е увеличил с 4300 думи. Само за сравнение хиляда думи във всеки чужд език са ви достатъчни да се разберете с носителя, а в родния ни български малцина използват повече от 2500 - 3000 думи. Съвременният потребител не приема като нови и чужди думите CV, SMS, GSM, лустрация, фитнес, рафтинг, реституция и дори атачмънт, лайк, шервам, а ако Иван Богоров имаше възможност да прочете поне един вестник, нямаше да си познае майчиния език.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!