Бащата на Жорж Волински от “Шарли ебдо” също бил убит

---

Когато го питали как си представя смъртта, френският карикатурист Жорж Волински отговорил шеговито: “Казах на жена ми: Ще хвърлиш пепелта ми в клозета, така всеки ден ще мога да ти гледам задника.”

Журналистиката бе голямата му страст, спомнят си близките му. А тази шега разкрива способността му да се шегува и с теми, които не предизвикват усмивка.

“Хуморът не

е шега работа”,

добавяше творецът.

“Аз съм преди всичко художник в пресата, хроникьор на актуалните събития, на политиката, на отминаващото време”, повтаряше 80-годишният художник. От “Хара-Кири” до “Пари мач”, минавайки през “Юманите”, “Журнал дьо диманш”, “Телерама” и “Нувел обсерватьор”, Волински бе приеман с отворени обятия от водещите френски издания. Сп. “Поан” веднъж го характеризира като “най-големия фалократ сред феминистите”.

На 7 януари Жорж Волински бе застрелян от двамата терористи в редакцията на сатиричното сп. “Шарли ебдо” заедно с още 11 души, сред които и най-близкия му приятел - карикатуриста Жан Кабю.

Волин, както го наричаха най-близките му, бе един от най-плодовитите карикатуристи във френската преса. Автор на повече от 80 албума с карикатури, писател, създател на афиши и на реклами, той можеше в една и съща седмица да публикува рисунки във вестници с различна насоченост. Не беше догматик, гордееше се, че е свободен човек, описва го в. “Монд”.

“Обичам изисканите питиета, добрата храна, пурите, пътуванията.

Падам си по хайвера,

кашмира,

часовниците “Картие”

Имам “Ягуар”, купувам бижута. Обожавам безупречните момичета. Това струва пари и няма нищо общо с идеите”, каза той пред “Канар аншене” през 1990 г.

Някои го определяха като еротоман. Той превърна жените в свой предпочитан обект. Секси, свежи, сигурни в себе си, често в евино облекло, постепенно те станаха запазена марка за творчеството му. Художникът не престана да преследва идеала за разкрепостената жена от 70-те и 80-те години до края на живота си.

Този вкус към разкоша, бохемството му и влечението към жените и тяхната анатомия не можеше обаче да прикрие дълбоката меланхолия, която го владееше. Тя се криеше в личните драми, белязали живота му. Сред тях са убийството на баща му и автомобилната катастрофа на първата му съпруга.

Художникът е роден на 28 юни 1934 г. в Тунис от майка еврейка с френско-италиански произход и баща-полски евреин имигрант. Бягайки от погромите на нацистите в Европа, баща му се установява в Северна Африка, където започва бизнес с желязо. През 1936 г. обаче е убит от бивш служител, когото уволнил. Така на 2 г. Волински остава сирак. “Призракът на баща ми ме преследваше цял живот”, казва той. Отгледан е от дядо си и баба си - сладкари, тъй като майка му се разболява от туберкулоза и е настанена в санаториум във Франция.

Благодарение на американците, дебаркирали в Северна Африка по време на Втората световна война, той открива комиксите още на 10 г. “Другите деца искаха шоколад, а аз все ги питах за комиксите”, спомня си Волински. През 1946 г. заминава за Франция, където се присъединява към омъжената си за втори път майка. В гимназията Бриансон среща първата си жена Жаклин, с която сключва брак през 1961 г. С нея имат две дъщери. Тя загива в катастрофа през 1966 г., опитвайки да не сгази куче на пътя, докато Волински си почивал на задната седалка.

С диплома от Художествената академия, бъдещият карикатурист работи в текстилната фабрика на своя тъст, преди да се посвети напълно на рисуването. Първите му творби се появяват в градинарското списание “Рюстика” и сюрреалистичното списание “Бизар”.

През 1961 г. той бута вратата на “Хара-Кири” - “глупавия и зъл” вестник, създаден година по-рано, и му предлага пародиен комикс на “След битката” на Виктор Юго, нарисуван по време на военната му служба в алжирската пустиня. Благодарение на съветите на Франсоа Кавана, създател на “Хара-Кири” заедно с проф. Шорин, стилът му се променя и усъвършенства, става по-изчистен.

“Ние адаптирахме комикса към рисуването за пресата. Използвахме го, за да говорим за духа на времето, за обществото, за жените”, разкрива Волински в интервю за “Монд” през 2005 г. Това става по времето, когато е получил Голямата награда на Международния фестивал на комикса в Ангулем. Пак през 2005 г.

получава Ордена на

Почетния легион - най-високото френско отличие от ръцете на Жак Ширак, поради което е крикитуван от левите си приятели. Отговаря им с усмивка: “Направихме май 68, за да не станем това, което станахме.”

През 1968 г. той рисува за “Аксион” и “Енраже” - издание, което създава заедно с колегата си Морис Сине. Студентските бунтове правят рисунките му все по-популярни. Също през 1968 г. среща втората си съпруга Мариз - журналистка и писателка, за която е женен 44 г.

През 1970 г. участва в появата на “Шарли ебдо”, след като “Хара-Кири” е забранен от Министерството на вътрешните работи. Определен е за главен редактор на месечника “Шарли мансюел” и заема този пост до 1981 г. Издателите обаче не гледат с добро око на факта, че той сътрудничи на “Юманите”. “Обвиниха ме, че лижа задника на Жорж Марше (шеф на френската комунистическа партия от 1972 до 1994 г. - б.р.)”, спомня си той. През 2012 г. Националната библиотека на Франция отбеляза 50-годишната му кариера с ретроспективна изложба. В нея можеха се видят карикутури, гравюри, рекламни афиши, на които Волински също посвещаваше перото и молива си. Заради факта, че поставя таланта си в добре платена услуга на големи компании, често пъти бе заплюван от колегите си, произлезли от вълната на май 1968 г.

“Хумористът не принадлежи на никоя партия, не вярва в никаква религия, всичките му действия са подозрителни, особено тези, които не са ръководени от интереса му”, смееше се карикатуристът, според когото “няма еврейски, черен, ирландски, чешки или арабски хумор. Има само хумор - като огъня, водата, въздуха, златото...” Един от последните му албуми, отпечатани през 2012 г., бе озаглавен пророчески “Най-лошото има бъдеще”.

“Изгубих татко,

но Волински не е

мъртъв

- каза пред радио “Европа 1” дъщеря му Елза след кървавия разстрел в Париж. - Никога не можех да си представя, че някой ще застреля художник, че е възможно той да умре заради идеите си.”

“Не бе търсач на материални наслади, какъвто го изкарваха медиите. Беше много човечен и щедър - каза и съпругата му Мариз. - Политическите му рисунки ни показваха неща, които ще се случат. Мисля, че той с приятелите си, с братята си, както наричаше Кабю, умря в служба на любимата си свобода, за която винаги се е борил.”, пише 24часа.

Корицата на един от последните албуми на Волински от 2012 г. Той носи пророческото заглавие “Най-лошото има бъдеще”. Вдясно - художникът на работната си маса

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.