На 16 роди първото си дете, 3 години по-късно изгуби бебето, майка си и брака си

Дата: 08/11, 21:35

Кадър Нова

Мисис Баба“ Дони Василева направи много тежко и болезнено признание по време на интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо за сутрешния блок на Nova, пише Пловдив 24.

В анонса за предването в неделя тя разкрива, че е била жертва на изнасилване и отправи призив към жените, които са преживели това, да не мълчат, а да търсят професионална помощ.

"Няма жена, която да позволи да бъде изнасилена! Изнасилвачът, Монди, никога не иска позволение!“, споделя тя, а думите ѝ прозвучаха с разтърсваща сила.

На въпроса на Мон Дьо защо сега решава да "извади скелета от гардероба от 90-те“, тя коментира: "Не носете тази рана! Потърсете помощ веднага! Защото през 90-те години помощ нямаше, нямаше кой да ни защити нас!“

Преживяното оставя на Дони тежък белег: "Аз излязох от това различна. Никога повече не се промених.“

Още като тийнейджърка, на 16, тя ражда първото си дете. Само три години по-късно обаче преживява три трагедии – губи бебето си, майка си и брака си.

"От болница в болница... влизахме, излизахме непрекъснато. И въпреки че беше едно бебенце, беше ясно, че това е дете с увреждания. А думата "инвалид" тогава беше мръсна дума в България“, разказва тя със сълзи.

Тя обвинява и бившите си свекър и свекърва за част от преживените страдания: "Никой няма да пипа детето, докато аз не се прибера! Това дете е мое и само аз мога да го сложа там, където ще е завинаги!“

Има хора, които разказват живота си, за да бъдат разбрани. Има хора, които го крият, за да не бъдат съдени. А има и такива, като нея – които не го разказват, а го хвърлят на масата, с разкъсано гърло, без молба за прошка, без нужда от съчувствие. Дони Василева не е просто име от светските хроники. Тя е сценарият, който никой сценарист не би посмял да напише: майка на дете, което умира в ръцете ѝ. Изнасилена. Предавана. И оцеляла. Но това не е интервю с оцелял. Това е разпит на една жена, която не се е отказала да бъде себе си, въпреки че светът е пробвал да ѝ отнеме всяка роля – на дъщеря, на съпруга, на автор, на човек. Така Мон Дьо коментира нейното участие в предаването.

Тук няма героини. Има само белези с имена. И въпроси, които болят.