Великият имотен балон в Китай се пукна: Индексът падна на нива отпреди 20 години

03/08/2026, 16:16

Пиксабей

Защо цените на имотите в Китай се сринаха на нива отпреди 20 години назад и какво означава това?

Представете си, че сте си купили апартамент в София през 2006 година. Преминали сте през години на подеми, финансови кризи и отново рекордни поскъпвания, а днес изведнъж разбирате, че спрямо покупателната способност на парите жилището ви струва точно толкова, колкото преди две десетилетия.

Точно този сценарий се превръща в реалност за милиони китайски семейства. Данните показва, че след заличаването на натрупаната инфлация, реалните цени на жилищата в Китай паднаха до най-ниските си нива от поне 20 години насам.

Как се стигна до тук?

Десетилетия наред имотите в Китай бяха считани за най-сигурната инвестиция. Докато у нас хората често влагат спестяванията си в банкови депозити или апартаменти за отдаване под наем, в Китай над 70% от личното богатство на хората бе налято в тухли и бетон.

Строителният сектор наду балон, задвижван от три основни неща:

Строителство на кухи кредити: Големите строители (като Evergrande) теглеха огромни заеми, вземаха парите от купувачите на зелено и вместо да довършат сградите, ползваха парите, за да купят още земя за нови проекти.

Държавната спирачка: През 2020 г. Пекин реши да спре безогледното задлъжняване с твърди регулации („Трите червени линии“). Кранчето за кредити за строителите спря, те нямаха пари да довършат започнатото и строителният гигант банкрутира.

Празни градове и по-малко хора: Строеше се много повече, отколкото имаше реални купувачи. В комбинация с намаляващото население на Китай (което спада от 2022 г. насам), изведнъж се оказа, че няма кой да купува новите жилища.

Реален пример: Как изглежда това на практика?

Ако в централните и скъпи райони на мегаполиси като Шанхай или Пекин цените са се свили умерено, то в по-малките градове спадът е катастрофален:

Пример: Апартамент в град от т.нар. „втора категория“ (като Ухан или Тянжин), купен през 2021 г. за еквивалента на 200 000 евро, днес на вторичния пазар трудна се продава и за 100 000 – 120 000 евро. Купувачите, които са разчитали да го продадат с печалба след години, не просто нямат доходност, но и изплащат ипотека за имот, който струва наполовина на първоначалната си цена.

Какво означава това за обикновените хора и икономиката?

Срив в харченето: Когато купувачът вижда, че спестяванията му в имота се топят, той спира да ходи по ресторанти, да купува нови коли или да пътува. Китайският потребител в момента предпочита да спестява всеки излишен юан.

Промяна в държавния приоритет: Китайското правителство вече не иска да „спасява“ имотите на всяка цена. Целта е капиталът да отива в нови индустрии — електромобили, соларни панели, роботи и чипове, а не в безкрайни жилищни комплекси.

Урок за световните пазари: Случаят показва, че дори в държави с пълна централна власт и огромно население, имотните балони не могат да растат безкрайно. Когато цените надхвърлят многократно възможностите на реалните купувачи, пазарът рано или късно извършва болезнена корекция.