Италиански баскетболист написа емоционално писмо до Коби Брайънт

Дата: 29/01, 21:38

Италианският баскетболист Федерико Биаджини написа много емоционално писмо до Коби Брайънт, който загуби живота си в катастрофа с хеликоптер преди няколко дни, пише Dsport.bg.

Той пусна в социалните мрежи снимка, на която са той и, тогава 12-годишният Коби, по време на летен турнир в Италия.

Ето и писмото на Федерико до Коби:

"Здравей, хлапе. Аз съм човекът с белия потник на тази снимка. Отне ми няколко дни да осмисля какво точно се е случило.
Здравей, хлапе...това казвах. За мен ти винаги ще останеш онова момче от турнира за трофей "Пиатели", който се игра в Монтекатини през 1989 година - кльощавото дете с най-дългите крака, изпълнените с живот очи и усмивка, която, по-късно, очароваше целия свят - не само този на баскетбола.

Ти си онова хлапе, което една вечер, преди 30 години, направи нещо уникално и неповторимо - излезе на паркета, заедно с баща си Били Джо и "големите" във финалите на летния турнир. Екипът ти стигаше до коленете, а ти, едва на 11 години, дори не показа, че се срамуваш - нещо, което подхожда само на шампионите. Ти опита да оставиш своята следа върху мача, да бъдеш главния герой, а не само допълнение. Така, както го направи после в кариерата си.

Финалът на летния турнир, може би един от най-важните по онова време, се игра в Монтекатини. Това бяха едни от най-добрите години за баскетбола в Тоскана. На паркета бяха само "възрастни" - от Серия А, Серия Б, Серия С и Серия D. Те бяха от Монтекатани, Пистоия, Ливорно, Сиена и Флоренция. Никой не искаше да загуби, беше толкова важно...Все пак това бе турнир, в който на карта бяха заложени местните вражди и честта на хората - неща от италианските предградия. Но, с невероятния си талант, ти донесе чувства и емоциите, които бяха присъщи на тези - "зад Океана".

"А, дете на паркета. Колко сладко!", си мислеха тогава над хилядата души, които бяха по трибуните, в това число и майка ти, която те гледаше сякаш изпаднала в транс. Играчите пък си мислеха: "Дете на терена, каква скука". "Какво пък трябва да правя сега?" си мислеше човекът, който трябва да те пази. За добро или зло, този човек бях аз. Средностатистически баскетболист от долните дивизии на Тоскана. Хлапето поема топката... Аз си казвам: "Недей да мърдаш, не прави нищо...той е само хлапе".

Хлапето стреля от тройката...Кош, тълпата пощурява. Моите съотборници ме гледат с неодобрение. В следващата атака хлапето пак взима топката...мисля си: "Приближи се, но не вдигай ръце...той е само дете". Хлапето обаче, непоколебимо стреля отново от тройката. Отново вкарва. Тълпата пак избухва, съотборниците ми пък са още по-ядосани. Треньорът ми, който не искаше да загубим (то, никой не искаше) викна таймаут и ми каза да играя по-здраво в защита. Върнахме се на паркета. Отново хлапето беше с топката. Цялата зала го подканяше да стреля и го окуражаваше. Съотборниците ми пък искаха да играя здраво в защита и викаха: "Не го оставяй да стреля!".

Аз си помислих: "Мамка му, какво да правя сега?". Приближих се до него и с очи опитах да му кажа: "Моля те, не го прави отново". Никакъв шанс. В неговите очи се четеше единствено свирепа решителност (мамба-манталитетът вече бе там). Публиката пък бе извън контрол: "Стреляй, стреляй". Аз вдигам ръце без дори да гледам към хлапето. Както и преди, той поема топката, която бе по-голяма и по-тежка от него, и стреля. Без да искам, и без да знам как, блокирам изстрела. Помислих си: "Какво ли ще си каже майка му за мен?". Феновете започнаха да викат с разочарование в гърлата си. Съотборниците ми пък продължиха да играят сякаш нищо не се бе случило. Аз започнах да се смея на тази трагикомична ситуация и казах на треньора: "Или ме остави на пейката, или ела ти да пазиш това хлапе".

Да...хлапето...Това хлапе, което след няколко години щеше да донесе на баскетбола толкова емоции, колкото никой не можеше да си представи, включително и най-хубавото любовно писмо. Това бе най-доброто сбогуване, което някой някога е писал. Сбогом, хлапе. Сега ти ще накараш и ангелите да се влюбят в баскетбола: "Всеки кош е дело на божествен план". Може би, един ден, отново ще играем 1 на 1. Без никакво съмнение ще ми върнеш за онзи смехотворен блок, докато дъщеря ти ни гледа и се смее.
5...4...3...2...1
Сбогом, Коби. Бе прекрасно!".

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!