Кадър: Архив: Дървен параклис на мястото на атентата срещу царя, 1881 г.
Александър II Николаевич е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Той е смятан за един от най-либералните и прозападни лидери на Руската империя и дори изпраща руски кораби като знак на подкрепа на демократичния Север в Гражданската война в САЩ.
Известен е с либералните реформи, които извършва в руското общество.
Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител.
В България това прозвище се свързва най-вече с победата му в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., вследствие на която една част от българските етнически територии са освободени от петвековното владичество на Османската империя и стават автономно княжество, но без право на външна политика.
Либералните възгледи на Александър Втори дават възможност на България да успее да създаде една от най-прогресивните и новаторски за времето си основи през 1979 година - Търновската конституция, която утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.
По ирония на съдбата именно либералният характер на Търновската конституция дава възможност на България да се измъкне от влиянието и вмешателството на много по-авторитарния наследник на Александър Втори - сина му Александър Трети. И така през главата му да постигне Съединението с Източна Румелия.
Срещу Александър Втори са извършени 8 атентата след 1866 г.
Убит е на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля и осъществен от първомартовци. "Народна воля" е крайнолява революционна терористична организация създадена в Руската империя вследствие отцепването на крайнолевите елементи от партията „Земя и воля“ на конгреса ѝ през юни 1879 година. Главната цел, която си поставя организацията, е да принуди правителството да извърши „демократични реформи“, вследствие от които да се осъществят социални преобразувания със смяна на собствеността и трансформация в руското общество.
Александър Николаевич е син на предишния император Николай I и съпругата му Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Управлението на баща му се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски.
Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската и световна политика.
Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразование е премахването на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван законът за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.
При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.
Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на потискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863 – 1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици – литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския.
През 1867 г. Александър II продава за златни долари на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия – Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).
В областта на външната политика император Александър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877 – 1878). Войната приключва с подписването на предварителния мирен Санстефански договор (1878), с който България става автономно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.
Малко известен в България е фактът, че през 1876 – 1877 г. Александър II взима лично участие в сключването на тайно Райхщадско споразумение с Австро-Унгария във връзка с Руско-турската война, което е предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под управлението на Австро-Унгария.
Атентати
След 1866 г. са извършени осем покушения срещу Александър II.
През 1879 г. радикалната организация „Народна воля“ взривява влак на императора, пътуващ по железопътната линия от Ливадия към Москва, но Александър II не се намира в него.
На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души от присъстващите са убити и ранени.
Александър II е убит на 13 март (1 март стар стил) 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по крайбрежната улица на „Канал Грибоедова“ (до 1923 година – Екатери́нинский канал) в Санкт Петербург под бронираната карета е взривена самоделна бомба - конструкция на Николай Кибалчич, използваща гелигнит (желеобразна смес от пироксилин и динамит). Каретата е частично разрушена, но императорът не е засегнат. След като той слиза от колата, втори атентатор взривява императора и себе си с втора подобна бомба.
Управлението на рода му е прекъснато окончателно с избиването на руската царска фамилия през 1918 година.
Внукът му Николай II е принуден да се отрече от престола по време на Февруарската революция през 1917 година.
Разстрелян е заедно със семейството си през юли 1918 година и на власт идват комунистите, които създават СССР.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Sky News: Русия вече няма възможност за голям пробив към Харков
Дата: 19/05, 21:42
Изненада с времето в понеделник
Дата: 19/05, 21:35
Американец на 90 години стана най-възрастният човек летял в Космоса
Дата: 19/05, 21:29
Захарова: Русия е готова да помогне за издирването на президента на Иран
Дата: 19/05, 21:20
Аятолах Хаменей: Бог ще върне президента
Дата: 19/05, 21:18