Руснаците масово вадят парите си от банките, Централната банка изненадващо намали лихвата

25/07/2026, 10:15

Кадър Ютуб

Руснаците масово теглят парите си в брой, подтикнати от опасения за икономиката и намаляващо доверие във финансовата система. Само през първата половина на юли от банките са изтеглени 513 млрд. рубли (5.75 млрд. евро), а през юни сумата е била 479 млрд. рубли (5.37 млрд. евро), сочат данни на Централната банка на Русия, цитирани от TVP World, цитира Евроком.

От началото на февруари общата сума на парите в обращение се е увеличила с над 2.4 трилиона рубли (26.9 млрд. евро). Една от причините за отлива са зачестилите атаки с дронове от Украйна, които карат властите в Москва да спират мобилния интернет. Това оставя много хора без възможност да извършват картови плащания и ги кара да разчитат на пари в брой.

Несигурността се подхранва и от влошаващите се икономически нагласи. Неотдавнашно проучване на Gallup установи, че 60% от руснаците смятат, че икономическите условия в страната се влошават, а според 56% жизненият стандарт спада. Икономисти добавят, че постоянната инфлация и засиленият държавен надзор върху финансовите транзакции също допринасят за изтеглянето на пари извън банковата система.

„По същество страната е достигнала дисбаланс между парите, които се връщат в банките, и парите, изтеглени от населението“, коментира икономистът Игор Липсиц пред The Moscow Times. Този отлив на средства е оставил банките без ликвидност в рубли и е принудил централната банка рязко да увеличи кредитирането за сектора.

През първите три седмици на юли регулаторът е предоставил на кредиторите над 2 трилиона рубли (23.5 млрд. евро) чрез репо операции. Така общият дълг на банките към централната банка е достигнал 6.243 трилиона рубли (70 млрд. евро) – почти двойно повече спрямо края на миналата година. Междувременно разходите по заеми на междубанковия пазар остават над основния лихвен процент.

В опит да овладее напрежението, само вчера Руската централна банка изненадващо понижи основната лихва до 14%. Решението е в рязък контраст с политиката от края на 2024 г., когато лихвата беше задържана на ниво от цели 21%.

Според икономиста Александър Абрамов има „индикации за проблеми“ на междубанковия пазар, където банките си отпускат взаимно кредити. Натискът се утежнява и от факта, че делът на проблемните заеми вече е надхвърлил 10%, показват данните на самата централна банка. Системата е подложена на натиск и отвън, след като през март 2025 г. САЩ спряха достъпа на руските банки до американските платежни системи за договори в петролния сектор.

Според методологията на Международния валутен фонд подобно ниво на лоши кредити сигнализира за „значителни проблеми“ в банковата система. Анализаторът Максимилиан Хес коментира пред The Moscow Times, че разрешаването на тези проблеми може да отнеме много време.