Икономист: Държавата не може да поеме изцяло външен шок, не трябва да се опитва

21/09/2026, 20:55

Кадър бТВ

“Държавата не може да поеме изцяло външен шок - не трябва да се опитва, тъй като външен шок праща сигнал, който трябва да ни промени поведението. Ако поведението ни е сякаш няма проблем с цените на горивата, никога няма да коригираме потреблението, а може би в известна степен трябва“.

Това коментира пред bTV Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

“Не може да бъде обран външен шок изцяло и не може да бъде обиран постоянно. Тоест, ако е еднократно, временно – да. Но ако това нещо вече продължава месеци наред и остане дългосрочен проблем, в крайна сметка инфлацията се трупа и това ще тежи върху доходите. Не може държавата да обере всичко и вечно“, посочи той в отговор на въпрос дали последно обявените мерки на стойност над 300 милиона евро ще прекъснат прескачането на инфлацията от високите цени на горивата по веригата до крайните цени, които всички ние плащаме“, посочи той.

„На мен положителният поглед ми е, че има едно такова налагане на една посока на мислене, която се създаде последните години. Няколко пъти има шокове при различни правителства и започва да надделява мнението, че може би трябва малко на земеделски производители, малко на товарни превози и помощ към широката маса потребители, но към тези, които имат нужда“, коментира Петър Ганев.

По думите му това е новост в мисленето – нямаше го преди години и се даваше или на всички, или на никого.

„Хубаво е да има такъв един тест. Очевидно през Министерството на труда и социалната политика - през различните програми, социални помощи, помощ за отопление, има различни канали. През някои от тях ще бъде тествано, така че ще стане автоматично и тези 500 хиляди граждани и семейства да се класират. Това няма да промени фундаментално картината, но все пак до известна степен прави бюджета по-ефективен, отколкото да дадем безлимитно на всички, и все пак се опитва да насочи помощта там, където има най-голяма нужда. Само по себе си това не може да промени благосъстоянието на тези домакинства“, икономистът.

„Ако трябва да открехнем следващата врата на мислене, първата стъпка е да дадем на всички, обаче скъпо – ефектът го няма. Пък и може би нямаме толкова пари. И нямаме толкова пари в бюджета, защото сме в прекомерен дефицит.

Втората е да дадем след тест на тези, които имат нужда, което сега се предлага.

Обаче има и трета стъпка и там критиките са обосновани – че може би това не работи само по себе си като подкрепа за доходите, а трябва да се дава там, където променя поведение. Безплатен билет за транспорт – тоест там, където променяме използването на тази суровина, в случая гориво, към други форми, които са по-ефективни и по принцип по-желани.

Ако хората седнат от колите да се возят на електробуси или на метро, е по принцип желаното поведение. Дали пък няма такива вече по-умни мерки, които не са подкрепа за доходи, а водят до промяна в поведението“, обясни Ганев.

„Видимо е големият фокус върху справедливата стойност или справедливата цена, както по-често се казва. Остава неясно какво означава да се отклониш от тази справедлива стойност. Много широко несъгласие има към начина, по който се изчислява. Включително от самите производители, защото огромен е фокусът върху търговците, ама има потребители, производители, хора някъде по веригата. Общо взето всички гледат с едно недоверие към формата, по която се казва какво е справедливо за едва ли не всяка една хранителна стока, която виждаме“, посочи той.

„Ако „Кошницата с грижа“ в по-голяма степен отговаря на стратегията на даден търговец, има търговци, които я използват по-успешно. Друг въпрос е дали, ако беше друг етикетът, нямаше да е същото. Но все пак има стоки, които хората потребяват и носят този етикет”, смята той.

Петър Ганев е учатсвал в традиционна бизнес закуска на Американската търговско-промишлена палата, заедно с изпълнителната власт. В случая премиерът Румен Радев беше там.

„Две неща ми направиха впечатление. Едното беше заявката, че трябва да се промени моделът на икономиката, който така не се променя, но това все пак открива вратата към аргумент: „Вижте, има свръх ръст на потреблението. Ние го помпаме с кредит, помпаме го през бюджета. В крайна сметка част от ръста на цените е заради това помпане на потреблението. И другото е все пак заявката да има консолидиране на бюджета. Моделът на растеж трябва да отиде към създаване на стойност, а не потребление, и че трябва да се консолидира бюджетът, са две добри послания“, посочи икономистът.