Адевърул : Атаките с дронове в Черно море могат да наложат на Румъния "такса за войната" без да е във война

08/10/2026, 08:47

снимка: МО

Атаките с дронове срещу три търговски кораба в Черно море в рамките само на два дни отново поставят на преден план икономическите рискове, които войната може да прехвърли върху Румъния, пише румънското издание „Адевърул“, цитирано от БГНЕС.

Разходите за транспорт и застраховки могат да се увеличат, а поскъпването може да се отрази върху цените на стоките, както на зърното, така и на суровините. В същото време пристанище Констанца може временно да получи допълнителен товарен трафик от стоки, отклонени от Украйна, но рискува да загуби конкурентоспособност, ако несигурността в региона стане трайна. Анализатори, потърсени от „Адевърул“, предупреждават за възможно поскъпване, ако подобни инциденти се превърнат в модел.

„В краткосрочен план въздействието върху румънската икономика е ограничено. Реалният риск се появява, ако тези атаки станат повтарящи се и Черно море започне да се възприема като зона с висок риск“, заявява анализаторът на данни Силвиу Гресой пред „Адевърул“.

При подобен сценарий застрахователните премии за корабите и товарите могат да се увеличат, а корабособствениците да поискат по-високи тарифи за превоз. Част от тези разходи впоследствие може да бъде прехвърлена върху вносителите и износителите, а в зависимост от продукта и пазарните условия, върху потребителите. „Да. Разходите за транспорт и застрахователните премии могат да се увеличат, а част от тези разходи може да се прехвърли в цените на стоките и зърното. Ако ситуацията продължи, може да бъде засегната и привлекателността на маршрутите през пристанище Констанца“, обяснява Гресой.

Процесът на поскъпването вече започна

Финансовият анализатор Раул Путилян също смята, че процесът вече е започнал, но предупреждава, че ефектът няма да бъде еднакъв за всички видове товари. „Да, и процесът вече започна. Но ефектът не е еднакъв. Първо е застраховката. Премията за военен риск се увеличи, за стоманата достигна 10–15 долара на тон, а застраховката е 1–2% от стойността на товара, няколко пъти над нормалното. Към това се добавят по-високи навла и отклонения по по-дълги маршрути. Важно е къде спира разходът. При внос на гориво или торове го плаща потребителят. При зърното е обратното: цената се формира на международните борси, така че част от него се поема от румънския фермер чрез по-ниска цена на място. Хлябът не поскъпва, но маржовете на фермерите намаляват“, заявява Путилян пред „Адевърул“.

Ефектът върху цените зависи от вида на стоката и от това каква част от допълнителните разходи може да бъде прехвърлена по търговската верига. Петролните продукти, торовете и други суровини, превозвани по море, са сред стоките, при които допълнителните транспортни и застрахователни разходи могат по-лесно да достигнат до крайния купувач. При зърното механизмът е различен. Румънските фермери продават на пазар, на който цените се влияят от международните котировки. Ако транспортът до пристанището стане по-скъп, допълнителният разход може поне частично да бъде поет от производителя чрез по-ниска цена за стоката.

„При зърното е обратното: цената се формира на международните борси, така че част от него се поема от румънския фермер чрез по-ниска цена на място. Хлябът не поскъпва, но маржовете на фермерите намаляват“, казва Путилян. Финансовият анализатор Адриан Негреску също обръща внимание, че последиците могат да се разпространят в икономиката чрез логистичните разходи. „Посланието към икономиката е ясно: Черно море вече не е само зона на конфликт между Русия и Украйна, а пространство, в което рискът се е разширил до самото крайбрежие на Румъния“, заявява той.

Пристанище Констанца – между възможността и риска

Пристанище Констанца се намира в парадоксална позиция. От една страна, войната в Украйна превърна румънското пристанище във важен маршрут за стоки, които вече не могат да бъдат транспортирани при нормални условия през украинските пристанища. От друга, същата несигурност, която носи допълнителен товарен поток, може да накара корабособствениците да избягват региона, ако рисковете се увеличат прекомерно. „При Констанца има парадокс. В краткосрочен план тя печели и поема отклонените товари. Но транспортът до пристанището става по-скъп и това подкопава конкурентоспособността му“, заявява Путилян пред „Адевърул“.

Негреску посочва, че пристанище Констанца вече има централна позиция във външната търговия на Румъния. „Пристанище Констанца е морската врата на румънската икономика. Констанца концентрира над 95% от товарите, натоварени и разтоварени в морските пристанища на Румъния. А близо две трети от товарите, натоварени тук, са селскостопански продукти“, заявява анализаторът. През Констанца се изнасят значителни количества зърно, а пристанището се използва и за внос на петрол и част от суровините, необходими за индустрията. „С други думи, Черно море е пътят, по който румънските пшеница, царевица и слънчоглед заминават към Египет, Турция или Испания. По същия път идват петролът и част от суровините, от които се нуждае индустрията. Всяко прекъсване на този път удря пряко селското стопанство, износа и в крайна сметка търговския баланс“, обяснява Негреску.

Засега няма доказателства, че корабособственици са започнали да отменят посещенията си в Констанца след атаката от 5 октомври. Пристанището обаче излиза от година, през която трафикът вече е намалял. Общият трафик през 2025 г. е спаднал до 67 млн. тона спрямо 77,5 млн. тона през предходната година и рекордните 92,6 млн. тона през 2023 г. При зърното обемът е намалял до 18,3 млн. тона спрямо 36 млн. тона през 2023 г.

„Парадоксът е, че нестабилността може в краткосрочен план да донесе повече товари в Констанца. При атакувани украински пристанища Констанца отново се превръща в резервен маршрут за украинския износ. Но това предимство съществува само докато Констанца остава сигурна. Ако корабособствениците започнат да избягват целия район на Черно море, Румъния губи както украинския транзит, така и част от собствения си износ“, предупреждава Негреску.

Румъния може да плаща „такса за войната“, без да е във война

Икономическият риск не е само свързан с евентуално еднократно поскъпване. Ако инцидентите станат чести, компаниите могат да започнат постоянно да включват риска от Черно море в своите изчисления. „В дългосрочен план трайната несигурност може да доведе до отложени инвестиции, по-високи оперативни разходи и по-висока рискова премия за целия регион на Черно море“, казва Гресой. Путилян смята, че моментът, в който инвеститорите променят поведението си, е свързан най-вече с продължителността на риска. „Зависи дали става дума за изолирани инциденти или за модел. Инвеститорите реагират на постоянството, а не на една-единствена атака. Ако рискът се установи в икономическите зони на държави от НАТО, се появява постоянна рискова премия за проектите в региона: пристанища, логистика, офшорна енергетика.

Има и обратна страна. Същата несигурност ускорява инвестициите в отбраната и засилва ролята на Констанца за възстановяването на Украйна. В дългосрочен план регионът не става непривлекателен за инвестиции. Той става по-скъп за застраховане и по-селективен. Разходът за Румъния не идва под формата на шок, а като постоянна рискова такса върху всичко, което преминава по море“, заявява Путилян. И според Гресой ключовият фактор е продължителността на явлението, а не отделният инцидент. „Да. В дългосрочен план трайната несигурност може да доведе до отложени инвестиции, по-високи оперативни разходи и по-висока рискова премия за целия регион на Черно море“, казва анализаторът.

Залогът надхвърля товарния трафик

За Румъния въпросът е още по-важен, тъй като Черно море има стратегическа роля в икономическите планове за следващите години. Регионът не означава само транспорт на товари, но и енергетика, инфраструктура и инвестиции в офшорни проекти. Негреску смята, че атаката, извършена в близост до румънска петролна платформа, трябва да бъде разглеждана и от тази гледна точка. „Най-големият залог не са днешните разходи, а утрешните инвестиции. Фактът, че първата атака се случи близо до румънска петролна платформа, не е детайл. Черно море е мястото, където Румъния изгражда енергийното си бъдеще чрез добива на газ в морето и мястото, където Констанца трябва да се превърне в регионален логистичен център“, заявява той.

Инвестициите в подобни проекти се реализират за дълги периоди, а компаниите трябва да оценяват разходите и рисковете много преди фактическото започване на строителството. „Инвеститорите, корабособствениците и логистичните компании вземат решения за десетилетия. Когато дадена зона стане непредвидима, тези решения се отлагат или се преместват другаде. Застрахователите искат по-високи премии, банките искат по-големи гаранции, а проектите стават по-скъпи още преди да са започнали“, обяснява Негреску.

Какво ще се случи, ако атаките продължат

Към момента сценарият не е на блокада. Пристанище Констанца функционира, а териториалните води на Румъния остават извън зоната с максимален риск. Проблемът възниква, ако атаките срещу търговски кораби се превърнат от изолирани инциденти в повтарящо се явление. В такъв случай допълнителните разходи няма да останат само в транспортния сектор. Те могат да се прехвърлят върху вноса, износа, селското стопанство, индустрията и в определени случаи върху цените, плащани от потребителите.

„Все още не сме в сценарий на блокада. Териториалните води на Румъния остават извън зоната с максимален риск, а пристанище Констанца функционира нормално. Но ако атаките продължат и се приближат до нашите брегове, Румъния рискува да плаща „такса за войната“, без да е във война: по-скъп транспорт, по-скъпи храни, по-малко конкурентен износ и отложени инвестиции. Повече от всякога сигурността на Черно море е и икономически въпрос“, заключава Негреску.