25-годишната Ирина Петрова умира мъчително от рак, заобиколена от 5-те си невръстни деца, най-малкото от които на две години, пише "Монитор". 

Изоставена е от всички и най-вече от здравната система, която уж трябва да й помогне. Тя обаче я оставя дори без рецепта за морфин, поне да спести  мъчителната агония на жестоката болест.

Драмата на жената започва през 2012 година, малко след като ражда 5-ото си дете за последните 8 години. Според гинеколози нелекувани усложнения и прекалено интензивната родилна дейност отключват раково заболяване на шийката на матката. Започва да получава кръвоизливи, но не е осигурена и не ходи на лекар. Постепенно общото й състояние се влошава. След масирано кръвотечение на 29 юли миналата година най-накрая я настаняват в специализирано заведение в Стара Загора. Социалните плащат за лечението й.

Лекарите констатират хистологично доказан, локално авансирал, иноперабилен (тумор, който не може да бъде опериран) карцином на матката. Поради невъзможност от интервенция й назначават лъчетерапия. Изписват я на 12 септември в задоволително състояние и е насочена към диспансера в Хасково с право на два контролни прегледа в рамките на месец след изписването. Само месец по-късно обаче състоянието й отново се влошава. От онкологичния диспансер, който отговаря за случаите в Хасковска и Кърджалийска област, отказват да я приемат. По две причини – дължи 700 лв. за осигуровки. Казали на мъжа й Кольо и сестра му Светла, че ще я вземат на стационар, ако внесе половината от тази сума.

Пред репортери обаче обясниха, че това е безсмислено. Имали поне 40 подобни случая и в чисто медицински аспект не могат да направят нищо повече за Ирина. Препоръчаха да бъде настанена в хоспис или за нея да се грижат близките й. Те обаче не могат да й осигурят необходимите болкоуспокояващи.

И не защото са толкова скъпи, а защото се изписват по специална жълта рецепта, която се издава само в специални случаи. Лекари от Онкото могат да я издават, дори лицето да не е осигурено. Те обаче й отказали и препоръчали Ирина да вика Спешна помощ, чиито лекари могат да й изпишат спасителния морфин. Друг, който има това право, е джипито, но Ирина няма такова, защото не е осигурявана.

В момента жената се справя с адските болки с но-шпа и спазмалгон. Не смее обаче да вика от болка. Около нея се гушат 5-те й деца, които са на възраст от 2 до 10 години. В апартамента има и други хора, свекървата, съпругът, зълвата. И умиращата майка се съобразява. Покъртени от драмата, от социалната дирекция в Димитровград се ангажират на своя глава да я подпомогнат с еднократна финансова помощ от 325 лв. По норматив обаче, ако молбата се подаде сега парите ще се получат едва другия месец след 20-о число. Което може да е безнадеждно късно за стопената до 30 килограма женица.

От димитровградските социални признават, че децата се отглеждат в риск, но са категорични, че отнемането им сега ще е във висша степен нехуманно към умиращата им майка. Директорът на местната служба Жанета Желева коментира, че са готови да финансират лечение на Ирина, въпреки че не е осигурена. Правили са го в миналото, когато Ирина пак не е била осигурена. Ще го направят и сега, стига да се намери някой лекар, който да опита да я лекува.

За болната майка пък най-големият ужас не е толкова смъртта, колкото, че 5-те й дечица ще останат сираци. И ще повторят нейния път.

Местна фондация помага на семейството

Когато става ясна диагнозата на Ирина, димитровградските социални и местната фондация „Подари усмивка” им намират къща в село Ябълково. Фондацията осигурява цялостна покъщнина и дрехи за родителите и децата. Кольо и обкръжение продават всичко, включително и дрехите. Местните пък предупреждават, че ако ромите не се разкарат, ще ги линчуват, защото крадат.

„Подари усмивка” и социалните не се отказват и им намират евтин апартамент в Димитровград. В който след само няколко месеца живот вече почти нищо не е останало. На стар метален креват с рисувани табли се гушат болната майка и 5-те й дечица. Топлят се на печка с два реотана. Нямат хладилник, пералня и готварска печка. Допреди месец не им е трябвало, защото токът им бил изключен и всички са живели в мрак и студ. Спасява положението зълвата Силвия. Тя се връща от чужбина да се грижи за болната Ирина и децата. Плаща наема и тока. Сега в жилището има само маса с три стола и газов котлон. На него се топли водата, с която най-голямото дете - 10-годишната Минка, пере на ръка дрехите на всички. Единственият им доход е 120 лв. от детски. Ирина не получава добавки за всичките си деца, тъй като не за всички има право – не посещават редовно училище и детска градина.

Родителите й я зарязали като малка

Ирина отново е изоставена от всички. Така, както и тръгва от началото на живота. Раждат я родители „пройдохи”, както ги описват тези, които ги познават. Изоставят я веднага. Съдбата на бебето щяла да бъде дом, но над нея се смилява циганката баба Неда. Взема я да я гледа в дома си. Обгрижва я наравно с другите деца, дори нея повече. Радва се на хубавата бяла „щерка” и се хвали на съседи с нея. Спестява й всичко, освен най-циганското – жени я още след първия менструален цикъл - на 14 години. Но не я харизва на кого да е, а на внука си Кольо, за да го надзирава и вкарва в пътя. Той е същият пройдоха, признават дори и близките му, но поне не бил лош човек. Единственото, в което го бивало, явно обаче е да прави деца. За нула време съпругата му ражда 5. През това време мъжът й се хваща тук-там на надник, за последно да гледа крави в Гълъбово. Харчи обаче по-бързо, отколкото печели пари. И типично по ромски покрадва.