Борисов плаши с оставка заради заема (преглед на печата)

---

News.bg

Политическата драма около гласуването на 16-милиардния държавен заем в парламента е водека тема за вестниците в четвъртък.

„Въпреки първоначалните очаквания Народното събрание отложи гласуването за новия заем от 8 милиарда евро. Дебатите ще продължат утре сутринта, а вотът ще бъде насрочен най-вероятно за следващата седмица. През това време ГЕРБ и Реформаторския блок ще се опитат да съберат по-широка подкрепа.

Въпреки продължилите над три часа совалки на министъра на финансите Владислав Горанов и на представители на Блока в стаите на "Патриотичния фронт" и АБВ, двете партии, които подкрепят кабинета, все пак обявиха, че са против. А като основен мотив и от двете формации посочиха начина, по който са научили за намерението за заема и скоростта, с който Горанов се е опитал да прокара проекторешение.

"Няма как нещата да се случат за кратко време и обществото и парламента, трябва да бъдат убеждавани", каза съпредседателят на "Патриотичния фронт" Красимир Каракачанов... 

Във връзка с намека на премиера Бойко Борисов за оставка, ако заемът не мине, Каракачанов заяви: "Вариант, в който някои ни казва в последния момент „или"-„или" няма и за това от снощи решението на парламентарната група e че няма да подкрепим тази ратификация". А президентът Георги Първанов посочи: "Не искам да се вземат решения под натиск, искам да има дебат"...

"Как можеш да продължиш да управляваш, като нямаш пари?" Този въпрос задочно зададе вицепремиерът Румяна Бъчварова. И допълни: "Това е състоянието на бюджета, нека си даваме сметка. Ние се опитваме да го решим по възможно най-щадящия начин. Как ще станат плащанията без тези 16 млрд. лева? Това е една възможност да решаваме финансовите проблеми на държавата". Тя изрази увереност, че партиите, подкрепящи кабинета, ще вземат отговорно решение и заяви, че разчита на съвестта на всеки един от депутатите да разбере проблема. "Лошото в момента е, че се политизира тази тема и то по един доста евтин начин", отсече Бъчварова..." - в. „Стандарт"-

Всекидневниците съобщават за проблеми с плащанията от НЗОК заради липсата на управител на касата.

„Съществува реална опасност сроковете на предстоящите плащания на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) към договорните партньори на касата - аптеки, лекари, лаборатории и болници да не бъдат спазени.

"Лечебните заведения няма да успеят в срок да се разплатят с различни доставчици, респективно - няма да могат да изплатят възнагражденията на персонала. Има реална опасност от предявяване на съдебни искове към НЗОК за лихви към забавените плащания", гласи съобщение, публикувано на страницата на касата.

Пряката причина за това е, че няма оторизиран представител на институцията, който да разписва необходимите документи.

Мандатът на управителя на НЗОК Румяна Тодорова изтече на 12 февруари, като тя предупреди, че след тази дата ще престане да подписва документи.

Не могат да бъдат придвижени протоколите за лекарства на пациенти с хепатит - 95 души, с артрит - 180 души, с анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит - 202 болни, с десиминиран лупус еритематодес - 8 души, и на един пациент с грануломатоза на Wegener.

Възможно е и да бъде забавено изплащането на възнагражденията на работещите в лечебните заведения, както и на работещите в НЗОК, допълват от пресслужбата.

Народното събрание трябва да определи кой ще поеме поста през следващите пет години, каквато е продължителността на мандата на шефа на касата.

Две са кандидатурите, издигнати от ГЕРБ, за нов управител на касата. Това са ръководителите на столичния клон на здравната каса д-р Глинка Комитов и на пловдивския д-р Иван Маджаров, а се очаква изборът да се състои следващата сряда... 
По-рано здравният министър беше заявил, че изтичането на мандата на предния директор и процедурата по избор на нов няма да предизвика промени в системата." - в. „Дневник".

„Стотици хронично болни трябва да чакат парламентът да избере нов управител на здравната каса или поне да реши кой да подписва документите на НЗОК. Протоколите за скъпо лечение на близо 500 души с хепатит, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит и редки болести не са подписани и хората не могат да получат лекарствата си, съобщиха от касата.

"Предвид обстоятелството, че няма оторизиран представител на институцията, който да разписва необходимите за това документи, съществува реална опасност сроковете на предстоящите плащания да не бъдат спазени", допълват от касата и посочват, че до края на месеца всички договорни партньори на НЗОК - лекари, зъболекари, болници, аптеки и лаборатории трябва да получат парите си за дейността през януари. Ако дотогава няма кой да подпише фактурите, "лечебните заведения няма да успеят в срок да се разплатят с различни доставчици, респективно - няма да могат да изплатят възнагражденията на персонала. Има реална опасност от предявяване на съдебни искове към НЗОК за лихви към забавените плащания", предупреждават от НЗОК.

По този повод БСП предрече пълен хаос в здравната система. Социалистите изчислиха, че новият управител на касата ще бъде избран от парламента най-рано след 21 дни. Според депутата Мая Манолова мандатът на сегашния шеф на касата Румяна Тодорова, който изтече още на 12 февруари, трябва да бъде удължен с проектозакон, в противен случай действията й могат да бъдат обявени за нищожни. Манолова призова здравният министър да изрази позицията си по този въпрос, вместо да се занимава с пиар по линейките. Колегата й Емил Райнов пък предупреди, че кандидатите за управител на касата няма как да представят адекватни концепции за работата на институцията, след като все още не са ясни законодателните рамки на предприетата от Петър Москов реформа в здравеопазването.

Възрази им Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който обясни, че няма да има забавяния с плащанията, защото по договор настоящият шеф има правото да подписва документи до избирането на негов приемник, а ако откаже, това може да направи подуправителят на касата. "Това са едни политически изказвания, които не са обосновани върху никакви факти", заяви той. "Да не се плашим, че ще стане апокалипсис за 21 дена", бе становището и на Георги Кючуков от АБВ.

Шефът на здравната комисия Стоян Тонев обеща преди дни новият шеф на касата да бъде избран до 25 февруари, но предвид заложените в процедурата срокове това едва ли ще е възможно..." - в. „Сега".

Вестниците отбелязват и годишнината от героичната смърт на Васил Левски.

„Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът" и „Джингиби" (Неуловимият).Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров.

Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник." - в. „Стандарт".

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.