Делнични мисли - Висше образование за камериерки

30/03/2011, 10:07

Хората във властта не желаят да разберат, че от кризата ще се излезе с грижи за развитие на производството, с нови работни места и с по-високи заплати, а не само с икономии от хляба на хората

На спирката момиче ме попита с кой автобус може да стигне до един от моловете. Докато чакахме, разказа, че отскоро е започнала работа като касиерка в супермаркет. И е много радостна. Завършила Стопанската академия в Свищов, но дълго не можела да си намери работа.

В края на седмицата 800 души, мнозина с висше образование, се явиха на среща с работодатели от туризма. Кандидатстваха за администратори, камериерки, сервитьори, готвачи, аниматори, водни спасители, кухненски работници, озеленители, общи работници. Стотина излязоха с надеждата, че през лятото ще работят. И това става във Варна, където нивото на безработицата е два пъти под средното за страната. Но има и 15 000 безработни, от които 2000 висшисти!

Безработицата се превърна в бич за млади и стари, след като заводите хлопнаха врати. Въпреки че въведохме масово професията охранител, която дава препитание на 200 000 мъже. Въпреки че върнахме кондукторките в автобусите, с което само във Варна се откриха работни места за неколкостотин жени. Между впрочем не ви ли прави впечатление, че напоследък все по-често билетчето ви къса мъж?

Преди време, когато искаха да привлекат работници към т.нар. непрестижни професии, нарекоха доячката във кравефермата „оператор на доилен агрегат”, а общият работник - „работник всички специалности”. За тях не се искаше ценз – работните места бяха повече от кандидатите. Сега може би ще трябва да се въведе ценз висше образование за камериерки.

Нещо не е наред, но ще се оправи, се тревожи с надежда оптимистът. То какво ли пък е наред в нашата държава, репликира песимистът. Зевзекът пък добавя, че така най-после ще повишим равнището на туристическото обслужване. И ще разсмее професионалистите. Защото за много от тези длъжности е необходима добра квалификация, а не високо образование. По презумпция висшистът би трябвало да работи повече с ума си.

За какво му е тогава на младия човек висше образование? Може би единствено за удовлетворение амбициите на мама и тате и за самочувствие в компанията. В краен случай, ако попадне на смяна с колега по образование, докато мият чиниите в ресторанта, могат да обсъдят някой казус в наказателното право или да разсъждават за тенденциите в световната финансова система. За много млади следването се превърна в повод да останат още няколко години на издръжка на родителите. Без да са сигурни, че то ще им послужи за препитание.

Не бива да обвиняваме за това състояние само кризата – причините са много по-дълбоки и не са от вчера, но кризата прави живота много по-тежък. Очевидно хората във властта не желаят да разберат, че от кризата ще се излезе по-бързо с грижи за развитие на производството, при което ще има нови работни места и по-високи заплати, а не само с икономии от хляба на хората. За тях обаче единствено важна е похвалата от Брюксел. Но както казва народът: Господ помага, ала в кошара не вкарва. Та и Брюксел - може да потупва по рамото, но няма да гласува на изборите.

Йордан Дончев