Българин крил от семейството си, че има 3 деца в Америка

---

Алексения Димитрова; 24 часа

Търся живи роднини на баща ми Иван Симеонов, роден в Ново село, Видинско, през 1903 г. През 1916 г. той живял в Америка, после пътувал няколко пъти към България и обратно. От него знаех, че в родината имал 2 дъщери. Пазя писмата на едната от тях, при която замина в края на 1982 г. Доколкото знам, е починал в България през 1984 г.

“Дядо ми Иван никога не е споделял, че е имал друго семейство и деца в Америка. Може обаче да е предполагал, че един ден те ще ни потърсят, защото, преди да почине, ни каза: “Който и да ви се обади, да знаете, че вие сте единствените ми наследници.”

Това са първите думи на Луиза - 57-годишната внучка на Иван, която откриваме в голям град в Южна България. Майка й била една от двете дъщери на емигранта в България. Макар че починала отдавна, тя имала много силна връзка с баща си. Двамата си пишели, докато той бил в Америка, а когато се върнал в България в последните месеци преди смъртта му, тя се грижела за него.

Затова внучката е повече от изненадана от твърдението на американката София Никълсън, че тя, брат й Джон и сестра й Шърли са деца на българина. Тя недоумява

как дядо й е успял да

запази тайната през

целия си живот

и защо никога не им е казал, че отвъд океана е станал баща на 2 момичета и 1 момче. Категорична е, че не желае контакт с американското семейство.

Това огорчава София, но тя продължава да таи надежда, че семейството ще й разкаже поне нещичко за българския й баща. “Не искам да ви наранявам. Само искам да знам повече за Иван и близките му в България. От малкото, което си спомням, той изглеждаше добър бизнесмен и мил човек. Казвал ми е, че пристигнал в САЩ, за да започне бизнес и да помага на семейството си в България. Вие сте единствената надежда да запълня празнотите на тази част от рода ни. Ще се радвам да откриете в сърцата си каквито и да са спомени, които пазите за него”, написа София до българската внучка на Иван няколко седмици след намирането.

Последната среща между нея и човека, когото смята за свой баща, била през 1984 г. Иван живеел в дом за стари хора в Холивуд. “Един ден ми се обади да ми каже, че ще замине за България при една от дъщерите си, защото страда от паркинсон и трябва някой да се грижи за него. Не говорихме много, но го попитах иска ли да го закарам до летището. Той прие и там си направихме последната снимка”, разказва София. Тя

опитала да пише

на баща си

на адреса в България, който й оставил, но не получила отговор. “Не знаех, че е починал, до момента, в който една банка не ни потърси, за да ни предаде пари, които искал да ни остави”, казва София. Тя съжалява, че не опитала да осъществи връзка по-настойчиво.

“Не ми беше до това. Бях само на 19 г. Тъкмо се бяхме събрали след близо 15-годишна раздяла. През 1962 г. Иван ни остави за осиновяване, след като майка ни Патси, с която живееше на семейни начала, напусна семейството. Аз и сестра ми Шърли бяхме осиновени от учителка, която се грижеше много добре за нас, а брат ни Джон - от друго семейство”, разказва жената. 

Двамата успяват да се открият едва през 1977 г. “Иван имаше ресторант, наречен “Червеният кон”, в центъра на Лос Анджелис. Когато се обадих, новият собственик ми каза, че е купил бизнеса преди няколко години, но Иван все още живее в хотел в Лос Анджелис. Брат ми и аз отидохме и се срещнахме с него - бе много емоционално, той бе щастлив да ни види, изрази радост, че сме пораснали добри граждани и съжаление, че не е могъл да помогне за здравословните проблеми на майка ни Патси”, спомня си София.

Тя

научила, че Иван има

друго семейство

в България,

едва през 1977 г. “Разбрах го от разговора с негов приятел, с когото се свързахме 15 г. след раздялата ни”, спомня си София.

Иван от своя страна при нито едно от завръщанията си в родината не споменал, че е срещнал друга жена отвъд океана, която е станала майка на трите му деца София, родена през 1958 г., брат й Иван - през 1960, а сестра й Шърли - през 1961 г. София, която започна издирването, знае от майка си, че е кръстена на столицата на България.

Въпреки че Иван ги дал за осиновяване, тя пази топли спомени от него. “Живеехме в приемно семейство около една година. Иван идваше да ни види, преди да даде съгласието си за осиновяване. Винаги ни носеше подаръци”, спомня си София. 

Когато преди време решила да търси близките на баща си в България, опитала какво ли не. Писала на кметството във видинското Ново село, свързала се българското консулство в Лос Анджелис, но отникъде не получила отговор. “Винаги срещах стена пред себе си. Вие успяхте за кратко време да откриете роднините му и да дадете отговор на част от въпросите, които ме вълнуват от години”, казва София.

Тя решила да търси роднините на баща си в България, защото винаги се чудела каква е била тази част от рода. “Искам да знам какви черти от тази страна на семейството ми притежават децата ми”, мотивира се жената. 

Баща й казвал, че обича родината си, че с радост се връща в нея, но намирал политиката потискаща. Като сравнявал с новата си страна, казвал, че

САЩ му дават честно

да печели и да харчи парите си, а не да го притискат за всичко.

“Иван бе винаги на работа и рядко вкъщи. Майка ми скучаеше и също излизаше. Веднъж ги чух да се карат на тази тема. Когато тя ни напусна, видях Иван да стои на един стол в дневната и да плаче. След време разбрах, че тя е продължила да работи по баровете в Лос Анджелис и починала едва на 47 г. от сърдечна атака, алкохолизъм и прекалено напълняване”, казва София.

Тя от години се грижи за сестра си Шърли, която е прикована на легло. По повод болестта жената се запитала какви гени носят всъщност. Казва, че в писмото, което пратила на дъщерята на Иван преди години, написала същото, което написала сега и на внучката. “Не искам да им причинявам проблеми, просто искам да науча повече за баща ми. Надявам се, че могат да споделят спомени за него, за близките му, за рода му и за България”, завършва жената.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.