Оцелелият помощник-машинист от влака за Кардам: Сънувам как хората пищят и падат от горящия вагон

---

 Дима Максимова; 24 часа

 

7 г. след смъртоносния пожар във влака от София за Кардам, в който изгоряха 9-има, трагедията продължава да преследва не само близките на жертвите, но и семействата на двамата машинисти, спасявали пътниците.

През 2014-а 47-годишният Христо Колев издъхна след мъчително боледуване от токсичен хепатит вследствие на вдишания дим

Колегата му от локомотивната бригада Георги Николов разказа пред “24 часа”, че се бори със здравословни проблеми, отключени след преживяното, а всеки ден споменът за случилото се го убива.

“Сънувам трагедията, още и още - не мога да се отърва от спомена и няма да мога. Ще го помня, докато съм жив”, казва Георги.

Пожарът възниква около 23,23 ч на 28 февруари 2008 г. във втория вагон на влак №2637, пътуващ за Кардам. От кушет-вагона огънят бързо се разраства към съседния спален вагон.

Инцидентът става при навлизане на влака в индустриалната зона на Червен бряг. Георги и покойният Христо често са в една бригада. Добре се разбират и са приятели.

“И двамата видяхме пламъците зад локомотива, след като беше задействана спирачката от вагона. Влакът спря за много кратко време. 

Зловещите останки от запалените вагони СНИМКА: Буряна Божинова
 

Подадохме се навън през прозорците на локомотива, за да разберем какво става. Видяхме пожара”, разказва Георги.

Машинистите хукват и разкачат 6-те вагона след горящите. Правят всичко по силите си, за да спасяват хората.

“Най-яркият ми спомен е как хората бягат по камъните. Падат от вагона, пищят и викат за помощ, всичко беше адска и голяма трагедия”, разказва за кошмарната нощ помощник-машинистът. В суматохата опитват да гасят с пожарогасители.

“Аз, докато тичах с единия пожарогасител, една девойка падна пред мен на камъните отстрани на релсовия път. Спрях, подадох ѝ ръка, тя се изправи. Попитах я добре ли е и продължих с пожарогасителя към вагона, който гореше. Миризмата и пушекът няма как да се забравят, защото миришеше като на изгоряла гума и вдишването на дима беше страшно”, спомня си Георги.

Въпреки това дълбоко в себе си изпитва вина и съжаление, че не са успели да измъкнат всички

От мига на инцидента животът му тръгва наопаки. Спомня си мъчителното ходене по съдилища, парламент, дирекцията на БДЖ, полицията и още куп институции, които търсят истината и виновните за изгорелите хора.

През юли 2010 г. Георги спира да пътува. В края на същата година здравето му се влошава.

“Две години след инцидента в резултат на стреса, вдишания дим и всичко останало, което преживях, се отключи заболяване на гръбначния стълб”, споделя бившият железничар.

На следващата година получил и нервен срив. Поставят му диагноза паническо разтройство.

“Това е втората болест, с която бях затворен близо 3 г. вкъщи, без да излизам, без да мога да работя, без да мога да се грижа за семейството си”, разказва той. 33-годишният мъж е с болестта на Бехтерев. Тя засяга гръбначния стълб и ставите в областта на кръста и хълбоците. Обяснява, че към днешна дата болестта може да бъде единствено забавена, но не и излекувана. 

“Във втори стадий съм. Могат да ми се слагат инжекции, които да предотвратят навлизането в следващите етапи, но те струват 1200 лв. на месец.

Познайте дали здравната каса ги поема и дали един пенсионер по болест може да си ги позволи”, казва Георги.

Мъжът има още хипертония, отключват се проблеми и с бъбреците.

“Станах развалина и съм на ръба на

оцеляването Получавам инвалидна пенсия от 140,99 лв., които не стигат само за хапчета, а има и други разходи и загърбих всякакъв вид лечение. Така се стигна до влошаване и затваряне между 4 стени и всекидневно страдание”, споделя младият мъж.

Благодарен е на семейството и родителите, които помагат, доколкото могат. Крепят го жена му и малката му дъщеря.

“Иначе бих рухнал съвсем. Жена ми е плътно до мен, преживява всичко, преживява и болката на семействата на загиналите. Не ѝ е леко, но не ни предава.

Дъщеря ми пък още не знае през какво съм минал

- малка е, не мисля, че разговор за смъртта е подходящ за дете, което няма 4 г. Един ден ще ѝ разкажа”, добавя Георги.

Към изпитанията от началото на тази година се прибавя и просрочен ипотечен заем, заради който семейството от Горна Оряховица може да загуби жилището си.

“Мечтая да се подобри здравословното ми състояние, да успея да започна работа и да изплатя ипотечния си заем, за да може дъщеря ми да има нещо от мен, а не да я оставя на улицата.

Надявам се да се наредят нещата поне малко и тя, и съпругата ми да са добре. Не искам много - само те да са добре”, казва Георги.

Той продължава да поддържа връзка със семейството на починалия си колега машинист. Свързва ги мъката и безизходицата. Вдовицата и двете деца на Христо също едва се справят след кончината му.

Семейството теглило 8000 евро заем за неговото лечение.

Наскоро достойни българи на “24 часа” -

младежите от благотворителната организация “С вяра в доброто”, стартираха акция за направа и продажба на мартеници в Горна Оряховица, наречена “Мартеници за герои”.

“Със събраните средства ще подкрепим семействата на двама достойни граждани на Горна Оряховица - машинистите от трагично известния влак София - Кардам. Единият вече не е жив, за съжаление. Те са двама герои, за които държавата бързо забрави и сега семействата им живеят в нищета”, обясни председателят на сдружението Лъчезар Любенов.

“Доста добри хора, съпричастни на моята участ, се отзоваха и ми помагат кой с финансова подкрепа, кой с морална, за което съм им задължен от дъното на душата и сърцето си”, не сдържа благодарността си помощник-машинистът на изгорелия влак. 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.