Георги Карауланов, герой на соцтруда: Тодор Живков обичаше родината си

---

- Какво прави днес героят на социалистическия труд Георги Карауланов?

- Поради това, че съм пенсионер, дарявам работната си сила в услуга за "капризите" на жена ми. Работя на бартер. Срещу топла котлова храна всеки ден изхвърлям боклука, пазарувам, макар и не съвсем на сметка, управлявам прахосмукачката, простирам пране, мия чинии, радвам се на правнучката ми Яна, коятовинаги посяга да ми счупи очилата.
Освен това всяка сутрин слушам пресни лакърдии от старците, с които чакаме пред магазина Вельо млекаря да дойде от село и да ни донесе истинско краве мляко.

- Колко от някогашните трудови герои останахте? Чувате ли се, срещате ли се?

-  Никога не съм знаел колко са удостоени с това звание, нито пък колко са сега. Ние сме изчезващ вид. На кого сме нужни? Ако бяхме звезди от естрадата или от футбола... На земята и на територията на Аспарух няма място за призраци.

- Защо и как през 1969 г. ви направиха герой на труда?

- В указа на Народното събрание лаконично е записано: "За трайно високи трудови успехи в строителството на социалистическа България". Поводът бе 25 години от социалистическия строй в НРБ. Този строй ценеше и уважаваше труда като съзидател на благата за човечеството. А подробностите търсете в душата ми и в осквернените страници на съвременната история от уродливите слепци, родени мижитурки.

- През 1974 г. обаче ви издигат за секретар на ЦС на БПС? Защо приехте? Това не е ли предателство към професията, към работническата класа, към идеята?

- Аз съм син на занаятчия, потомствен сиромах. На 13 години напуснах родния дом и както ми напомняте, през 1974 г. вече моите ръководители по препоръка на уменията ми в занаята и в организацията на труда на мощната строителна бригада, създадена от мен, ме назначиха за директор на новостроящия се завод за метални строителни конструкции.

Задачата бе тежка, но нова. Новото за мен винаги е било като стръв за шарана. Захапах яко директорския занаят и с помоща на колектива работата потръгна. Това ми носеше радост. Но като напуснах моята славна бригада, страдах много, защото аз я убих. Тя се разпадна и никой не успя да я спаси. Не след дълго вече бригада "Пеньо Пенев" не съществуваше.

В завода бързо осигурих транспорт за хората, направихме временна столова, битови стаи, баня, започнах строеж на жилищен блок. Преминахме на петдневна работна седмица. 
Работниците започнаха да ме поздравяват. Аз знам кога работникът уважава ръководителя. Може би това е било забелязано от БКП и ЦК ме предложи на профсъюзите за секретар по социалните въпроси. Това са най-трудните въпроси за решаване на хората в заводите, мините, строежите, ТКЗС и учрежденията. Аз обаче, работникът, служех на трудовите хора с любов и радост.

- Имахте ли срещи с Тодор Живков? Какъв човек беше той?

- Аз, когато гледам една сграда, "виждам" как всички сили, познати ни от статиката, участват в отделните елементи на сградата така, че тя да е в равновесие и години да понася ударите на природата, мога да се произнеса за строителя. Но не се наемам да правя оценки на Тодор Живков не само поради това, че той е мъртъв, но се искат огромни познания и способности вярно да анализирам защо тогава той е постъпвал така или иначе. Такъв факир не съм. Но по правило човекът е това, което върши Живков за мен е историческа личност. Той живя в един брутален свят и упорито се мъчеше да го промени. Той бе истински родолюбец.

- По какви поводи се срещахте с него?

- Беше по негова покана. Веднъж поводът беше конгрес на турските профсъюзи, където бях гост. Тогавашният ръководител на турското правителсто Сюлейман Демирел в приветствената си реч към делегатите призова турците, където срещнат комунист, да го убиват. В студентската демонстрация предишния ден в Анкара бяха убити двама студенти.

Според Демирел протестите там били организирани от комунистите. Той се позова на подобен призив от Кемал Ататюрк в края на тридесетте години на ХХ век. За мой късмет преводач ми беше Паруш Парушев - човекът, който е написал най-сполучливата биография на Ататюрк, поради това бе уважаван от турските писатели и бе приятел на тяхния председател големия Азис Несин.

- И вие как реагирахте на предизвикателството?

- Предстоеше аз да прочета моето приветствие и Паруш ми каза на ухото, че Ататюрк никога не е изговарял тези думи. По този въпрос е имало голям скандал в турската преса, където се е доказало, че това е клевета срещу бащата на турския народ.

И когато застанах на трибуната, се обърнах към премиера: "Г-н Демирел, преди да прочета приветствието си искам да знаете, че аз съм комунист и мое право е да знам какво ще правите с мен? Думите, които приписахте на великия реформатор Кемал Ататюрк, не са казвани никога от него. Това ще ви докаже моят преводач -биографът на Ататюрк."

Демирел напусна конгресната зала, мен ме аплодираха, но скандалът стана. От нашето посолство присъстваше представител там и знаех, че той трябва да докладва спешно за случилото се. Щом се върнах, бях поканен при Живков.

- Той скара ли ви се за постъпката?

- Разказах му цялата история. Много се смя, но не ми се скара. Друг случай, при който бях при него, е свързан със сроежа на жп линия за Турция. Моите ръководители определиха бригадата ми да извърши монтажа на стоманения мост над Марица до Свиленград. Бай Тодор ме покани, каза ми, че тази линия елиминира Гърция, тъй като няма да се налага влаковете да ползват трасето през нея, от което ние печелим значителни средства от такси, мита и т.н. Освен това, новото трасе е врата за Гърция и за Турция, но ключът е у нас.

"Аз - каза той, - съм инициатор на този строеж, подписал съм срок за изпълнението му, но закъсняхме с изработването на моста, тъй като трудно доставихме от чужбина стоманата. Сега искам от тебе да спазите срока за малкото време, което остава за монтажа на моста, за да мине влакът на указания срок..."

Това бе чест за мен. Поради сериозността на задачата бях готов на всичко. Влакът от Париж
мина по моста на уреченото време. А мен арх. Георги Стоилов, министър на строежите, забрави да ме покани при официалното откриване на линията.

- Автор сте на няколко книги, едната от които се казва "Зърно и плява". Радичков има сборник с разкази "Плява и зърно". Има ли значение коя от двете думи е на първо място?

- Няма човешка дейност, която 100% да покрива предварителния замисъл. Щом е така, зърното е причината да вършеем житото. Плявата тогава не е нужна и затова второто място по й прилича. Но аз разбирам уловката тук и ще се опитам да оправдая заглавието "Зърно и плява".

Не знаех, че Радичков има сборник с такова име, тогава не бих ползвал това подобие, но в моето заглавие аз търсих философията на живота, който живях. Исках да кажа на читателя, че аз съм не дотам грешен и може да ми повярва. А най-големият ми грях е, че не можах да проумея до ден днешен коя е причината кислородът и водородът да се съединят така, че да има днес толкова много вода. Тежко ми!

- През 2010 г. излезе книгата ви "Чаша носталгия". Носталгия към какво?

- Преди ходих да ловя риба. Мечтаех да хвана сьомга, за да я питам защо изминава хиляди мили морски път, за да хвърли хайвера си и да умре там, където се е родила. Знам, че рибите не говорят, но си мисля, че тази сила, която мами горките риби, човеците я нарекли носталгия.

Носталгията за мен е неудовлетвореността от ползата на живота ми и една надежда, че моите деца, Родината ми ще простят моето безсилие и ще го имат за урок. Носталгията е дълбока тайна, още неразбрана. Тя е като присъда.

- При участието ви във "Всяка неделя" преди години написахте следния девиз: "По-добре пръв бояджия, отколкото последен художник". Още ли вярвате в него?

- Да, още вярвам. На скоро гледах по телевизията "Комиците", операторите показваха и реакцията на публиката в салона. Стана ми болно, когато част от хората се смееха на просташките скечове на известните актьори.

Убеден съм, че всеки от тях желае да е Чарли Чаплин, но реакцията на невежеството в салона показва в коя категория са тези арлекини. Такива "звезди" са за окайване. Слепият Бочели никога няма да пропее чалга, халтурата е диплом за нашите "звезди". А девизът е сентенция на Ван Гог.

- Следите ли синдикалните дела в държавата днес? Кой профсъюз е по-ефективен - КНСБ или "Подкрепа"?

- Защо да ги следя? Тези организации са бутафория, а дейците им са за съжаление. Някога враговете ни наричаха "казионни профсъюзи", т. е. зависими от управляващите. Хайде да сравняваме по делата кои са по-казионни и кои какво са направили в полза на наемните работници. Народът ни не е изкуфял все още. Той помни!

"24 часа"

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.